IME

Изследване на ИПИ: „Предизвикателства пред социалното подпомагане в България“

16.01.2015

 

| пълен текст на изследването |

Изследването „Предизвикателства пред социалното подпомагане в България“ е осъществено по проект „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността”. В унисон с целта на проекта, а именно – да се повиши качеството на политиките срещу бедността и неравенствата в страната, анализът се опитва да насочи вниманието към някои от недостатъците на водещите програми в сферата на социалното подпомагане. Основната цел на изследването е да обособи източниците на неефективно разпределение на социални помощи по някои от програмите и да предложи възможни решения, които да доведат до по-ефективно и целенасочено подпомагане на най-нуждаещите се.

Повечето слабости на българската система за социално подпомагане са структурни и дългосрочни. Такива са влошаващата се демографска структура на населението, ниската заетост и големите различия между регионите. Капанът на безработицата в България остава сред най-високите в ЕС, което означава, че в общия случай безработните нямат стимул за търсене на нова заетост преди да изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица.

Предвид непрекъснато свиващия се размер на работната сила в страната и застаряващото население, запазването на сегашната структура на системата за социално подпомагане може да има силно негативни последствия. Проблемът е особено сериозен, ако се вземе предвид нуждата за осъвременяване на размера на някои от социалните плащания. Ниската ефективност на програми като „Подпомагане на семейства с деца“, и въпреки това - увеличението на разходите по тях в навечерието на кризата, наложи замразяване на нивата на отпусканите помощи по други мерки на АСП. Жертва на тази политика е и една от програмите с най-висока ефективност – „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“.

Някои основни изводи от изследването

  • Покачването на размера на социалните помощи и покачването на данъчно-осигурителното бреме имат директен негативен ефект върху стимулите на безработните, икономически неактивните и заетите на ниска заплата лица. Това е фактор, който трябва да бъде взет предвид при потенциалното бъдещо увеличение на социалните плащания;
  • Повишаването на минималната работна заплата създава допълнителни стимули за завръщане на пазара на труда, но намалява възможностите на лицата да си осигурят успешно заетост и създава условия за превръщането на безработните лица в икономически неактивни. Това може да доведе до повишаване на броя на бенефициентите по социалните програми и съответно – до допълнително нарастване на разходите по тях;
  • Предвид структурните характеристики на безработицата в България, осигуряването на оптимални условия за създаване и намиране на заетост следва да бъде приоритет на политиките в социалната сфера;
  • Залагането на диференциращи критерии по отношение на размера на някои от отпусканите в момента социални помощи (като тези по програма „Подпомагане на семейства с деца“) ще помогне за намаляване на отрицателния ефект от увеличаването им върху стимулите на работещите.

 

Анализът съдържа и конкретни препоръки за реформи в две от водещите програми за социално подпомагане:

  • В голяма степен ефективността на мярката „Месечни добавки за социална интеграция“ е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика за подкрепа на хората с увреждания в България. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии. Това е фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания.
  • Подходът при отпускането на помощите по програма „Подпомагане на семейства с деца“ би следвало да стане диференциран, т.е. да се въвеждат коефициенти, с които да се диференцира размерът на детските надбавки спрямо дохода на семейството. По този начин по-големи помощи ще се насочат към по-бедните семейства и пределна полезност на помощите ще се приближи за различните семейства.

 

В заключение са обособени основните принципи, на които следва да стъпи една бъдеща реформа в сферата на социалното подпомагане. Това са:

  • Прозрачност при решенията на административните органи и анализ на въздействието на действащите и предлаганите промени;
  • Диференциран подход при отпускането на помощи;
  • Покачването на нивото на социалните помощи трябва да следва темпа на повишаване на благосъстоянието на обществото

 

Крайната цел на предстоящата реформа трябва да бъде ефективното насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не устойчивото и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а максимално бързото изваждане на бенефициента от програмата. С повишаването на успешните случаи на социална интеграция и ефективността на административните органи това ще доведе до освобождаване на ресурс, който може да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.

 

| пълен текст на изследването |

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/