IME

Отново по пътя на добрите намерения

Автор: Иван Брегов / 10.01.2020

Ето че коледните и новогодишните празници отминаха, но поздравителните адреси със сладки и откъснати от реалността неизпълними благопожелания продължават. И този път адресати на високи очаквания са министри от кабинета Борисов – ангажираните с правосъдието и съдебната реформа Данаил Кирилов и Екатерина Захариева. В съвместно комюнике посолството на САЩ и Министерството на правосъдието ни уведомиха:

„САЩ и България продължават да смятат, че корупцията подкопава демократичните институции, препятства икономическото развитие и просперитет и отваря вратата за вредни влияния. Работейки съвместно, двете правителства ще продължат текущия си диалог, включително по законодателни и процедурни предложения за укрепване на българските държавни институции, така че те да бъдат по-независими, прозрачни и ефективни.“.

Това изказване, подписано от двете страни, наподобява изявление, в което кварталният крадец и една от постоянните му заможни жертви уверяват своите съграждани колко важно е човек да пази собствеността си и да не се краде.

Преди българското членство в ЕС, до 2007 г., посолството на САЩ също поддържаше екип, който да напътства българските власти в решаването на проблемните области в правосъдието.  Имаше и целево финансиране по пътя на Американската агенция за международно развитие USAID, с чиято помощ бяха прекроени основните процесуални кодекси. С приемането ни в ЕС и с установяването на Механизма за сътрудничество и проверка международните партньори ни гласуваха доверие, че макар и бавен темпът на промени ще даде резултат. Но, уви, 13 години по-късно механизмът на ЕС е на път да си отиде, отбелязал характерния постоянен напредък, без това да е довело до осезаем резултат. За това пък за повече от десетилетие се нароиха институционални имитации като специализираните съдилища и специализирана прокуратура и КПКОНПИ, с всичките ѝ предишни метастазиращи образувания. Всичко това щедро - подпомогнато с пари на европейския и българския данъкоплатец и международните ни партньори. И днес отново сме в изходна позиция.   Приоритетите отново са:

- „независимите органи да запазят самостоятелността и партийната си необвързаност“,

- „по-голяма независимост на съдебните органи и прокурорска отчетност“.

Сега можем да очакваме да се напишат я нов Наказателен кодекс, я кодекс за административните нарушения и наказания. Да се появят поредните нови нетипични за българската правна традиция комисии, процедури, органи, комитети. Да набъбва тяхната безконтролна администрация и власт и всичко това да бъде отчитано като постоянен успех и исторически напредък.

Нямаме на кого да се сърдим освен на самите себе си, помощта отвън не може да удържи властта отвътре. За реална промяна трябват хора, които умело да провеждат последователни политики. А за да го има този тип управници, трябва критична маса от още хора, която да се вълнува какво става отвъд входната врата на семейното жилище, и то не само когато има избори.  Иначе ще продължим да гледаме изродените форми на българския тип „спазаряваща“ се демокрация, при която местният вожд жертва население и интереси, за да пребъде управлението му.