IME

Кого да покрия и как – това е въпросът!

Автор: Петя Георгиева / 30.11.2018

Специфична характеристика на всяка здравна система е нейното покритие – множество изследвания[1] показват, че колкото по-близо до пълното покритие е постигнато, толкова по-добри са здравните резултати на населението, както и икономическите му перспективи. Какво обаче точно се има предвид под покритие?

Покритието на здравната система с осигуряване или застраховане[2] се отнася до степента на участие на населението в осигурителна или застрахователна схема[3], имаща за цел да му осигури достъп до здравни грижи. Постигането на пълно (или още универсално) осигурително покритие означава, че всички граждани са се осигурили здравно под една или друга форма и имат право и възможност да потребяват определен пакет здравни услуги.

Как стои въпросът с покритието на здравната система в България? У нас покритието със здравно осигуряване е на ниво около 87-88% съгласно данни на националната статистика[4] за периода 2010 – 2017 г. Това означава, че около 12% от населението или малко над 870 хил. души през 2017 г. нямат здравноосигурителни права и на практика не би трябвало да могат да ползват здравни услуги с изключение на спешната помощ, независимо че здравното осигуряване по закон е задължително.

Графика 1. Структура на населението на България от гледна точка на здравноосигурителен статут

 

Източник: НСИ

Проблемът с високия брой здравно неосигурени граждани следва да бъде решен принципно още преди да се взема решение за промени в осигурителния модел[5]. Без да навлизаме в големи подробности, може да се предприемат следните стъпки в тази посока:

1.  Изясняване на мъглата с точния брой неосигурени лица в България - например защо данните на министър Горанов по този въпрос сериозно се различават от тези на НСИ, представени по-горе, да не говорим пък за информацията на НЗОК. Липсата на ясна и точна информация за броя лица без здравни права не подпомага вземането на решение и е първата стъпка към справянето с проблема.

2. Анализ на съдържанието на данните – кои са и какви са тези лица, какви са техните причини да не се осигуряват? Това е необходимо, за да се пристъпи впоследствие към адекватни мерки. Министър Горанов в становището си дава съвсем бегло описание кои са неосигурените: дългосрочно безработни лица без право на обезщетение, бежанци без осигуровки, лица между средно и висше образование или работа, самоосигуряващи се, които не са внесли здравните си вноски и най-голямата категория – други, чийто размер е над 390 хил. души (или повече от половината лица). Само от широкия обем на тази група можем да съдим, че държавата не знае какво се случва и защо. 

Една възможност в тази посока например е за начало на анализа да се ползва едно от малкото налични изследвания на здравно неосигурените лица в България на фондация „Отворено общество” от 2009 г. На негова основа следва да се изясни: колко са в момента неосигурените, защо не се осигуряват, колко не могат да си позволят финансово да внасят осигуровки и защо, колко са част от сивия сектор, колко могат да плащат осигуровки, но не желаят, и защо, колко са в чужбина и не ползват здравни услуги, каква част имат доброволна застраховка или предпочитат да плащат на ръка за всяка здравна услуга и т.н.

3. За доброто функциониране на системата е от изключително значение да се направи точна  характеристика на онази категория граждани, която не се осигурява здравно заради крайна бедност. Тази категория е особена, тъй като само и единствено за нея е оправдано да се търси някакво държавно финансирано решение и то временно, до излизането от бедност на лицата.

4. Анализ на ефективността на съществуващите в момента механизми за финансиране на услугите за неосигурени[6]  – какво плащат тези програми като вид и обем услуги, на кои лечебни заведения, за кои лица точно и какъв резултат постигат. Практиките в лечебните заведения, които пряко се сблъскват с този проблем, също е добре да бъдат изследвани.

5. След като е изяснено кои са лицата, които могат да се осигуряват здравно, но не желаят, следва да се помисли за реакция срещу такова поведение, например: нарастващи глоби при възстановяване извън срок на прекъснати здравноосигурителни права, активно търсене на вземания за дължими здравни вноски от страна на осигурителната институция  и др. Целта е да се обезкуражи поведение, което се опитва да заобиколи системата и да я използва единствено по свое усмотрение и в своя полза.  

Дори и всичко това да се случи и обхватът на здравното осигуряване да се увеличи, обаче, ако качеството на здравната услуга остава ниско, резултатът няма да е кой знае колко позитивен. Ниското качество увеличава недоволството от системата и съответно – води до спад в мотивацията да се участва в нея. В този случай има риск да видим не края на безвремието в здравеопазването, а края на поредните неадекватни опити за промени. 

 


[1] Например: https://www.who.int/health_financing/UHC_ENvs_BD.PDF, https://www.oecd.org/els/health-systems/Universal-Health-Coverage-and-Health-Outcomes-OECD-G7-Health-Ministerial-2016.pdf  https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMsb1706645 и много други.

[2] В данъчно финансираните системи покритието е универсално (системата е достъпна за всички), тъй като се счита, че единственият критерий за достъп до услуги е гражданството.

[3] Съгласно класификацията за финансиращи схеми на Системата от здравни сметки.

[4] Данните за броя на осигурените лица се различават между различните институции, като на този етап допускаме, че НСИ е основният източник за информация, който следва да се използва.

[5] Големият брой неосигурени лица най-често водят до необходимост от допълнително финансиране от страна на държавния бюджет за сметка на общите данъци, което е нежелан ефект в една осигурителна система.

[6] Например програмата на МЗ за финансиране на спешната помощ, която често се използва от неосигурени лица, за да получат здравни услуги.