IME

Системата на ДДС сметката в България

Автор: Робърт Конрад (1) / 15.12.2006

Данъкът върху добавената стойност е въведен в България през 1995г.(2). Прилага се единна ставка (20%, намалена от 22% през 2000 г)спрямо относително широка данъчна основа (изключенията са малко).Данъкът се начислява с получаването на фактурата. Почти 90% от ДДСприходите се начисляват в момента на вноса. Практиката на начисляванена значителна част от ДДС на фазата на вноса е често срещана, но Българияе по-скоро изключение, тъй като само 10 % от приходите се събиратот местни транзакции. На практика в някои месеци данъчните постъпленияот местни източници дори са отрицателни заради връщането на данъченкредит. В момента ДДС приходите са около 5.6%от БВП. Регистриранитепо ДДС данъкоплатци са около 87 000.

Типичност на схемите за отбягване на ДДС
В България са налице и общо разпространените схеми за избягване наплащането на данъка, като например фалшиво фактуриране или контрабандновнасяне в страната на деклариран износ. Налице са опити на данъчнатаадминистрация за борба с данъчните измами, главно чрез налагане намеханизми за проследяване на транзакциите по веригата на добавенатастойност (засега почти на ниво транзакция по транзакция) и определянена платения на всяка фаза данък. През 2000 г. данъчната администрацияполучи законовото право да отказва възстановяване на данъчен кредитза напълно редовни транзакции, ако на някоя предишна или на последващафаза от верига на производство и дистрибуция е установена данъчнаизмама. (3)

В таблица 1 е направен опит за илюстрация на споменатото по-горезаконово право на администрацията (4). Фирма C е фирма-фантом, а всичкиостанали, с изключение може би на фирма D, са редовни данъкоплатци.Фирма C купува от фирма B и препродава на фирма D. C начислява ДДСот D и след това изчезва, отмъквайки ДДС в размер на 22,50 лв.

Нека да предположим, че данъчните органи правят данъчна проверкана фирма F. Те могат да забавят връщането на данъчния кредит на F,дори и след потвърждаване на законността на транзакцията между F иE, докато не проверят цялата верига на добавената стойност. Това забавянеби могло да доведе до загуба на оборотен капитал за няколко месеца,защото фирма F е длъжна да плати ДДС в размер на 227,81 лв. и да чакарезултатите от данъчната проверка по цялата верига. Нека да предположим,че данъчната проверка даде основания за предполагане на измама притранзакцията между C и D. При действащото законодателство е възможноданъчните да откажат възстановяването на данъчния кредит на фирмаF, независимо от обстоятелството, че и фирма E, и фирма F са честниданъкоплатци и не знаят за съществуването [или изчезването] на фирмаС (5).

Таблица 1
Пример за данъчна измама чрез използването на фирма–фантом (фирма С)
 ФирмаABCDEF
1Транзакции           
2Продажба150.00225.00337.50506.25759.381 139.06
3Покупка100.00150.00225.00337.50506.25759.38
5ДДС      
6ДДС върхупроизводството30.0045.0067.50101.25151.88227.81
7ДДС върхусуровините20.0030.0045.0067.50101.25151.88
8Дължим ДДС10.0015.0022.5033.7550.6375.94
9Платен ДДС10.0015.000.0033.7550.6375.94
10Размер на измамата22.50

 

Прилагането на подобна уредба предизвика основателен протест от странана данъкоплатците, които предложиха алтернативни методи на контрол,които да гарантират основателността на исканията за възстановяванена данъчен кредит. Една от тези предлагани алтернативи беше въвежданетона системата на ДДС-сметката. В крайна сметка беше възприета именнотази алтернатива.

