IME

Калфин бръкна в кашата на социалното подпомагане

Автор: Явор Алексиев / 06.02.2015

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин предприе ход, от който неговите предшественици през последните десетина години бягаха като дявол от тамян – повдигна въпроса за ефективността на системата за социално подпомагане[1]. Нещо повече – Калфин заяви нагласа за въвеждане на промени в сферата на социалното подпомагане, които да намалят злоупотребите с някои от програмите.

Някои от изложените идеи звучат смислено, други – не толкова, но самият акт на осъзнаване на проблемите и заявеното желание за решаването им, заслужават адмирации. Тъй като предложенията за реформи все още не са достъпни в официален формат (въпреки обещанието това да се случи през тази седмица), коментарът по-долу е по-скоро концептуален.

Прекратяване на злоупотребите при „майките-студентки“

В периода 2009-2014 г. броят на майките-студентки, които са получили еднократна помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, се увеличава пет пъти - от 1 434 на 7 200, а общите разходи по програмата – от 3,5 млн. лв. на над 20 млн. лв[2]. За същия период средната възраст при раждане на дете се увеличава от 27,1 на 27,9 години (и от 25,6 на 26,5 години за първо дете), а броят на новородените намалява от 89,0 хиляди на 66,6 хиляди.

Фигура 1: Брой на отпуснатите еднократни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година от майка-студентки

 

Източник: АСП

Като добавим към това растящия глад за студенти в университетите и популяризирането на възможността за получаване на еднократна помощ чрез медиите през последните години, констатацията изглежда ясна: наблюдаваме не повишаване на броя на студентките, които стават майки, а повишаване на броя на майките, които стават студентки. Изплащането на помощите накуп и липсата на последващ контрол за продължаващо обучение е очевиден пропуск, от който (напълно нормално) все повече хора се възползват. Едва ли има млада майка (независимо от материалното ѝ положение), която би се отказала от възможността да получи 2 880 лв. на ръка, които да ѝ помогнат за отглеждането на детето.

Предложенията на министър Калфин за последващ контрол за продължаващо образование и изплащането на помощта на части са стъпка в правилната посока. В идеалния случай в програмата ще бъде заложен и някакъв диференциращ критерий (най-вероятно доходен), който да определя дали и в какъв размер майките-студентки ще могат да се ползват от помощта.

Съвсем друг въпрос е липсата на контрол в образователната система. Вратите на университетите са широко отворени и наред с правото на еднократна помощ за отглеждане на дете, дават и редица други (макар и по-малки) привилегии на хора, чиято последна цел е да научат нещо. „Контролът“ върху редовното посещаване на училище също е крайно съмнителен, а това е една от предпоставките за отпускането на друг тип помощ – месечните надбавки за отглеждане на деца.

Промяна на размера на детските надбавки в зависимост от броя на децата в семейството

Лансираните предложния[3] за определяне на размера на т.нар. детски надбавки в зависимост от броя на децата в семейството очевидно имат за цел насърчаването на двудетния и тридетния модел в страната.

Бившият социален министър Хасан Адемов нарече предложения модел противоконституционен и дискриминационен. В нетипичен за Адемов стил, изказаните аргументи против идеята за намаляване на размера на надбавките за всяко дете след третото бяха крайно неубедителни (и дори подвеждащи[4]).

Критиката на Адемов се базира на чл. 14[5]и чл. 47[6], ал. 2 от Конституцията, които определят държавната закрила на децата, майчинството и семейството. Разбира се, Адемов пропуска неудобния за тезата му и висящ точно над аргумента му чл. 47, ал. 1, който гласи че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Адемов де факто обявява цялата система за социално подпомагане (и не само българската такава) за противоконституционна, тъй като прилагането на диференциращ подход за определяне на нейните бенефициенти е всъщност основната ѝ функция. Критериите, по които се определя достъпът до детски надбавки (брутен доход, редовно посещаване на училище, възраст на детето и т.н.) няма как да бъдат обявени за дискриминационни. В крайна сметка това е предназначението на социалната система – да подпомага определени граждани на база техния социален и икономически статус.

С други думи: „диференциация“ и „дискриминация“ са различни неща, като първото е абсолютно задължителна предпоставка за съществуването на която и да е социална система. Нещо повече – именно поставянето на акцент върху диференцирания подход е това, от което българската система за социално подпомагане най-силно се нуждае. Предвид неблагоприятните демографски (и съответно фискални) перспективи пред страната, единственият начин социалните плащания да достигнат някакво адекватно ниво, което да помогне за преодоляването на причините за социалното изключване е, тяхната ефективност да бъде силно повишена.

Това означава злоупотребите да спрат, а средствата да се насочат към най-нуждаещите се. Министър Калфин си позволи да посочи част от проблемите, както и да предложи решения на някои от тях. Поне на този етап задаващата се реформа може да бъде определена като първа стъпка в правилната посока. Остава да видим докъде ще стигне смелостта на социалния министър в преследването на поставените цели.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/


 


[1] Наскоро ИПИ публикува анализ „Предизвикателства през социалното подпомагане в България“, в който са разгледани подробно някои от обсъжданите в момента проблеми.

[2]Цитираните данни за 7 200 майки-студентки през 2014 г. бяха оповестени от „Дарик Радио“ след запитване до Агенцията за социално подпомагане (АСП). ИПИ отправи запитване до АСП и получи потвърждение за коректността на данните.

[3]Тъй като в изявленията си социалният министър използва думата „примерно“, а официален документ все още не е достъпен, коментарът на този етап е принципен.

[4]Например, ако цитирания от г-н Адемов брой на децата до 18-годишна възраст наистина възлизаше на 1,5 млн., демографската картина в страната щеше да е доста по-добра от текущата. По данни на НСИ за 2013 г. броят на лицата до 19-годишна възраст в страната е 1,31 млн. души, като през 2014 г. най-вероятно е намалял още. Освен това, далеч не всички от тях имат право да получават детски надбавки, тъй като част от лицата на и над 18 г. вече са завършили средно образование и не са обект на подпомагане по програмата.

[5]Чл. 14. гласи:Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.“

[6]Чл. 47, ал. 2 гласи: „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.“