IME

Добър (3,50) за МОН и ромските стипендии

Автор: Явор Алексиев / 28.10.2016

Противоречивият проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование” разбуни духовете в обществото, а опитите на Министерство на образованието и науката (МОН) да защити инициативата, всяха допълнителен смут. Става дума за проект на Ромския образователен фонд за отпускане на месечни стипендии от 30 евро за 700 деца от ромски произход с успех над Добър (3,50), като част от средствата по проекта ще бъдат предоставени от държавата. След остра обществена реакция, МОН преразгледа позицията си, като реши, че бюджетните средства ще отиват не за стипендии, а само за учителите, участващи в проекта. Този счетоводен подход към решаването на проблема привидно обезсилва някои от аргументите против проекта, но в него продължават да са налице редица моменти, които заслужават внимание.

Странни критерии

Тъй като кашата, в която се забърка МОН, е особено гъста, ще започнем с цитат от самия министър Меглена Кунева:

“... всъщност тези деца не получават друга стипендия. Тоест, ако те теоретично са с отличен успех, те не получават от другите стипендии, които са за отличен успех. Тоест, освобождава се бюджетен ресурс на нашата страна и отива действително за повече деца.”

Веднага възникват няколко въпроса:

1) Ще се самоопределят ли ученици от друг произход като роми само за да получат стипендия и има ли каквото и да било основание да им бъде отказана такава, когато става дума за самоопределение? Самоопределението не носи юридически последствия и може да бъде променено.

2) Какъв ще е всъщност средният успех на получаващите стипендията, при положение, че долният праг е Добър (3,50)? От думите на министъра излиза, че на практика всеки ученик от ромски произход, който в момента взима редовна стипендия, ще има възможност да кандидатства за по-високата такава, отпускана от програмата. Това ни води и до въпросите по-долу:

3) По-малко от 700 ли са в момента ромските ученици, които получават редовна стипендия за отличен успех?

4) Дори да няма 700 ученика от ромски произход, които в момента така или иначе получават стипендия (респективно - постигат по-добри резултати от връстниците си), състезателният принцип в проекта означава, че именно най-добре представящите се ще получат новите стипендии. Това в унисон ли е с целта на проекта да намали риска от отпадане от училище? Излиза, че последният е най-висок именно при най-добре представящите се ученици от ромски произход.

5) Тази открита дискриминация на другите етноси в България, която противоречи на Конституцията и лесно би могла да бъде атакувана, в услуга ли е на ромския етнос? Или допълнително го изолира, като ненужно настройва останалата част от обществото срещу него?

Оставям отговорите на тези въпроси на МОН и на Ромския образователен фонд.

 

Оправдана липса на доверие в МОН

До момента МОН и второстеренните разпоредители с бюджетни кредити към него не са доказали способността си ефективно и целесъобразно да управляват програми, насочени към тясно дефинирани обществени групи. За нещастие на министерството, докладът на Сметната палата за изпълнението на програма „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства“ (2012-2014) излезе съвсем скоро. Тук става дума за програма за над 26 млн. лв., от които 21,4 млн. лв. са отпуснати по ОП “Развитие на човешките ресурси”, а 3,3 млн. от централния бюджет. В одита на Сметната палата виждаме, че:

1) Програмата дори не предвижда механизъм за събиране на данни за етническия произход на децата. Няма информация колко от тях са представители на тази групи, въпреки че именно това е основната цел.

2) Налице са неефективен контрол от регионалните инспекторати; възприемане на субективни критерии и показатели за оценка, създаващи риск от корупционни практики; сериозни диспропорции в това колко са необходими и обосновани предложените разходи по някои проекти.

3) Липса на координация между заинтересованите страни и липса на нормативна подготовка за изпълнение на част от заложените цели, както и редица пропуски в оценителния процес.

Част от проблемите, описани в одита на Сметната палата, намират място и в новата инициатива за стипендии за успех за ромски деца. МОН дори не знае каква част от отпадналите от образование са от ромски произход и, опасявам се, “разговорите с директори” не са доказателство в тази посока. Как тогава би могло да бюджетира тази програма, да я насочи към своята целева група и накрая да оцени нейния ефект (пък било то само по отношение на учителите)?

Дори и да пренебрегнем тези недостатъци на инициативата, остава основният проблем с откритата дискриминация на етнически принцип - в случая позитивна дискриминация на ромски деца. Таргетирането на групи със специфични потребности е хубаво нещо, но трябва да се прави на база обосновани обективни характеристики на бенефициентите, а етническият произход трудно може да бъде припознат като една от тях, поне не що се отнася до инициатива с държавно участие. Представяте ли си каква би била реакцията на определени обществени кръгове, ако МОН подкрепи нечии проект за “преференциални стипендии за българчета след 8 клас с успех над Добър (3,50), които са застрашени от отпадане от училище”? Макар програми, които се фокусират специално върху интеграцията на етническите малцинства, да не са новост, даването на пари на ръка на ученици по дискриминативни критерии е прецедент, който среща разбираема (и логична) обществена съпротива.

От своя страна, “Ромският образователен фонд”[1] е свободен да прави каквото иска с парите си (стига то да е в рамките на закона). Когато държавата се включи и с лев, обаче, тя залага двоен стандарт от името на данъкоплатците към учениците - обстоятелство, чието прилагане в други обществени сфери (ред и сигурност, данъчна политика и комунални услуги) е една от основните причини за непомръдващата интеграция. Счетоводното пренасочване на държавното участие в проекта към учителите не адресира принципните възражения срещу програмата. Тя продължава да стъпва на етнически характеристики и по този начин остава нещо, подкрепата за което е отвъд обществения (и нормативен) мандат на МОН.

 


[1] Между другото, противно на думите на зам.-министър Стаматов, Ромският образователен фонд не за пръв път отделя средства за подкрепа на ромите в България. Същият фонд участва и във финансирането на одитираната от Сметната палата програма, голяма част от разходите по която са насочени именно към ромите.