IME

Конституция, Конституционен съд и изпълнение на договорите

14.12.2006
Word Format (Word Format)

През изминалата седмица основна дискусия в медиите бяха конституционните промени, които инициират, по различен начин и с различни мотиви, представените в Парламента политически партии. Основно, обсъжданията бяха провокирани от Решението на Конституционния съд по искане на главния прокурор за тълкуване на разпоредби от конституцията в частта за "формата на държавно устройство и на държавно управление". Като водещият спор е дали сегашното Народно събрание може да приеме промени, с които да "измени" конституцията, за да "подобри" съдебната система в страната.

Покрай дебатите за имунитета, несменяемостта и мандата на ръководните длъжности в съдебната система като че ли се забрави за какво се инициират тези конституционни промени. А именно - по-добра съдебна система, която да потвърди конституционния принцип, че живеем в правова държава (чл. 4 от Конституцията).

Ако трябва да се правят промени обаче, които да подобрят работата на съдебната система, то не са нужни непременно промени в конституцията. За всеки един гражданин, който поне веднъж е търсил правата си по съдебен ред, е ясно, че процедурата е много тромава и съдилищата са претрупани с дела. Това, което реално има значение за бизнеса в страната пък, е дали може да разчита на съда, когато си потърсят правата там. С други думи, ако има некоректна страна по договор, дали може съдът да постанови санкция, след като дори в Закона за задълженията и договорите е записано, че условията по него имат силата на закон за страните.

Преглед на съдебната практика показва, че за момента такава защита на гражданските права или договорите от съда не може да се очаква, независимо че това би трябвало да е водещо. И решението не е основно в мандата и имунитета на съдиите. То е в процедурите.

За бизнеса съдебната система означава единствено разходи. Заради това, че съдебната система е неефективна, всяка една компания - независимо дали търси съдебна защита или не - понася изключително високи разходи. Веднъж през данъците, които плаща - данъци, с които се покриват разходите на съдилищата. Втори път - заради бавните процедури, през които минава, за да си събере плащанията по неизпълнени договори. И отново разходи - ако не може да реши търговските си спорове в съда, да потърси друга защита на правата си при некоректни партньори.

Сравнителен преглед на съдебните системи на Световната банка показва, че формалните процедури не е задължително да гарантират справедлив процес. Дори обратното, колкото повече стъпки има в процедурата, толкова по-вероятно е не само резултатите да са по-бавни, но и по-малко предвидими. По-тромавите процедури за страните по делото не означават винаги по-добра защита, по прозрачни решения и по добър достъп до съдилищата.

Страна Стъпки в съдебен спор (за събиране на плащания по неизпълнени договори): Продължителност в дни:
Словения 22 1003
Полша 18 1000
България 26 410
Унгария 17 365
Република Хърватска 20 330
Естония н.д. 305
Чехия 16 270
Румъния 28 225
Латвия 19 189
Русия 16 160
Литва 30 150

Източник: Световна банка, 2002

За сравнение, същата тази процедура в Англия отнема 101 дни, САЩ - 54 дни, Япония - 60 дни и Дания - 83 дни (всички те избрали различни модели на съдебната система).

Преди няколко месеца работна група към Министерството на правосъдието направи преглед на съдебната практика при търговски спорове. Въпреки че основната идея на разпространения от нея доклад за състоянието на търговското правораздаване има за цел да предизвика дискусии около възможните промени, той съдържа конкретни препоръки, част от които последвани могат да подобрят ефективността на съдебното правораздаване.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!