IME

Промените в Закона за туризма(Предварително уведомление за правата, които промените засягат,нарушаваните процедури и възможния анализ на разходите, които налага новото регулиране на бизнеса)

15.12.2006

Парламентарната комисия по икономическа политика започна да разглеждапредложени промени в Закона за туризма. Сред тях има такива, коитоще наложат допълнителен разход върху туристическия бизнес без ясниползи. Мотивите към законопроекта не казват нищо за тях и не е направенелементарен анализ алтернативите на предлаганото регулиране (кактосъс самия видоизменян закон, така и с предвидените в него подзаконовиактове).

В този си вид проектът противоречи на приетият през юли закон за“намаляване на административното регулиране”. Прехвърлянето на конкретнитеформи на регулиране към наредбите се прави вероятно с цел да се притъпивъзможното обществено внимание към този процес. Вероятно се цели идопълнително улеснение за администрацията, която по заема ПАЛ2 отсветовната банка е поела ангажимент да не натоварва излишно бизнес-климатав България. Надеждата е, че, когато регламентът е в наредба, световнатабанка може и да не забележи и ще отпусне следващия транш без коментар.

Законодателните промени предвиждат и нова доза намеса в договорнитеотношения на участниците на туристическия пазар. Макар според законаза задълженията и договорите договорът да свободно волеизявление насключващите го страни и въпреки декларацията от членове 17 и 19 наконституцията (че частната собственост е неприкосновена и че икономикатана страната се основава на свободната инициатива), законопроектътцели да наложи следните съществени ограничения на тази свобода.

1) Плажовете и ски-пистите ще бъдат обект на задължителна категоризация.Мотивите за това, или по-конкретно ползите от това законодателно решение,не са изброени във формалната аргументация на закона. Следователноне е ясно защо се налага такава категоризация и в чия полза ще бъдетя, ако не се смята категоризириращият орган и неговите служители.Приблизителния размер на разходите, които налага това регулиране,ще станат ясни от две наредби, които следва да бъдат приети от министерскиясъвет: Наредба за изграждането, поддържането и контрола на ски-пиститеи Наредба за техническите правила и норми за организирането, функционирането,поддържането и контрола на плажовете.

2) Лицата, които извършват туристическа дейност – хотелиерство иресторантьорство – ще бъдат задължени да сключват застраховка “Гражданскаотговорност на хотелиери и ресторантьори”. Тази задължителна застраховкаще покрива вреди, причинени на гостите на съответния хотел или ресторант.Формалната аргументация на това задължение е “максимална защита наинтересите и сигурността на потребителя”. Интерес от това ще иматпредимно застрахователните компании. Законът не предвижда отговорностна доставчика на услугата, затова търсенето на правата от страна напотребителя може да става само по линия на общата “отговорност запродукта” – категория почти непозната на българските съдии. Застраховкатае договор между лица за поемане на някакъв риск срещу възнаграждение.Ако законът определя отговорността, което той прави и сега, но в общаформа, не е ясно защо законодателите ще се намесват в сключванетона въпросния договор. Подходът в случая показва в чия частна ползаработят народните избраници. Но многобройните правителствени и неправителствениборци за прозрачност на управлението се правят, че нито са яли лук,нито са го мирисали. Разходът за постигане на това привилегированоположение на застрахователите ще бъде приблизително ясен, след катоминистерският съвет приеме наредба, която ще регулира застрахователнотопокритие, отговорността, срока на застраховката, начина за определянена застрахователната премия и застрахователното обезщетение.

3) На туроператорите и туристическите агенти се забранява да сключватдоговори с други екскурзоводи, планински водачи и аниматори, освенс такива, които имат придобита правоспособност. Иначе казано предполагасе мъничък, но съществен монопол за вече действащите доставчици натози вид услуги и раздаващия правоспособност орган. На практика еналице нов разрешителен режим. В официалните мотиви на закона не откривамеформална аргументация на ползите и от това решение. Конкретните разходи(за постигане на неясните ползи) ще станат ясни от бъдещата Наредбаза условията и реда придобиване на правоспособност за упражняванена професия “екскурзовод”, “планински водач” и “аниматор”.

След като бъдат приети наредбите, които определят конкретните условияна новото регулиране, ще направим традиционния анализ на разходите,които това регулиране налага на бизнеса. В тази връзка предварителносе налагат няколко уточнения:

§ Съпоставката между разходите и ползите от регулирането е невъзможнабез ясно открояване на целта на регулирането. Това до този моментлипсва. Тежестта на формулиране на целта на регулирането пада върхутези, които предлагат промените в закона. Това е част от придобиванетона легитимност на законодателството.

§ Има широко съгласие около това, че има обществени принципи, коитоне могат да се нарушават от държавата независимо от нейната цел. Втези случаи следователно анализ на разходите и ползите е ирелевантен,защото всяко държавно действие срещу тези принципи е нелегитимно.Такъв принцип е свободата на договаряне, който се нарушава поне отедна от изброените тук законови промени.