IME

Обезщетенията за безработица у нас са сред най-високите в ЕС

Автор: Явор Алексиев / 31.07.2015

Преди известно време коментирахме обстоятелството, че капанът на безработица у нас е сред най-високите в ЕС (виж инфографиката). Това означава, че в общия случай сънародниците ни, които получават обезщетения за безработица, имат много малки стимули да се завърнат на работа преди периода на обезщетението да изтече. Разгледахме и регионалните аспекти на този проблем.

Един от основните фактори, определящи стимулите за завръщане към заетост, е системата за обезщетения за безработица. Практиката показва, че регистрирането в бюро по труда далеч не означава, че човек „търси активно” работа. Действително, в много случай регистрацията се прави с цел само и единствено получаването на обезщетения за безработица. Когато този процес не е съпътстван с предприемането на действителни стъпки за намиране на заетост, говорим за „доброволна безработица” – хора, които биха могли да работят, но предпочитат да се възползват в пълна степен от полагащите им се обезщетения преди да се завърнат към заетост.

Стимулите на доброволната безработица

У нас дневният размер на обезщетенията за безработица в общия случай[1] е фиксиран на 60% от среднодневния осигурителен доход в 24-те месеца преди изпадането в безработица. Това означава, че ако едно лице се е осигурявало на брутна заплата от 1 000 лв. (и съответно е получавало нетна заплата от 784 лв.), средномесечното обезщетение за безработица[2] ще възлиза на 600 лева. Това се равнява на 77% или повече от три четвърти от нетния му доход в състояние на заетост.

Според специализирания Tax and Benefits Calculator на Европейската комисия това е третият най-висок коефициент на заместване на нетния доход след тези в Латвия и Люксембург (във втория месец от получаване на обезщетението) и вторият най-висок след този в Люксембург (в седмия месец на получаване на обезщетението).

Източник: Tax and Benefits Calculator на Европейската комисия

В таблицата могат да се види промяната в обезщетенията за безработица с напредване на периода на безработица, съответно през 2-рия, 7-мия, 13-тия, 25-тия и 60-тия месец от тяхното получаване. Разглеждат се именно тези месеци, тъй като в повечето случаи периодът за получаване на обезщетения за безработица се формира от половингодишни или целогодишни интервали.

От данните е видно, че в първата година от получаване на обезщетения за безработица размерът им за България е с между 21 и 33 процентни пункта по-висок от средния за ЕС. Това е и една от основните предпоставки за високия капан на безработица в страната ни. Също така, в 13 от 27-те страни, за които има данни[3] за 2013 г., размерът на обезщетенията за безработица намалява на 7-мия месец от тяхното получаване. Целта на тази „регресивна” система за изплащане на помощите е именно намаляването на стимулите за дълготраен престой извън заетост. На седмия месец от получаване на обезщетения за безработица коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада от 55,6% на 43,7%, докато в България остава 77%.

В същото време, България е една от 12-те страни, в които получаването на обезщетения за безработица не е възможно за период, по-дълъг от 12 месеца[4]. На 13-ия месец коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада до малко над 25%, а на 25-ия месец е едва 12,2%.

Периодът, в който безработните лица у нас могат да получават обезщетения, зависи от осигурителния им стаж (виж таблицата).

Продължителност на получаване на обезщетения за безработица

Осигурителен стаж (години)

Период за изплащане на обезщетението
(месеци)

до 3 години

4

от 3 до 5 години

6

от 5 до 10 години

8

от 10 до 15 години

9

от 15 до 20 години

10

от 20 до 25 години

11

над 25 години

12

Източник: Кодекс за социално осигуряване

Освен размерът на обезщетенията за безработица и продължителността на тяхното получаване, има още два фактора, които оказват влияние върху стимулите за завръщане на работа:  обхватът на системата за обезщетения при безработица, т.е. характеристиките на лицата, които могат да участват в нея, и качеството на контрола върху получаването на обезщетенията. Вторият фактор включва и ефективното прилагане на съществуващите изисквания за започване на работа при възникване на такава възможност и е в голяма степен зависим от институционалния капацитет на органите, натоварени с посредническата и контролна дейност по намиране на работа. Въпреки някои подобрения през последните години, страната ни остава далеч от добрите традиции в сферата на посредничеството за наемане на работна сила[5].