Системата на ДДС-сметката
ДДС-сметката беше въведена на доброволна основа през юли 2002 г. истана задължителна от януари 2003 г. Някои от елементите на систематавключват:

1/ Задължително откриване на сметка. Всеки данъкоплатец трябва даоткрие поне една ДДС сметка. Тези сметки трябва да се открият в банки,одобрени от данъчните органи. Данъчните поддържат списък с номератана сметките (по името на данъкоплатеца) който е публичен. Положителнитебаланси по ДДС сметката могат да се използват за уреждане на задължениятана данъкоплатеца към държавата, или за плащане на ДДС при покупкичрез трансфериране на средства към сметката на продавача. Средстватапо сметката не могат да бъдат използвани за други цели. Данъкоплатцитемогат да изтеглят акумулираните допълнителни средства само с разрешениена данъчните органи.

2/ Задължителен трансфер на ДДС плащания по сметката на продавача,ако стойността на сделката надхвърля 1 000 лв. (или около 625 щ.дол.).Купувачите, които са платци на ДДС, трябва да преведат по сметкатана продавача начисления ДДС, ако стойността му е по-голяма от горепосоченияпраг. Когато сумата на начисления данък е по-ниска от прага, тя същоможе да бъде преведена по ДДС сметката на продавача на доброволнаоснова (6). Преводът на ДДС трябва да бъде осъществен към моментана плащане на стоката или услугата (7). Информацията по превода съдържаданъчният номер на купувача и продавача, сумата на ДДС и номерът нафактурата, по която се плаща ДДС. Транзакциите с лица, които не сарегистрирани по ДДС, крайни потребители и т.н., се обработват от продавача,който начислява ДДС, събира ДДС при стандартната система и депозирасъбраните суми по съответните ДДС.

Ползи и разходи
Ползите за частния сектор са в евентуалното съкращаване на времетоза възстановяване на данъчен кредит. Разходите са:

· Разходи, свързани със загубата на оборотен капитал. Данъкоплатцитене могат да използват средствата си преди съответната дата на възстановяванена ДДС, защото използнето на средствата по ДДС сметката е ограничено.Този период може да варира между две и три седмици от плащането наДДС.

· Разходи, свързани с преминаването към новата система. Това предполагапре-програмиране на компютърните системи за извършване на два преводапри електронен трансфер, разработване и въвеждане в практиката нанови процедури и т.н.

· Оперативни разходи. Новата организация на ДДС сметката предполагасъставянето на минимум два или три документа за всяка покупка, покоято се начислява ДДС. Първо, необходимо е издаването на данъчнафактура.Второ, необходимо е съставянето на поне две платежни нарежданияза всяка транзакция. За големите данъкоплатци тези разходи може ида не са такова бреме, стига да се улесни възстановяването на данъчнитекредити. За малките данъкоплатци обаче е възможно тези разходи даса непропорционално големи.

Наред с това се създава и повече работа за данъчната администрация.При стандартното начисляване на ДДС основният документ е фактурата.При системата на ДДС сметката, данъчната администрация трябва да съпоставяданъчната фактура с депозираните средства за ДДС, а след това да сравняваи двата документа с платежните нареждания за стоките и услугите, имайкипредвид изискването плащането на стоките и услугите да става едновременнос плащането на ДДС.
Възможно е да възникнат и допълнителни разходи при прилагането насистемата на ДДС-сметката. Такъв случай може да възникне например,когато по погрешка дадена фирма внесе повече средства по сметкатаси (например при надценяване на потенциалните си данъчни задължения)или генерира повече данъчен кредит. Независимо от причината за появатана тези допълнителни средства, данъкоплатецът трябва да преведе допълнителнитесуми към бюджета, след което да подаде молба за възстановяването им.Последното предполага иницииране на данъчна проверка и определянедали данъкоплатецът не дължи други суми, преди да се разпореди връщанетона надвзетите пари.

Оценка и коментар
1/ Системата не е решение за проблемите на правителството. Фактът,че е направено плащане на ДДС по банкова сметка на друг данъкоплатецне е достатъчна гаранция както за превод на ДДС по сметките на бюджета,така и че сумите, събрани от правителството, са действително дължимите.

2/ Ползите за частния сектор от функционирането на подобна системавключват относителната сигурност, че дължимия данъчен кредит ще бъдевъзстановен при наличието на съответните банкови трансфери по и отсметката на данъкоплатеца. От тази гледна точка наличието на известнагаранция за връщането на данъчния кредит има по-висока стойност отразходите по съобразяването със системата. Загрижеността на частниясектор, както и моята, идва от осъзнаването на трудностите и в многоот случаите на техническата невъзможност да се проследят потоцитеот стоки и услуги по веригата на добавената стойност.

