IME

БНБ: Концепции за управление

14.12.2006
testВъв Великобритания новият управител на централната банка (Мървин Кинг) беше избран през ноември 2002 година, въпреки че мандатът на сегашния (сър Еди Джордж) изтича през юни 2003 година. В България нещата не се случват по този начин. Вече около една седмица Българската народна банка няма управител, а от няколко месеца няма и подуправител, отговарящ за управление "Емисионно". Въпреки това нищо негативно не се е случило, поради простата причина, че в България е въведено правилото на паричния съвет. Всъщност това, че няма избран управител на БНБ и невъзможността на управляващите да излъчат приемлива за повече партии кандидатура е най-доброто доказателство, че тук не е възможно провеждане на независима монетарна политика. С други думи можем само да се радваме, че в България има валутен борд. И дори трябва да се замислим дали да не приемем еврото като разплащателно средство и да не закрием централната банка въобще. Така поне няма да има нужда да се избира управител.

Разбира се, това няма да се случи, най-малкото защото естествен стремеж на политиците е да контролират колкото се може повече неща и да разширяват властта си, а не да я намаляват. Освен това БНБ е голяма институция и там винаги могат да бъдат назначавани хора на престижни синекурни длъжности. Да не споменаваме влиянието, което оказва една такава институция върху финансовия и банковия сектор, от което никой политик не би се отказал. Всъщност, както казва Стив Ханке, централната банка е вид централно планиране, а в България централното планиране трудно отстъпва, както често сме коментирали.

Що се отнася за избора на управител и подуправител, би било добре да споменем, че в Англия избраният нов управител е много уважаван професор, а подуправителят е човек с мениджърски опит. Същото в някаква степен би трябвало да се приложи и тук, защото и монетарната теория, и мениджмънтът са сериозни занимания и към тях трябва да се подхожда с необходимото внимание.

Двамата официално известни кандидати за управители на централната банка са написали пространни концепции за управление, в които те и хората, които са им помагали, са включили общо взето всичко, което им е хрумнало. Разбира се, г-н Гаврийски има повече информация за различни детайли и проекти на банката и затова концепцията му е доста по-пространна и с много съвсем излишни подробности. Г-н Искров пък има някои разсъждения, с които обаче не изказва категорична позиция - типичен пример е неговото мнение за евроизацията, в което той твърди, че тя е възможна, но само след договореност с Европейската централна банка. Не се споменава обаче дали той ще се опита да я извърши или не.

Най-важното и в двете концепции е намерението да се запази валутният борд до влизането в Европейската централна банка и приемането на еврото. И двамата кандидати са категорични в тази си цел и изрично подчертават, че не бива да има промени във фиксирания курс на лева спрямо еврото. Това е в крайна сметка най-важната функция на БНБ, благодарение на която инфлацията е под контрол и икономическата ситуация е стабилна, затова запазването на валутния борд е много силна точка и в двете концепции.

И двамата кандидати са сметнали за необходимо да споменат, че ще управляват валутните резерви консервативно, макар че и двамата са посочили, че това не пречи да се поемат по-големи рискове и да се получава по-висока доходност. Трябва да се има предвид обаче, че последната дума по инвестирането на валутните резерви има подуправителят-ръководител на управление "Емисионно", така че е важно кой ще бъде той. Нито Светослав Гаврийски, нито Иван Искров обаче са посочили своята номинация за този пост.

Г-н Гаврийски обещава да отстоява независимостта на БНБ, същото прави и г-н Искров. Иван Искров обаче смята, че програмата за управление на БНБ трябва да е приета от Народното събрание с "изричен акт", което в някакъв смисъл е отстъпление от принципа за независимост.

И двамата кандидати обещават промени в структурата на БНБ, свързани с евроинтеграцията и изпълнението на концепциите. Иван Искров споменава за прекалено йерархизираната структура и многото шефове в БНБ и смята, че персоналът трябва да се оптимизира и заплатите да се увеличат. Това звучи добре, ако се изпълни по подходящ начин - в БНБ работят около 950 души, което по различни оценки е между 2 и 8 пъти повече от необходимото.

По отношение на банковия надзор двете концепции са единодушни, че той трябва да се засилва, а регулирането да се задълбочава. Има някои нюанси и изглежда, че г-н Гаврийски е с по-балансирани възгледи, докато г-н Искров и неговите съветници отиват прекалено надалеч като предлагат БНБ да се меси на много места, където досега не се е намесвала и където много централни банки по света не се замесват, личи и прекалено юридически поглед върху банковата система. Изглежда че Иван Искров, въпреки че има опит в банковата система, не вярва, че това е система, в която участниците могат да направят нещо важно без някой отгоре да им каже какво да правят. Разбира се, и при Светослав Гаврийски няма чак толкова вяра в пазара, но той изглежда следва принципа "ако едно нещо работи, не го поправяй".

И в двете концепции няма споменаване на някакви реформи в БНБ в обратната посока, а именно към намаляване на директния контрол, регулиране и надзор и повече разчитане на пазарните сили (подобен пример има в Нова Зеландия, където пропазарната система на банков надзор се състои в това, че банките са задължени да публикуват на всеки три месеца определена одитирана информация, която да даде възможност на клиентите им да следят тяхното състояние; няма проверки в банките - централната банка знае за банките толкова, колкото и всички останали). Неясно защо в България много хора смятат, че свободният пазар е довел до срива в банковата система през 1996 година, при положение, че огромната част от банките бяха държавни, същото се отнася и до длъжниците на банките, които дори бяха насърчавани да не си връщат кредитите, правителството вярваше в централното планиране и оказваше натиск на БНБ да рефинансира банки, които отпускат кредити на фалирали предприятия в ключови избирателни райони. Къде точно е имало свободен пазар, който се е провалил, не става ясно. Това не пречи обаче с кризата от 1996 година да се обосновават всички регулации в банковото дело без въобще да се разглеждат разходите, породени от тези регулации.

Като цяло и двете концепции са добри, доколкото запазват валутния борд. По отношение на останалите въпроси обаче има много какво да се желае. Прекалено често се споменават думи като унификация, стандартизация, хармонизация, европеизация, регулация и прекалено рядко конкуренция. Не бива да се забравя все пак, че конкуренцията е това, което води до развитие във всички сектори на икономиката. Финансовият сектор с нищо не е по-особен, освен с това, че борави с много пари, поради което политиците искат да го контролират повече от останалите сектори.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!