IME

Синдикатитеотново получават монополна позиция в работата с правителството

15.12.2006

Организираните от КНСБ протести срещу правителството през миналатаседмица за пореден път откриват темата за ролята на синдикатите. Презпоследните години, двата основни синдиката в България се занимавахапоне със следното:

· да коментират реформите в образованието
· да претендират за участие в процедурите по приватизация на държавнипредприятия
· да участват в определянето на цените на енергията
· да защитават АЕЦ “Козлодуй”
· да пишат алтернативни икономически програми

Това повече подхожда на политическа партия, отколкото на организацияна работниците за представителство в отношенията с работодателя. Акоза последните няколко години сме ставали свидетели на същински “синдикални”действия, то те са били в а/ държавни предприятия, б/ бюджетни организацииили в/ бивши държавни предприятия в процес ликвидация. Но и в тезислучаи протестите са по-скоро за пред съответните министри или правителствотокато цяло, от които се очаква “да направят нещо, или ...”. В персоналенплан, синдикални лидери стават политици, както в ляво (Кръстьо Петков),което може би изглежда естествено, така и вдясно (Любомир Павлов,Иван Нейков).

В същото време, синдикатите последователно лобират за монополна позицияв публично-частния диалог. Редица закони, които предвиждат достъпдо предварителните процедури по вземане на правителствени решение,надзор над публични фондове или дейност на държавни агенции, осигуряватгарантирано представителство на “признатите” профсъюзи. Те участватпоне в:

· Икономически и социален съвет
· Управление на НЗОК и НОИ
· Национален съвет по тристранно сътрудничество

Проблемът не е в участието на синдикатите, а в привилегированатаим позиция спрямо всички останали организации на отделни граждани(индивиди) и бизнес. Това “структуриране” на общуването държава –граждани предполага, че синдикатите са в определен смисъл изразителна мнението и позицията на гражданите изобщо, и освен това, че другне може да е “по-легитимен” при получаването на достъп до работатана правителството. Неслучайно голямата борба бе да се включи законовадефиниция на “национално-представителна” организация на работницитев Кодекса на труда; тя предполага, че другите сдружения на гражданине са представителни, и следователно – не могат да искат същите възможностиза диалог с държавните институции. Примерът от последната седмицас предложението на министър Церовски (синдикатите да участват в мониторингана харченето на европейските фондове) е поредният опит гражданскияконтрол да се сведе до един нов тристранен съвет.