IME

Страстите електроенергийни

Автор: Калоян Стайков / 11.04.2014

В момента тече процесът на внасяне на предложения от страна на дружествата в сектор електроенергетика в ДКЕВР за цените на регулирания пазар през новия ценови период 2014-2015 г. Не е изненада, че всички компании искат по-високи цени и не толкова защото са алчни, а по-скоро защото през 2013 г. цените в сектора бяха намалени три пъти в рамките на девет месеца. Едно от последните предложения за увеличение на цената е на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който иска двойно увеличение на цената за пренос на електроенергия през мрежата на високо напрежение.

Ръстът може да изглежда голям, но реално това е връщане към цената за пренос, която ДКЕВР определи за ценовия период 2013-2014 година. С решението си от края на юли миналата година комисията увеличава цената за пренос от 9,47 лв./МВтч на 9,71 лв./МВтч, което е ръст от 2,5%. През втората половина на 2013 г. таксата все още се събира от Националната електрическа компания (НЕК), но след отделянето на ЕСО като самостоятелна компания под шапката на Българския енергиен холдинг и получаването на лиценз за пренос на електроенергия от началото на 2014 г. таксата вече влиза в нейния бюджет. „Изненадващо”, в стремежа си да намали за пореден път крайните цени в края на 2013 г., ДКЕВР получава предложение от ЕСО за понижение на цената за пренос от 9,71 на 4,15 лв./МВтч. Заедно с това обаче компанията предлага и увеличение на цената за достъп до преносната мрежа от 2,76 на 8,32 лв./МВтч, с което общият разход за достъп и пренос, който се заплаща от крайните клиенти, остава непроменен.

Въпреки това ДКЕВР решава, че увеличението на цената за достъп е необосновано, но понижението на цената за пренос е добра идея. Тотално бе пренебрегнато становището на ЕСО, според което дружеството „предвижда очакваната загуба от дейността пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа да се компенсира от заявените по-високи приходи от цената за достъп до електропреносната мрежа, като дружеството прогнозира достатъчен по размер паричен поток за покриване на разходите, свързани с предоставянето на мрежовите услуги пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и достъп до електропреносната мрежа, както и частично компенсиране на загубите, генерирани през 2012 г. и 2013 г.”

И така, съвсем съзнателно, ДКЕВР в края на 2013 г. решава да намали цената за пренос, въпреки очакванията на ЕСО, че това ще  доведе до загуби. Интересният въпрос в случая е: защо намалението не беше направено още в началото на ценовия период 2013-2014 г., когато приходите все още влизат в НЕК? Ако през първото полугодие ЕСО трупа загуби от по-ниската цена, те би трябвало да се включат в цената за пренос през ценовия период 2014-2015 г., което означава по-висока цена от 9,71 лв./МВтч. Както и много други натрупани разходи изглежда и компенсирането на този ще се отложи за неопределеното бъдеще, което допълнително влошава дефицита в системата.