IME

Двуликото бюджетно изпълнение за януари

Автор: Калоян Стайков / 02.03.2016

Напълно очаквано, изпълнението на консолидирания бюджет за януари е значително по-добро от миналогодишното. За месеца е постигнат излишък от 991 млн. лв., което е увеличение от 9,3% в сравнение с януари 2009 г. (най-високият излишък за последните девет години) при хармонизирана инфлация на потребителските цени от 6,7% за периода. Т.е. дори и отчитайки инфлацията за последните 7 години, излишъкът за януари тази година е реално по-висок от най-високия излишък до момента. Още по-добрата новина е, че за разлика от предходни години, излишъкът се дължи както на по-високи постъпления, основно от данъчни приходи, така и на сериозно свиване на разходите[1] – с близо 210 млн. лв. Въпреки това близо 92% от по-ниските разходи се дължат на по-малко разплащания по европейски проекти.

Събраните консолидирани приходи през януари са с около 660 млн. лв. повече в сравнение с януари 2015 г., когато също се наблюдаваше сериозен годишен ръст. Около 28% от ръста на приходите се дължи на постъпления на европейски средства, а 60% - на данъчни приходи. Изненадващо, най-голям принос при данъчните приходи имат акцизите, а не ДДС. Това се дължи „основно на ръста в акциза за освободените за потребление тютюневи изделия през данъчния период на месец декември 2015 г., за които са приложени валидните за 2015 г. ставки”, обясняват от Министерството на финансите. Освобождаването на повече тютюневи изделия се дължи на промяната в акциза върху цигарите, който от началото на тази година се увеличава от 148 лв./1000 къса на 161 лв./1000 къса, което е увеличение с 8,8%. Това обаче е еднократен ефект и ръстът на приходите от акцизи следва да се забави през следващите месеци дори и отчитайки стойностния ефект от по-високия акциз. Общо приходите от акцизи се увеличават с 213 млн. лв. на годишна база, като най-голям принос имат акцизът върху тютюневите изделия – 190 млн. лв. и акцизът върху горивата – 23 млн. лв.

Постъпленията от ДДС също се увеличават значително, което става на фона на високата база от януари 2015 г., когато се увеличиха с близо 50%. През януари 2016 г. ръстът на постъпленията е малко над 180 млн. лв. или 18,5%. Голяма част от този ръст обаче се дължи на изключително високите правителствени разходи през декември 2015 г., включително и тези, свързани с приключването на и разплащането по европейски проекти, тъй като дължимият ДДС по тези разплащания следва да се внесе през януари. С други думи това също е еднократен ефект, какъвто се наблюдаваше и през януари 2015 г..

В разходната част най-голям спад се наблюдава при капиталовите разходи – със 150 млн. лв., което беше очаквано след приключването на изминалия програмен период и нуждата от  набиране на инерция при договарянето и разплащането на проекти по новия. Следващото най-голямо намаление на разходите се наблюдава при лихвите по външни заеми – със 113 млн. лв., което е свързано с изплащането на емисията глобални облигации в средата на януари 2015 г. Лихвата по тази емисия е 8,25%, докато лихвата по дълга за рефинансирането ѝ е 2,95%.

Намаляване се наблюдава и при разходите за издръжка, което може да се отдаде на различната методология, която Министерството на финансите използваше за изчисляването на тези разходи до март 2015 г.

Свиването на няколко групи разходи обаче веднага се трансформира в по-високи разходи по други бюджетни пера. Така например се наблюдава увеличение при разходите за заплати, което не е изненада, тъй като бюджетът предвижда през 2016 г. те да са с около 295 млн. по-високи в сравнение с 2015 г. Заедно с това се очакват и по-високи разходи за осигуровки за годината – с 95 млн. лв., но за януари се наблюдава увеличение при заплатите и свиване на осигуровките.

Изненадващо високо увеличение се наблюдава при социалните разходи, които включват плащанията за пенсии, здравноосигурителни плащания и др. Бюджетната рамка предвижда увеличение на разходите за пенсии в размер на 355 млн. лв., но само за януари тези разходи се увеличават с 40 млн. лв., което означава, че ако продължи със същите темпове, предвиденото увеличение ще стигне за 8 месеца и малко. Освен това трябва да се има предвид, че пенсионните плащания ще нарастват още по-бързо от юли, тъй като е предвидено индексиране на пенсиите с 2,5%, което навежда на мисълта, че може да има сериозен преразход, ако се запазят тези темпове.

При разходите за здравеопазване е предвидено увеличение от 114 млн. лв. за годината, но само през януари 2016 г. те са с 66,5 млн. лв. повече в сравнение с януари 2015 г. Неминуемо част от януарското увеличение се дължи на разплащания на стари задължения от предходната година, но това също навежда на мисълта за възможен преразход през 2016 г., какъвто имаше и през няколко предходни години[2].

В бюджетната картина до момента преобладават еднократните ефекти, свързани с приходите от ДДС и акцизите, както и смесицата от положителни и отрицателни новини от разходната част. От една страна се наблюдава очакваният спад на разходите за лихви и капиталовите разходи, но заедно с това се вижда и неочакван ръст при социалните разходи. Към това може да се добави и изоставането на други разходи като субсидиите, каквото се наблюдаваше и през 2015 г., както и по-ниски разходи по европейски проекти. Все още е рано да се прогнозира годишното изпълнение на бюджета, но сигналите до момента не са добри.

 

 


[1] През 2015 и 2011 г. също се наблюдава спад на консолидираните разходи, но той е значително по-малък – съответно 31 млн. лв. и 78 млн. лв.

[2] Все още няма данни за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2015 г.