Някои заключения

В сравнение с размера на нетното заплащане в условия на заетост, нивото на обезщетенията за безработица в България през първата година от тяхното получаване е сред трите най-високи в ЕС. Тъй като в страната ни не е налице регресивен елемент на определяне на размера на заплащането (при който неговият размер намалява с времето), стимулите на едно лице да бъде безработно на първия месец от получаване на обезщетението са валидни за целия период, в който то има това право. В същото време, периодът на получаване на обезщетението у нас е по-кратък от този в редица други европейски страни.

Дълготрайният престой извън пазара на труда е нещо, което не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. Някои от възможните начини за свиване на капана на безработица у нас са:

  • Въвеждането на регресивен елемент, при който нивото на обезщетенията за безработица бива намалено след определен период. Това би могло да спомогне за намаляването на стимулите за дълготрайна доброволна безработица.
  • Намаление както на вноските във фонд „Безработица”, така и на съвкупния размер на получаваните обезщетения при безработица. Намаление на съвкупния размер може да се постигне или като се съкрати периодът на получаване на обезщетения (малко вероятно в нашия случай), или като се намалят самите обезщетения, или като се комбинират и двете стъпки.
  • Друг възможен вариант да се създаде стимул за бързо връщане на работа е да се запази пълното или част от обезщетението за безработица при завръщане на работа преди изтичането на полагащия се период за получаване на обезщетение за безработица. Това реално би увеличило нетния доход след завръщане към работа (знаменателя във формулата за изчисление на капана на безработица) и също би увеличило стимула за по-скорошно завръщане на работа. Ако човекът се завърне на работа, то той би допринесъл със своите данъци и вноски за приходите в данъчно-осигурителната система, което нетно би намалило разхода на държавата (като осигурител срещу безработица) за изплащането на обезщетението за безработица. Да не говорим, че той ще създава добавен продукт за икономиката със своя труд, което има положителен ефект върху цялото съвкупно производство на страната.

Всеки от по-горе изброените варианти, както и различни комбинации от тях, би спомогнал за намаляването на капана на безработица и създаването на стимули за работещите за по-бързо завръщане на работа. В противен случай българската икономика (а оттам и данъчно-осигурителната система) ще продължат да губят от продължителния престой в безработица на редица лица, които се възползват от съществуващата система и не бързат да се върнат на работа.

 

 


[1] Когато едно лице се е осигурявало на доход, който е по-нисък от действително получавания, както капанът на безработица, така и получаваните обезщетения ще са по-ниски. При лицата, получаващи ниско възнаграждение, както и при работилите на непълен работен ден, също има някои особености, които ще бъдат разгледани в последващи анализи.

[2] Според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от средния дневен осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Минималния дневен размер на обезщетението се определя за всяка следваща година, като през 2015 г. е 7,20 лв.

[3] Липсват данни само за Кипър.

[4] Някъде на 13-ия месец в сметките започва да влиза получаването на различни видове социални помощи, чиито размер, обаче, трудно може да бъде определен като значим за финансовите стимули на лицата, които разглеждаме, а именно – самостоятелно живеещи лица, получаващи 100% от заплатата на средния работник. Тук разликите се формират най-вече от състава на домакинството и неговото право да получава различни помощи. Калкулаторът на ЕК позволява и тяхното включване в сметките, в зависимост от дохода на домакинството, броя на работещите родители и броя на децата в него.

[5] Проблем съществува и по отношение на културата на търсене на работа от страна на безработните. Доверието в държавните бюра по труда остава ниско, но постепенно се покачва. По данни на НСИ през 2014 г. 42,9% от безработните опитват да намерят работа по този начин при 37,6% през 2009 година. В същото време данните на Евростат показват, че едва 10% от българите използват интернет при търсенето на работа при средно 17% за ЕС. Според НСИ, по-малко от 20% от безработните българи участват в конкурси и се явяват на интервюта или изпити. В повечето случаи се търси съдействието на роднини и познати (над 70%) или директна връзка с работодател (над 50%).

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/