IME

Правосъдие

20.04.2022

Възможни нормативни разрешения за повишаване отчетността на Висшия съдебен съвет и отговорността на изборните членове на съвета I юни 2022

В дневния ред на българското обществото вече повече от две десетилетия намират място познатите теми за проблемите на съда и прокуратурата и отговорния за тяхното администриране Висш съдебен съвет. Многократни са и опитите за намиране на нормативни решения. Те обаче са съпроводени не толкова с невъзможност, колкото с липса на желание у голяма част от политическите кръгове да извършат належащите промени. Макар в Закона за съдебната власт (а не в Конституцията?) да е записано, че Висшият съдебен съвет е отговорен да отстоява независимостта на съдебната власт (чл. 16, ал. 1), тоест да е средство за разрешаването на текущите проблеми, неговите членове, в голямото си множество, на практика действат във вреда на правосъдието или отказват да изпълняват законовите си задължения.

По тази причина настоящият анализ обръща внимание на някои нормативни дефицити и потенциални разрешения, ненамерили все още отражение в законопроект, а само място в правния и в политическия дебат.

 

Възможни решения по изпълнение на мерките относно съдебния контрол на актовете на прокуратурата и статута на главния прокурор I юни 2022

Не са малко случаите в историческата трансформация на българската държава от тоталитарно към демократично управление, когато българското общество е имало възможността да подобри средата си за живот. Такива бяха периодите в годините на подготовка за присъединяване на Република България към Европейския съюз, безоблачните години на икономически растеж и мирно време след икономическата криза от 2008-2010 г. до ковид кризата през 2020 г. Но някак тези възможности бяха пропилени – поне в областта на правосъдието, а и не само. В продължителния, над 30 г., период на обществена и институционална трансформация един от критичните елементи от организацията на държавната власт остава съдебната власт и в частност работата на Прокуратурата на Република България и оглавяващият я главен прокурор. Отново в резултат на външнополитическо усилие през 2022 г. държавата следва да предприеме мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), свързани с устройството и организацията на съдебната власт. В раздела „Бизнес среда“ като ключова реформа, под номер 2, е предвидено именно противодействието на корупцията с конкретни цели, една от съществените от които е заложената в т. 6:

  • 1. Влизане в сила на законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателно производство.
  • 2. Повишаване на отчетността и отговорността на главния прокурор с цел ефективна борба с корупцията и организираната престъпност и защита правата на гражданите (Q2/2023)

И двете точки насочват вниманието към разрешаването на трайно установени проблеми.

 

Регионален поглед към състоянието на петте апелативни района в страната при повишаването и командироването на съдиите I февруари 2022

Ясното разделение между функциите, а оттам и правомощията между законодателната, изпълнителната и съдебната власт цели да предпази едно обществото от „превземане“ на държавното управление от една от властите, тоест и от един кръг хора. Съдебната власт, за да бъде достатъчно гарантирана нейната независимост, е получила възможността да администрира самостоятелно въпросите по имущественото и кадровото си обезпечаване. Това се извършва посредством дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС). ВСС, чрез съдийската и прокурорската колегии, има задължението по силата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. В настоящия кратък материал ще се опитаме да дадем друга гледна точка как ВСС изпълнява това първо по важност и основно свое задължение в областта на кадровото обезпечаване на българските съдилища.


Правосъдието в политическите платформи в контекста на 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание | ноември 2021

В месеца преди парламентарните избори за 45-ото НС направихме критичен прочит на предизборните програми на основните кандидати за представителство в 45-ото Народно събрание в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Уверихме се, че и в навечерието на парламентарните избори за 47-мо НС, проблемите остават нерешени, а партиите и коалициите, с едно изключение, залагат основно на програмите си от пролетта на 2021 г. 

Вярваме, че с представянето в обобщен вид на политическите възгледи на кандидатите бихме постигнали две важни начинания: да бъдем в помощ на българските граждани при упражняване на избирателните им права, както и да оставим трайна памет за обещаното, съответно, изпълненото при упражняване мандата на парламентарно представените партии в Парламента и в рамките на изпълнителната власт.

 

Съдебната карта: Ефекти от прилагане на Модел 4, разработен от Висшия съдебен съвет | юни 2021

През последните месеци в правните среди и в българското общество с особено внимание се наблюдават действията на Висшия съдебен съвет (ВСС) относно реорганизацията на териториалното разположение на съдилищата в Република България, придобило публичност като „реформа на съдебната карта”. Безспорно това бе една от водещите цели на Стратегията за съдебна реформа 2014-2020 г.1.  В този смисъл това начинание от компетентността на Съвета само по себе си бе възможност и за решаване в съвкупност на ключови проблеми за съдебната власт, свързани с неумелото провеждане на конкурсната дейност, неефективното разходване на бюджета, скъпата и зле организирана модернизация в областта на електронното правосъдие.

