IME

Становище на ИПИ относно Препоръките на ЕК по НПР 2015

10.07.2015

На 13 май 2015 г. Европейската комисия публикува своите препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2015 г. ИПИ следи развитието на стратегическите цели по Стратегия "Европа 2020" от години и неизменно коментира разписаните мерки в Националната програма за реформи. Като част от РГ 31 "Европа 2020", на 1 юли 2015 г. получихме покана да изпратим позиция относно допълнителни мерки за преодоляване на макроикономическите дисбаланси, както и нови/актуализирани мерки, които отговарят на препоръките на ЕК.

Важно е да отбележим, че в официално становище на ИПИ от 9 април 2014 г. посочихме слабостите по отношение постигането на трите водещи цели в социално-икономически план - непостижимост на поставената цел за заетостта, както и чисто номинален напредък в поставените цели за образование и бедност без реална качествена промяна. Тогава предложихме да се промени процесът по консултации, осъществяван досега проформа и многократно критикуван от ИПИ, и да се състави нова работна група за периода 2015-2020, която да се фокусира върху структурните слабости в трите ключови области - заетост, образование и бедност. Това предложение не получи отзвук, а в рамките на 2014 г. България отстъпи от практически всички реформи, проявления на което бяха високият бюджетен дефицит и намаленият кредитен рейтинг на страната.

На 9 февруари 2015 г. за пръв път бе проведена достатъчно задълбочена дискусия по препоръките на Комисията и възможните мерки за постигането на заложените цели с участието на представители на администрацията и външни наблюдатели. Резултатът от тази дискусия обаче не намери достатъчен отзвук в Националната програма за реформи за 2015 г. и това е видимо от препоръките и на практика критиките (посочените слабости и рискове) на ЕК към България. ИПИ потвърждава позицията си, че е нужно преформулиране на механизма за консултации и създаването на нова работна група, която да се фокусира върху структурни промени в ключовите сфери.

Във връзка с конкретните критики на ЕК по НПР 2015 можем да отправим следните препоръки:

  • Актуализиране на средносрочната фискална програма с цел постигането на балансиран бюджет през 2016 г. - бюджетът на страната е неизменно на дефицит от 2009 г., като средносрочната рамка предвижда такъв и до 2017 година. Последните две години показаха колко неустойчив на политическата среда е националният бюджет. Дефицитът не беше овладян в рамките на планираните стойности две години поред и съответно - бюджетът актуализиран. Посочените от ЕК рискове пред бюджета, както и препоръката за конкретни фискални мерки, показват нарушеното доверие към фискалната стабилност на страната. Считаме, че е нужна по-бърза консолидация и изоставяне на хроничните дефицити. Икономическото възстановяване и доброто изпълнение на приходната част на бюджета за първото полугодие на 2015 г. показват, че това е напълно възможно.
  • Замразяване на минималната работна заплата и премахване на минималните осигурителни прагове - неизменно в препоръките на ЕК се посочват негативите от функционирането на системата на минималните осигурителни доходи и увеличението на минималната работна заплата върху заетостта и по-конкретно върху младите и нискоквалифицираните на пазара на труда. Наскоро публикуваният анализ на ИПИ "Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България" потвърждава наблюденията на ЕК. Проблемите при системата на минималните осигурителни доходи и конкретно ефектът върху заетостта също са пространствено разгледани в "Анализи на тристранното сътрудничество в България" (БТПП, март 2014) и посочени в становището на ИПИ по НПР от 9 април 2014 г. Възстановяването на заетостта в страната през последните две години касае основно висококвалифицираните кадри и считаме, че са наложителни промени по отношение на нормативно разписаните минимални възнаграждения (минимална заплата и осигурителни прагове), за да станем свидетели на по-сериозно покачване на заетостта сред младите и нискоквалифицираните.
  • Преосмисляне на пенсионната реформа - идеите за пенсионна реформа, които виждахме в предходните НПР и съответно в препоръките на ЕК, бяха сериозно подменени през последната година. Набързо приетите промени, които дават възможност за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарната система, тоест отказване от спестявания, са на практика разрушаване на пенсионния модел в страната и никога не са били плод на задълбочен обществен дебат, нито са били разписвани в някакъв стратегически документ. Вредите от т. нар. пенсионна реформа от края на 2014 г. коментирахме задълбочено в доклада "Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти" (ИПИ, февруари 2015). Считаме, че вместо моделът да се разбива, то правителството трябва да се върне към широко приетата посока за пенсионна реформа, разписвана многократно в НПР - покачване на пенсионната възраст с по-бърз темп, изравняване на условията за пенсиониране за мъже и жени, ограничаване на ранното пенсиониране и контрол върху инвалидните пенсии.
  • Фокусиране на политиките за намаляване на бедността върху образованието и пазара на труда – по-голяма свобода по отношение на образователните програми и възможности за сътрудничество между училища и бизнес на местно ниво; равно третиране на частни и общински училища; възможности за гъвкава заетост и по-малко пречки при навлизане на пазара на труда; стимули за местните власти да привличат инвестиции чрез стъпки в посока на финансова децентрализация;
  • Дефиниране на бедността и по-добро таргетиране на социалните трансфери – приемане на единен абсолютен праг на бедност, спрямо който се равняват всички трансфери и помощи; обвързване на всички помощи с условия (например, за образование); възприемане на изцяло програмно начало по отношение на помощите и насочването им спрямо бедните и дълбоко бедните. Повече за конкретните предложения може да се прочете в докладите "Бедност и рискови групи" (ИПИ, март 2015) и "Предизвикателства пред социалното подпомагане" (ИПИ, януари 2015).