IME

БНБ - индекси и системи

14.12.2006
Word Format (Word Format)

От 17 февруари започна публикуването на фиксинги SOFIBOR (Sofia Interbank Offered Rate) и SOFIBID (Sofia Interbank Bid Rate), отчитащи лихвите, по които банките предлагат и търсят финансиране на междубанковия пазар. Както личи от наименованието на индексите, те наподобяват LIBOR (London Interbank Offered Rate), който измерва лихвата, по която банките могат да заемат средства от други банки на лондонския междубанков пазар.

Съществува регламентен комитет с трима представители от Асоциацията на търговските банки (АТБ) и по двама от Българската дилърска асоциация и БНБ. SOFIBOR и SOFIBID се изчисляват и оповестяват от БНБ чрез нейната интернет страница (www.bnb.bg). Тук се забелязва и основното различие с LIBOR, тъй като той се администрира от Британската асоциация на банкерите (www.bba.org.uk) и няма нищо общо с Английската централна банка. Логиката на това неучастие на централната банка в Англия е следната - банките създават асоциация, която да извършва определени дейности, полезни за самите банки по начин, контролиран изцяло от тях. Една от тези дейности е поддържането на LIBOR - фиксинг, използван от много банки при определяне на лихвите по техните кредити и депозити. Очевидно британските банки не искат централната банка да влияе върху методологията и определянето на лихвения им процент, а самата централна банка не счита, че е нейна работа да се намесва в тази дейност. Още повече, че няма причина една държавна институция да поема разходите за изчисляване на индекс, който носи ползи на банките и може да се финансира от самите тях.

Ситуацията в България още по-малко предполага въвличане на БНБ в администриране на лихвени фиксинги, тъй като централната банка работи в режим на паричен съвет, който предполага ненамеса в лихвената политика на банките. Освен това държавните институции би трябвало да правят само това, за което са изрично оправомощени по закон, а в закона за БНБ никъде не се говори за дейност на БНБ по изчисляване на лихвени фиксинги, с изключение на чл. 35, който гласи, че "Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от управителния съвет методика и го обнародва в Държавен вестник". Всъщност дори и този основен лихвен процент на БНБ е излишен, тъй като той се изчислява от министерството на финансите въз основа на доходността при емисиите на 3-месечни държавни ценни книжа и може да се разпространява от самото министерство.

Защо самата БНБ се нагърбва с дейност, която не й е присъща? Възможните отговори са поне три:

1. Аргумент от теорията за обществения избор - чиновници в централната банка вероятно искат да увеличат властта си, като разширят отделите, които ръководят и затова започват да вършат несвойствени неща, само и само да докажат колко работа вършат и как се нуждаят от нови подчинени.

2. Реформите, които настъпиха през последните години в централната банка, дадоха знак, че тези, които не вършат работа в БНБ, постепенно биват уволнявани. Най-скорошен пример за това е закриването на няколко губещи клона на централната банка. Това представлява заплаха за голяма част от персонала на банката, който наброява почти 1000 души и тези хора започват да търсят някакво занимание, което да оправдае оставането им на работа в БНБ. Явно такова занимание е администрирането на лихвени фиксинги.

3. На пресконференцията, на която подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев обяви стартирането на SOFIBOR и SOFIBID, също така стана ясно, че въвеждането на системата за брутни разплащания в реално време (RTGS - Real Time Gross Settlement System) се отлага отново - този път за месец април. Вероятно управление "Банково" на БНБ е взело участие в изготвянето на индексите SOFIBOR и SOFIBID, за да може да отчете все пак някаква свършена дейност, след като все не успява да завърши RTGS-системата. Според хора от централната банка внедряването на системата RTGS "по света отнема минимум две години, а у нас този срок е скъсен". Реалността е обаче, че по RTGS в БНБ се работи от 1999 година, т.е. от 4 години, договорът с изпълнителя на системата е подписан през 2001 година, т.е. преди почти 2 години, а от друга страна в някои страни RTGS е въведена за по-малко от година (дори за 6 месеца в Естония). Тук естествено възниква и въпросът дали търговските банки не биха могли сами да изградят RTGS без БНБ да участва като инвеститор и да забавя процеса. Но явно за банките е по-изгодно БНБ да финансира RTGS с публични средства.

Все пак трябва да отбележим, че администрирането на индексите SOFIBOR и SOFIBID не би могло да бъде в БНБ без съгласието на търговските банки и тяхната асоциация АТБ. Може би сред банкерите все още е разпространено етатисткото схващане, че единствено на централната банка или на друг държавен орган може да се има доверие. Но по този начин те показват недоверие в собствените си възможности и във възможностите на АТБ да администрира два сравнително прости за изчисление индекса. Разбира се, възможно е и друго обяснение (което не е задължително да противоречи на предишното), а именно, че банките се възползват от ползите от съществуването на индексите и прехвърлят разходите на гърба на данъкоплатеца.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!