3/ Ползите за данъчната администрация могат да се окажат илюзорни.Смята се, че тези ползи се дължат на депозирането на действителноплатения данък в сметка с ограничен достъп. Както вече беше споменато,наличието на депозит по ДДС сметка не е достатъчно условие за депозиранетона данъка в бюджетните сметки. В допълнение на това, ако правителствотонаистина иска да осъществява мониторинг върху процеса, се налага предприеманетона определени административни действия В действителност, при новатасистема данъчните органи са длъжни да вършат повече работа и тазиработа в голямата си част е непразна, защото ДДС сметката не отменясъществуващите преди въвеждането й усилия по налагане на изпълнениетона данъчните задължения.

4/ Дискриминация спрямо малкия и средния бизнес. Разходите по съобразяванесъс системата на ДДС сметката могат да бъдат относително ниски заголемите компании с компютъризирани счетоводни системи и електроннобанкиране. Логично е при това положение големия бизнес да подкрепитази система, ако тя осигурява възстановяването на данъчните кредитии ако подлежащите на възстановяване суми са по-големи от сумата навременно блокирания оборотен капитал и административните разходи.По отношение на малкия и средния бизнес обаче нещата могат да са достанепропорционални. В действителност административното бреме ще бъденесъразмерно по-голямо за данъкоплатците, които прилагат ръчно осчетоводяване.

5/ При системата на ДДС сметката е възможно да се появи стимул зараздробяване на една транзакция на няколко по-малки (под наложенитепрагове) с оглед минимизиране на средствата, блокирани по ДДС сметката.Друг възможен стимул е за консолидиране на транзакциите, ако не евъзможно тяхното раздробяване, с оглед намаляване на административнитеразходи. Това може да доведе до изкривявания на конкуренцията, защотоконсолидацията може да доведе до това една компания да купува самоот един доставчик, вместо от няколко.

6/ Системата може да доведе до разпиляване на ресурсите за прилагане.По същество системата може да е ефективна спрямо данъчните измамичрез фирми-фантоми, но не гарантира предотвратяването на редица другисхеми за избягване на данъка, като фалшиво фактуриране, подкупи, фиктивенизнос, нерегистриране по ДДС или просто неплащане.

 

 

----------------------------------------------------------------

(1) Д-р Робърт Конрад е директор на Центъра за международно развитие“Дюк” към университета Дюк. Настоящият коментар е част от цялостендоклад, изготвен по време на специално посещение в България (5-8 октомврит.г.), целящо изучаване на българския опит в прилагането на ДДС-сметките.Институтът благодари на д-р Конрад за това, че любезно ни предоставииздателските права за България.
(2) Самият аз работех с българското правителство между 1992 и 1994г. върху организацията на данъка и върху политиката по прилаганетому по време на мандата ми като директор на Програмата за данъчни консултациина правителството на САЩ.
(3) Законовото основание за подобно право не е ясно. В повечето странисъдът най-вероятно ще постанови въздържане от прилагането на подобниметоди.
(4) Този пример е само с илюстративна цел. Действителните схеми наданъчни измами могат да бъдат доста по-сложни.
(5) Размерът на отказаният кредит не е ясен. В примера размера наданъчната измама е 22,5 лв., но е възможно да бъде отказано възстановяванетона цялата сума на дължимия кредит от 75,94 лв. Освен това не е яснокакво предприемат данъчните органи по отношение на транзакцията междуD и E. Възможно е да бъде инициирана нова проверка на фирма E и дасе реши, че искането за възстановяване на кредит в размер на 50,63лв. също е опорочено
(6) Не е ясно кой (продавачът или купувачът) има правото на изборв този случай.
(7) Ако преводът на ДДС и плащанията не са направени по едно и същовреме се предвижда глоба, въпреки че не е ясно как на практика ставаадминистрирането на тази разпоредба.