Усилията на Правната програма на ИПИ в тази специфична материя датират от 2019 г., когато имаше очаквания за съществен напредък по реформата на съдебната карта от страна на настоящия състав на ВСС по темата и затова тогава беше представена първата част на това изследване, в което бяха зададени основните критерии и очертани предвидимите и настъпили впоследствие рискове. Целта на изследването бе да предложи обективни и приложими параметри, по които да бъде осъществена тази промяна.

 

Основания за възобновяване на конституционния дебат относно съдебната власт в България | март 2021

В настоящото изследване екипът на Правната програма на ИПИ потърси решения на проблемите с организацията и устройството на съдебната власт в България в три направления. Първо, предлагаме конкретна концепция за преуреждане на конституционната рамка. Правим тези предложения на основание изследване възможността те да бъдат осъществени от Обикновено народно събрание като в следствие на това втората част на изложението е посветена на относимата към проблематиката практика на Конституционния съд. В съдържателен план, третата част на текста разглежда международните стандарти в областта на съдебната власт както и конкретните препоръки към България, свързани с дефицитите при функционирането на българските съд и прокуратура и органа, администриращ организационните въпроси – Висшия съдебен съвет.

 

Проблемни аспекти на механизма по ЗДС и ЗОС при отчуждаването на имоти за държавни или общински нужди ноември 2020 г.

Преди приемане на България в Европейския съюз и непосредствено след това последва икономическо оживление, а средствата от предприсъединителните фондове и от фондовете на ЕС дадоха възможност за развитие на публичната инфраструктура включително и на пътната такава. Това неминуемо води до конфликт между намеренията на държавата-инвеститор и физическите лица и юридическите лица – собственици на земя, през която трябва да се изградят пътища и други съоръжения.

Динамичният процес на изграждане доведе и до динамична правна среда и вече са наяве правни спорове, които показват, че в редица случаи правната несигурност и интересът на държавата на практика вземат превес пред инак гарантираното в чл. 17 от Конституцията на Република България право на частна собственост. В правовата държава неприкосновеността на частната собственост е основно право на гражданите, а задължение както на административния властови апарат, така и на националните съдилища е да гарантират неговата защита. Никакъв политически акт, маскиран зад публичен интерес, не може да оправдае национализация на собственост, която де факто се равнява на експроприация или конфискация поради несправедливостта на процедурата за отчуждаване и поради антипазарния механизъм за определяне на обезщетения.

Затова този анализ ще представи правната рамка за принудително отчуждаване на недвижима собственост, практическите проблеми и добри примери за търсене на решения.

 

Планиране, изпълнение и отчитане на капиталовите разходи на съдебната власт | юли 2020 г.

Инвестициите на всяка публична организация са ключов елемент в нейното развитие и обезпечаването на безпроблемната ѝ дейност. Почти цялата част от бюджета на съдебната система се насочва към текущи разходи, докато капиталовите разходи са едва 1,5% от бюджета ѝ за 2018 г. Големият дисбаланс поставя под въпрос достъпността и условията за работа в съдилищата и прокуратурата в България, тъй като както е важно магистратите да са добре платени, така е важно и например да работят на добри компютри, да използват качествен софтуеър, да имат работещи отоплителни/охлаждащи съоръжения, да работят в сгради без течащи покриви и т.н.

Въпреки широките възможности за гъвкавост в управление на капиталовите разходи в съдебната система, които са значително по-либерални в сравнение с бюджетните правомощия на останалите разпоредители с бюджетни кредити, прогнозирането, изпълнението и отчитането им страда от сходни проблеми. Независимо от ниския дял на капиталовите разходи от общия бюджет на съдебната система, планирането им е свръхоптимистично, тъй като няма година, в която да са изпълнени. В резултат на това, в края на годината, се прехвърлят част от неусвоените капиталови разходи към текущите разходи, например увеличение на възнагражденията на наетите лица.

 

Анализ на ефектите от разделянето на Висшия съдебен съвет на две професионални колегии в контекста на целите на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, март 2020

Настоящият анализ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му кадрови правомощия в областта на атестирането и конкурсите. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България чрез правилен кадрови подбор и развитие на персоналния състав на съдебната власт.

 

Кратък преглед на качеството на оценките на въздействието на проекти в областта правосъдие и съдебна реформа | ноември 2019

Важен елемент от достъпа до правосъдие е качеството на законодателството. В България се приема, че изготвянето или промяната на законодателство е достатъчно, за да се адресират проблемите в областта на правосъдието. Това, очевидно не помага. Постоянните промени в законодателството не водят до по-голяма ефективност на правораздаването, по-добре работеща съдебна система, нито пък по-висока отчетност и предвидимост. ИПИ изследва как се прилага задължителното изискване за предварителна оценка на въздействието при подготовка на нормативни актове в областта на правосъдието за периода 2017- 2019 г. Целта бе да проверим дали буксуващата съдебна реформа се дължи и на несъвършения начин, по който се изготвя съответното законодателство. Един от аргументите да насочим вниманието си към процеса на изготвяне на законодателството като фактор за провал е обстоятелството, че област „правосъдие и вътрешни работи“ е на второ място по отмяна на нормативни актове и обявяването им за незаконосъобразни от съда за периода 2007-2019 г.


