IME

Избори и игра с данъците

15.12.2006

Слава богу, има избори. На техните резултати дължим намаляванетона данък печалба от 23,5% на 19,5. Това е 0,5 процента повече от гласуваниявъв вторник плосък (и печалба, и подоходен) данък в Словакия и с толковапо-ниска ставка от обсъждания данък върху личните доходи в Румъния.

“I told you so!”
По повод “неочакваността” на промяната не е лошо да се има предвид,че промени в проекто-бюджета за 2004 г. за една нощ можеха да се направятсамо по повод корпоративното облагане – най-малкото перо приходи.

Иначе от средата на миналата година институтът твърди, че резервиза намаляване има, както по линия на корпоративните данъци, така ипо линия на облагането на личните доходи. По повод измисления срокза равносметка (800-те дни на правителството на НДСВ) ИПИ подготвиалтернативен бюджет при 10% плосък данък (печалба и личен доход).В седмицата преди изборите дръзнахме да напомним на премиера и неговитеколеги и коалиционни партньори, че сега е момента да се свиват разходитеи съответно – намаляване данъците. Тъй като никой друг не си дадетруда да настоява за това по някакъв артикулиран и подкрепен с изчисленияи аргументи начин, ние се ласкаем от мисълта, че с нещо сме допринеслиза това в крайна сметка положително развитие.

Много или малко са обаче тези появили се неочаквано 19,9% корпоративенданък? Днес можем да приведем само предварителни съображения.

Играта
Решенията по повод възможностите за намаляване на данъците приличатна играта “тука има – тука нема”. За външната публика е доста труднода се добере до информация за това какви са приходите от различнитеданъци (и съответно с какви задължения/разходи се нагърбва правителството).И почти е невъзможно това да стане преди официалното разглеждане набюджета (първо в рамките на тристранното сътрудничество и изпълнителнатавласт) и внасянето му в парламента.

Според консолидирания държавен бюджет, общите разходи като дял отБВП намаляват през последните няколко години. Допреди дни се планираше,че допълнително събраните средства (над очакваните) също да бъдатизразходвани, нещо, което се е случвало често от 1998 г. насам. Акотова се повтори и тази година, общите разходи в консолидирания бюджетще нараснат значително от 38.6% от БВП (по данни от консолидираниятдържавен бюджет за 2003 г.) до 43% от БВП. За сравнение това ще бъдеповече от общото ниво на разходите през 2001 г. (40.6%).

Получава се следната игра: в проектобюджетите се залагат високи разходи(задължения, включително лихвени) на правителството. Срещу тях сеизискват високи задължения (данъци) на гражданството, в сегашния случай- на бизнеса. Нито гражданите, нито бизнеса имат време да вникнатв онова, което им се готви (1). Разликата между посочените 38,6% и43% може да се смята за изкуствена. Ако това е така, мислимиятпотенциал за намаляване само на корпоративния данък е не 150милиона лева, а 10 пъти повече.

За да видим реалното състояние на този резерв за данъчно маневриране,трябва да видим и какво е състоянието на стимулите за плащане на другиданъци, и какви са безсмислените разходи.


Личният доход
Нека да повторим едно упражнение, което сме правили и преди това спомощта на колегата Лъчезар Богданов.

Ако разгледаме данъчното облагане на един идеален предприемчив гражданинна България, който успява (като едноличен търговец или по някакъвдруг начин) да изработи 1000 лева месечно, виждаме, че неговото състояниене се е подобрило през двете години управление на НДСВ. През 2003година този гражданин трябва да плати върху дохода си - 35% осигурителнивноски (29% пенсионна и 6% здравна осигуровка), т.е. 350 лева. Върхуостатъка от 650 лева дължи 133,5 лева данък. Това означава, че тозичовек ще внесе в бюджета 483,5 лева. Ако към тази сума добавим и косвенитеданъци, ще се получи, че от този въображаем доход около 60% отиватв хазната. Такъв е пределният данък (може да се каже – данъкът върхудохода, които остава на лично разположение) за онези, които финансиратразпределителния нагон на правителството.

Този процент е с почти един процентен пункт по-висок отколкото ев началото на мандата на НДСВ. Затова ако разделим приходите от данъкавърху физическите лица на броя на хората, които по документ трябвада го плащат, ще излезе, че този данък реално е около 13%. Следователно,при облагането на личните доходи стимулите са изкривени, но правителствотоняма да прави нищо по въпроса. Аргументите по този повод, изказаниот министър Велчев, са абсолютно неясни.

Средното пряко данъчно бреме (платените данъци и осигуровки разделенина разходите за труд на работодателя) е между 33% и 48%. Пределнатаставка за голяма част от данъкоплатците е над 50% (с други думи акоедин човек започне да работи повече и доходът му се увеличи със 100лева, той трябва да плати като преки данъци половината от тези допълнителноизкарани 100 лева). Това със сигурност влияе изключително негативнона стимулите за работа и предприемчивост.


Безсмислените разходи
Това, което ще кажем тук, може и следва да бъде допълнено от цялостенанализ на разходите.

През 2003 година заетите в бюджетната сфера са 440 хиляди души, коетое прекалено, щом работещите в икономиката са около 2 милиона души.Въпреки това за 2004 година се предвижда увеличение на чиновницитес около 6 000 души. От това можеше да се спестят около 40 милионалева.

Поради демографски фактори учениците през 2004 година ще са с около12 хиляди по-малко от 2003 година. Освен това в България отношениетомежду ученици или студенти и преподаватели е значително по-високоот сравними страни. С други думи има възможности за оптимизиране наразходите за образование или в най-лошия случай запазване на същитеразходи. Независимо от това текущите разходи за образование през 2004година се предвижда да нараснат с около 260 милиона лева.

Здравната система има резерви за оптимизиране на разходите – споредизследване на Световната банка, например, в България има около 20%излишни болнични легла; има и възможности за по-ефективно финансиранена болничната помощ. Ако тези възможности се използват, е възможнопрез 2004 година да се запазят разходите за здравеопазване каквитоса през 2003 година без да се влошава медицинското обслужване. Такае възможно спестяване на 215 милиона лева.

Ако се проведат обещаваните от години реформи в БДЖ е възможно дасе спестят около 70 милиона лева, които са предвидени за субсидиина железопътния транспорт.

Само тези няколко примера показват, че с малко повече усилия от съответнитеминистерства е възможно да се спестят повече от половин милиард лева.Без БДЖ тези средства са 3,5 пъти повече от онова, с което се намаляваданък печалба. Изобщо тези средства са напълно достатъчни за намалениена данъка върху печалбата до 10%. Едно подобно намаление на данъкаби увеличило стимулите за инвестиции и оттам икономическия растеж.В резултат ще има по-бързо увеличение на доходите (включително заплатии пенсии) и заетостта.

Допълнителни бележки
Всъщност проблемът не е в корпоративното облагане, а в комбиниранотооблагане на доходите, включително личните. Забавянето на променитеи намаляването на данъците върху разполагаемия доход ги прави почтиневъзможни. НДСВ вече изпуска този влак. При това положение следвада се имат пред следните “ако”.

1. Ако НДСВ започне свиване на правителствените разходите и данъцитедогодина, положителните ефекти ще дойдат след следващите парламентарниизбори. Мотивът на НДСВ да смени политиката изглежда може да бъдесамо желание да останат в историята. Политическите дивиденти ще отидатна друг адрес.

2. Ако тези избори през 2005 г. не бъдат спечелени от партии, коитозащитават свиването на правителствените разходи – а засега такивапартии и достатъчно изявени политически водачи просто няма, намаляванетона данъците няма да се слуги през следващите пет-осем години. Основнатапречка тогава ще бъде ЕС, от чиято нова конституция у нас всички засегасе възхищават, но която ще бъде използвана, за да забрани данъчнатаконкуренция, особено от страна на присъединяващите се страни.

3. Ако се осъществи този сценарий, ръстът на благосъстоянието в Българияще бъде по-нисък от онзи, който би могъл да бъде постигнат от еднипо-свободни и предприемчиви граждани и фирми.

 

--------------------------------------------------------------------------------

* Части от тази статия са публикувани във в-к “24 часа” от 31.10.2003г.
(1) От последните 13 години само по време на обсъждането на проектобюджетитеза 2000 и 2001 г., основните параметри и документи – доклада за т.нар.макрорамка - бяха публични да достатъчно ранен етап, за да се отстояватинтереси и различни виждания от тези на правителството.