IME

Къде изчезна износът?

Автор: Десислава Николова / 13.05.2016

В унисон с най-мрачните прогнози за износа през 2016 г., първото тримесечие показва спад на продажбите на външните пазари на България. Общият износ на страната е спаднал с 1,6% за първите три месеца, като основният „виновник” е износът за трети страни, който се свива с 8,8% за периода след срив с 23,0% през март. В същото време износът за ЕС продължава леко да расте през първото тримесечие (с 2,5%), но този ръст не успява да компенсира свитите продажби на пазарите извън ЕС.

Всъщност данните за началото на 2016 г. не са неочаквани и показват продължение на една негативна тенденция, която започна да се вижда от втората половина на 2015 г. Още от юли миналата година износът на България започна да стагнира, като редуваше месеци на близък до нулата растеж с лек спад (единственото изключение беше декември, когато износът отбеляза растеж от близо 5%). Основната причина за слабото представяне на износа през втората половина на 2015 г. бяха продажбите в трети страни, които се свиха с 8,5% през третото тримесечие и с 4,5% - през четвъртото. В челото на най-слабо представилите се трети пазари миналата година се наредиха Русия и Сингапур, които отбелязаха двуцифрен спад на продажбите.

В началото на 2016 г. картината е сходна. Продажбите в Русия и Сингапур продължават да намаляват сериозно, лекият спад на износа към Турция се задълбочава, а Китай също се присъединява към групата на свиващите се пазари. Това в никакъв случай не е неочаквано предвид продължаващото забавяне на китайската икономика и очакваното й преструктуриране от износно-ориентиран растеж (и водеща индустрия) към вътрешно търсене (и повече услуги). Това влияе както на количествата основни промишлени суровини (най-вече метали), които се търсят от Китай, така и на техните цени на международните пазари.

В тази връзка е интересно да се види откъде идва спадът на износа на България към Китай и към трети страни в началото на 2016 г. – дали причината е в по-ниските международни цени на основни суровини или пък количествата изнесени стоки спадат заради по-малко продажби? Или пък спадът е комбинация и от двата ефекта – на цените и на физическите обеми?

Оказва се, че цените не са виновни, а в началото на годината България просто е изнасяла по-малки количества към трети страни. Това важи и с пълна сила за китайския пазар, където количествата изнесени мед и медни изделия са с 43% по-малко през януари-март спрямо същия период на 2015. Подробната статистическа система на НСИ за външната търговия показва, че и при други основни износни пера на България се наблюдава спад в продадените количества през първите три месеца на 2016 г. Такива са житото (спад с около 2 пъти спрямо същия период на 2015 г.), дървените материали и изделия (също около 2 пъти надолу), неорганичната химия, торовете. Продажбите на мед и медни изделия също се свиват цялостно, а не само на китайския пазар.

По-общата продуктова структура на износа показва, че почти всички продуктови групи бележат спад в износа си към трети страни (в стойностно изражение). Единствените изключения са машините, оборудването и превозните средства, както и разнообразните готови продукти, чиито износ нараства съответно с 5% и с 42% на годишна база през първото тримесечие. Всички останали групи бележат двуцифрен спад за периода.

Спадът на износа в началото на годината със сигурност не е добра новина, но не е неочакван. Шансът на българската икономика да постигне темп на растеж от порядъка на 2,5-3% тази година е вътрешното потребление да успее да компенсира загубите на чуждите пазари. По този начин забавянето на икономическия растеж спрямо 2015 г. ще бъде незначително.

Както се вижда от експресната оценка за БВП през първото тримесечие на 2016 г., икономиката на страната се движи именно по този сценарий. Въпреки че износът и инвестициите се свиват, вътрешното крайно потребление успява да компенсира техния спад и да нарасне с 2,4%. По този начин БВП на страната се увеличава с 2,9% на годишна база през първото тримесечие (сезонно изгладени данни). Това представлява незначително забавяне на икономиката спрямо ръста от 3% през последното тримесечие на 2015 г.

Продължаващото възстановяване на заетостта в началото на 2016 г. най-вероятно ще продължи да подкрепя потреблението и в следващите месеци. В тази посока се очаква да „заработят” и близките до 0% лихви по депозитите в банките. По последни данни на БНБ депозитите на домакинствата и НТООД към края на март са почти без промяна спрямо декември 2015 г.,като отбелязват символичен ръст от 0,5% на тримесечна база. На годишна база те все още са с 6% по-високи от депозитите към края на март 2015 г., но е вероятно този ръст тепърва да се забавя, ако сегашните лихвени нива се задържат.

Като цяло, последните данни за БВП подкрепят очакванията за запазване на един относително добър темп на растеж и през 2016 г. въпреки свиването на износа. Ако наблюдаваните тенденции от средата на 2015 г. продължат, икономиката вероятно ще се забави съвсем леко през 2016 г. и ще отбележи реален ръст от порядъка на 2,5-2,7%.