Анализ на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по ключови осъдителни решения срещу България | август 2019

От 1992 г. България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (Съда). По силата на този международен договор българските граждани, след изчерпване на правните средства за защита пред българските съдилища, могат да търсят защита на правата си пред Съда. За период от двадесет и седем години се е натрупала значителна по обем практика, която в основната си част отправя препоръки както за конкретни задължения от страна на държавата към осъдилото я лице в изпълнение на решението на Съда, така и препоръки, свързани със системни нарушения на правата на гражданите поради законови и институционални дефицити.

За последната отчетна 2017 година общият брой български решения на стадия на изпълнението към 31 декември 2017 г. е 207, от които около 77 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията), а останалите са решения, които установяват повтарящи се нарушения. В засилена процедура по наблюдение се намират 87 дела (от които 21 дела са прецеденти), а в стандартна 114 дела (от които 55 дела са прецеденти). Докладът отбелязва като тревожна тенденция обстоятелството, че по брой прецеденти в засилена процедура България се намира на пето място (след Русия, Украйна, Турция и Молдова) със 6,7% дял от всички решения-прецеденти в засилена процедура и с най-лоши показатели от страните от Европейския съюз (EС).

 

Съдебната карта: опит за възобновяване на дебата (правно изследване, част първа) | май 2019

Изследването показва, че България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт. Следователно съдебната карта е сбор от всички съдилища и прокуратури без водещ критерий освен инстанционния. През годините към делението по йерархия се добавя и неспецифичното за България деление и според лицата, тъй като специализираните съдилища и прокуратури разглеждат дела на базата на този принцип. Недостатъците от това ясно проличават, когато трябва системата да бъде реформирана. А реформата на съдебната карта, преведено на разбираем език, означава оптимизиране броя на съдилищата и прокуратурите поради промяна в икономическите, демографските и политическите условия. Светът се променя, а България се смалява и остарява – както поколенчески, така и технологично. Смаленото по численост население, на места граничещо с обезлюдяване, и навлизането на новите технологии налагат тежкият институционален апарат да бъде прекроен.

 

Изследване на ИПИ: Преглед на първата година от мандата на осмия състав на ВСС | февруари 2019

Анализът на ИПИ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му правомощия в първата година от петгодишния му мандат (2017 – 2022 г.), който започна през октомври 2017 г. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България през първата година от работата си.



Изследване на ИПИ: Кратък преглед на развитието на делата по несъстоятелност в България | август 2018

Проследявайки данните на Висшия съдебен съвет (ВСС) за броя на делата и техния изход и данните от НСИ относно нефинансовите предприятия в съответната област, се показва мащабът, натовареността, тенденциите и разликите в работата на отделните съдилища.

 

Преглед на препоръките към България относно съответствието на устройството на съдебната власт със стандартите за независимост | февруари 2018

Настоящият доклад има за цел да представи препоръките на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия), адресирани към българската държава в областта на правосъдието и вътрешния ред. За тази цел препоръките са разделени по отделни теми. Във всяка тема всяка отделна препоръка е подредена по хронология във възходящ ред. Докладът умишлено е лишен от анализ и оценка на препоръките, за да се открои задълбочеността на отделните препоръки. Авторът си е позволил единствено да представи препоръките в обобщен вид.

 

Анализ на ИПИ: Публичност, прозрачност и отчетност на съдебната власт I февруари 2018

Публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. Изследването проследява публичността и прозрачността в пет области: бюджет на съдебната власт, предлагане, обсъждане и приемане на актове на Висшия съдебен съвет, ключови решения при кариерното развитие на магистратите и избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса, законодателен процес при регламентиране работата на съдебната власт и избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Изследването е проведено на база разработена от ИПИ методология, която включва въпроси в петте посочени области.

 

Антикорупционната политика на България - Защо борбата с корупцията не дава резултат? | април 2016

Целта на анализа са антикорупционните политики в страната и работата на органите, които се борят с корупцията. Основният въпрос, на който анализът търси отговор, е защо борбата с корупцията в България до момента не дава резултат. Разгледани са както антикорупционните стратегии и планове от 2001 г. досега, така и институционалната рамка и резултатите в борбата с корупцията. Специално внимание е отделено на последния проект на „антикорупционен закон”, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева в началото на 2016 г.

 

Бюджет и управление на съдебната власт | март 2016

Анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система. Целта на анализа е да изследва доколко ефективно се управляват ресурсите на съдебната власт, както и доколко прозрачен и рационален е самият бюджетен процес. Анализът откроява редица сериозни проблеми както при управлението на ресурсите на съдебната власт, така и в процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане.