IME

Трябва ли да се отработват празниците?*

Автор: Десислава Николова / 17.04.2015

През последните години в България се наложи практика управляващите щедро да удължава празниците с 1-2 работни дни около тях с цел получаването на по-дълга почивка. Обикновено това се прави, когато тези 1-2 проблемни дена делят празника от уикенда. Целта на цялото упражнение е избирателите да се радват на по-дългата почивка, а хотелите из страната да се пълнят. Защото няма какво да се лъжем – сливането на празници често се подшушва на политиците от туристическото лоби, което се чуди как да напълни (полу)празните си бази.

Все пак, за да не се ощети останалата част от икономиката е предвидено и така нареченото отработване на удължените почивки. Отработването по неписано правило се прави в една или повече съботи – били те предхождащи или последващи дългата почивка.

Макар и на пръв поглед сливането на празници с решение на правителството да звучи примамливо, то страда от някои сериозни недостатъци. На първо място, това е количеството и качеството на т.нар. отработване.

Редица фирми се отказват от последващото отработване в събота, тъй като за всеки, който е ходил в офиса в такива дни, е пределно ясно, че не се работи пълноценно. Идва се късно, тръгва се доста по-рано, телефонът звъни рядко, а мейлите са къде-къде по-малко на брой от обичайните. Част от работещите така или иначе са си пуснали отпуск, а някои фирми изобщо не отварят по решение на шефа. По този начин работата на тези, които все пак са по работните си места този ден, в най-добрия случай е на по-ниски обороти. Ако изобщо нещо се върши.

В крайна сметка, това, което се получава с така нареченото отработване е един повече или по-малко загубен ден, в който нито е свършена някаква работа, нито работещият си е починал достатъчно за новата работна седмица. Т.е. не стига че работата в събота е била  непълноценна, но и работоспособността през следващата седмица на всички тези, които чинно са отработвали празника, вероятно ще бъде по-ниска.  

На макроикономическо ниво, тази по-ниска работоспособност и по-непълноценна работа означава по-малко произведен продукт, т.е. БВП. Разбира се, този ефект донякъде е компенсиран от повишения оборот в туризма покрай удължените празници. Тази компенсация е само отчасти, тъй като не всички работещи прекарват почивните дни в туристически обекти, а и все повече българи предпочитат чуждите курорти пред местните.

Както и да се погледне, сливането на празници с работни дни и последващото отработване в крайна сметка е по-скоро в ущърб на икономиката. Много по-разумно би било всеки работник да преценява сам дали да слива празниците с работните дни около тях. Ако реши да го направи, най-логично би било това да става за сметка на платената му отпуска. Или пък за сметка на загубената надница за почивния ден, т.е. за сметка на неплатената му отпуска.

По-генерално погледнато, още по-разумно би било държавата да се ограничи до общата регулаторна рамка, а оттам насетне да не се меси в отношенията между работодател и работник по отношение на работно време, работни дни, почивки, отпуски и др. подобни. Защото в противен случай работодатели и работници започват масово да пренебрегват прекалените регулации, тъй като те се превръщат в пречка за бизнеса. Не е рядкост работодателите да се договарят с работниците си да работят в почивни дни или с по-дълги работни часове за сметка на по-високо заплащане или компенсация с допълнителни почивни дни. Масово виждаме и случаи, в които в трудовия договор са записани едни работни часове и една заплата, а реално параметрите на трудовото отношение са различни и са договорени устно между двете страни. 

Прекратяването на практиката правителството да слива празници и да определя дни за отработване на част от почивката безспорно би имало положителен ефект върху брутното производство, колкото и малък да е той. По-важното, обаче, е, че би премахнало едно ненужно вмешателство на държавата в отношенията между работодатели и работници. А това би била една малка, но важна стъпка за превръщане на българския трудов пазар в един по-гъвкав и по-модерен пазар на труда, който насърчава хората да се трудят, а не им пречи. Да се надяваме, че тази стъпка ще постави началото на дълъг и уверен път в посока премахване на всички други остарели и вредни регулации на пазара на труда.

 

* Статията е публикувана във в-к Труд на 15 април 2015 г.