IME

Колко конкурентен е износът на България за САЩ?

Автор: Десислава Николова / 30.01.2015

Един от разпространените митове около бъдещото Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции е, че износът на България като цяло е неконкурентен и съответно страната няма да спечели от свободна търговия със САЩ. Както се оказва и с други твърдения на противниците на това споразумение, обаче (виж, например, тук), това отново не е базирано на факти.

Ето какво показват фактите, т.е. Индексът на разкритите конкурентни предимства (ИРКП) - един от разпространените показатели за конкурентоспособност на износа на стоки и услуги, използван за първи път от известния икономист Бела Баласа[1]. Прегледът на ИРКП за основните продукти, които изнасяме за САЩ, показва, че всъщност, болшинството от продуктите, които България изнася за този пазар, са високо конкурентни. Т.е. Индексът на разкритите сравнителни предимства (ИРСП) за болшинството от стоките е над единица[2], а в някои случаи – дори и двуцифрено число, което показва много силни конкурентни предимства.

Няколкото изключения от това правило са машините и по-специално машините за автоматична обработка на данни, за които ИРСП е 0,2, електрическите вериги (част от продуктовата група „Електрическо, електронно оборудване”), за които ИРКП също е 0,2, както и натрошените камъни и чакъл (ИРСП от 0,5) и медицинското оборудване (с индекс под единица за всички продукти). Интересното е, че за тези продукти вносното мито е 0%, т.е. макар и тези продукти да не показват конкурентни предимства, липсата на митническо облагане подкрепя износа им за САЩ[3].

Обратната ситуация, а именно – висококонкурентни продукти и високи мита – също се наблюдава в данните. Така например, непреработеният тютюн, който се облага с мито от 45,3%, се радва на ИРСП от 10,7 - един от най-високите индекси сред стоките, които изнася страната за американския пазар. Т.е. може да се предположи, че високата конкурентоспособност на този продукт успява да преодолее и съответно да компенсира огромното мито и износът да се реализира въпреки него. Все пак има и случаи, в които висококонкурентни стоки се облагат с нулево мито – примери за това са реостатите (с ИРКП от 8,8) и ензимите (с индекс от 4,3). 

Другите най-конкурентни продукти са слънчогледовото семе (с индекс от 126 и нулево мито), медните изделия (с индекс от 20 за медните ламарини, листове и ленти и мито от 2,2%; индекс 15,3 и мито от 2,3% за медните прътове и профили), фосфорните торове (с ИРКП от 27 и нулево мито), реостатите (с индекс от 8,8 и нулево мито). Останалите продукти и продуктови групи от износа на България за САЩ са с индекс на разкритите сравнителни предимства между 1,5 и 5-6, т.е. при тях също имаме разкрити конкурентни предимства.

Прегледът на митата и конкурентоспособността на изнасяните за САЩ стоки навежда на следните наблюдения и изводи:

  • Огромната част от износа на стоки от България за САЩ или около ¾ е висококонкурентен, т.е. с индекс на разкритите сравнителни предимства над 1.
  • Прави впечатление, че абсолютно всички неконкурентни продукти от гледна точка на ИРСП (т.е. с индекс под 1) се радват на нулево мито, т.е. може да се предположи, че липсата на митническо облагане е подпомогнала техния износ.
  • Интересен е случаят с износа на непреработен тютюн, който има третия най-голям дял в износа на България за САЩ. При него митото е огромно, но високата конкурентоспособност на този продукт вероятно помага то да се компенсира, т.е износът да бъде осъществен въпреки високата тарифна бариера.
  • Предвид факта, че към момента около 3/4 от износа на България за САЩ е висококонкурентен, може да се предположи, че с премахването на митата, и други стоки, които са по-малко конкурентни и за които митото е допълнителна (забранителна)  пречка, ще успеят да проникнат на американския пазар. Това се потвърждава от сегашния износ на няколко български продукта, които са с индекс под единица, но нулево мито за пазара на САЩ.

Индекс на разкритите сравнителни предимства на основните продукти, които България изнася за САЩ

Продукт

ИРСП

1.Машини, атомни реактори, бойлери и др.

 

-          Машини за автоматична обработка на данни

0,2

2. Електрическо, електронно оборудване

 

-          Електронни интегрирани вериги

0,2

-          Електрически резистори и реостати

8,8

-          Електрическа сигнална/пътна техника

0,5

3. Минерални горива, масла, дестилирани продукти

 

-          Нефтени масла

2,4

4. Тютюн и преработени тютюневи продукти

 

-          Непреработен тютюн

10,7

5. Торове

 

-          Нитратни торове

2,2

-          Фосфорни торове

27,0

6. Мед и изделия от мед

 

-          Медни прътове и профили

15,3

-          Медни ламарини, листове и ленти

20,0

7. Мебели, осветителни тела и др.

 

-          Столове

2,0

-          Други мебели

1,0

8. Дрехи и аксесоари, плетени или трикотажни

 

-          Чорапогащници, чорапи

2,4

9. Оптическа, фото, техническа, медицинска апаратура

 

-          Медицинско оборудване

<1

10. Самолети, сателити и части за тях

 

-          Самолети с тегло над 25 тона

0,1

11. Модифицирано нишесте, скорбяла, ензими

 

-          Ензими

4,3

12. Млечни продукти, яйца, мед

 

-          Сирене

2,1

13. Маслодайни семена, зърно, семена

 

-          Маслодайни семена

2,5

-          Медицински растения

5,0

-          Слънчогледово семе

126

14. Зеленчуци и плодове

 

-          Зеленчуци

>1

15. Фармацевтични продукти

 

-          Дозирани лекарства

1,5

16. Играчки, спортни принадлежности

 

-          Спортна екипировка

2,1

17. Камък, гипс, цимент, азбест

 

-          Натрошен камък, чакъл

0,5

18. Продукти от стомана и желязо

 

-          Пирони, кламери

2,0

19. Стъкло и продукти от стъкло

 

-          Стъклени чаши

4,8

20. Етерични масла, парфюми, козметика

 

-          Етерични масла

6,5

21. Каучук и продукти от каучук

 

-          Каучукови тръби, маркучи и др.

5,4

22. Хранителни отпадъци, фураж

 

-          Фураж

2,9

Източник: Trade Map

 

 


[1] Индексът на разкритите сравнителни предимства (ИРСП) се използва за изчисление на относителните предимства (или липсата на такива) на стоките и услугите, които определена страна изнася. Индексът се основава на концепцията за относителните/сравнителните предимства във външната търговия на Давид Рикардо и е използван за първи път от Бела Баласа (1965 г.), Показателят представлява съотношение между дела на определена стока/услуга в износа на определена страна и дела на световния износ на тази стока/услуга в общия износ.

 

[2] ИРКП над единица показва конкурентни предимства при съответната стока или продуктова група.