IME

Кризата в Крим и последствията за България

Автор: Десислава Николова / 07.03.2014

Предвид случващото се в Украйна последните дни се появиха коментари за възможните ефекти върху икономиката на България. Безспорно кризата в Крим ще има своите преки и непреки ефекти върху България, като техният интензитет и продължителност ще зависят от мащаба на кризата и възможното ѝ развитие. Предвид многото неизвестни, всички потенциални ефекти и техният размер са условни и силно спекулативни. Все пак мисловното упражнение си заслужава от гледна точка на подготвеността на местния бизнес, гражданите и правителството, както и от гледна точка на потенциалните мерки за противодействие и ограничаване на риска/вредите, където това е възможно.

Преките ефекти от кризата в Украйна произтичат от търговските ни взаимоотношения, инвестиционните и туристически потоци, както и от факта, че през Украйна минава тръбата за пренос на руски газ за България. Нека да ги разгледаме едно по едно.

1/ Транзитът на руски газ през Украйна вероятно е източникът на потенциално най-значими вреди за българската икономика. При потенциално спиране на доставките от Русия, както това се случи през зимата на 2009 г., България ще трябва да разчита на вътрешните си запаси в хранилището в Чирен, в което според енергийния експерт Атанас Тасев има разполагаеми (без минималния, неизползваем резерв) около 220 млн. м3 газ. Според него, в момента потреблението не е пиково и е в рамките на 5-7 млн. м3 газ, т.е. там има газ за около 30-40 дни. Може да се разчита и на минимални доставки от Гърция от около 2-2,5 млн. м3 газ, които също са своеобразен буфер за кризисно посрещане на най-неотложните нужди от газ (за топлофикации, предприятия с постоянен технологичен цикъл и др.).

При всички положения кризата в  Крим отново връща въпроса за острата нужда на България от интерконекторни газови връзки със съседните страни, на които да може да се разчита при такива ситуации. Това е и една от сферите, в които правителството би могло да действа за намаляване на потенциалните негативни ефекти за местната икономика.

2/ Търговски потоци между България и Украйна

Украйна е един от основните търговски партньори на България извън ЕС. За 2013 година Украйна се нарежда като 4-тият най-голям партньор на България сред третите страни (първите три места са заети от Турция, Русия и Китай), както по отношение на износа, така и по отношение на вноса. Прави впечатление, че докато вносът от Украйна стабилно се свива последните години, износът ни за Украйна расте.

До 2012 г. България изнася за Украйна в пъти по-малко стоки, отколкото внася. През 2013 г., обаче, се наблюдава рязък скок на износа (със 74%) и продължаващ спад на вноса, което стопява голяма част от дефицита в търговските ни отношения до около 285 млн. лева. Основните пера във вноса ни от Украйна са въглища и брикети; полупроводници и други продукти от желязо, стомана и чугун; нефтени масла; ядрено гориво; части за ж.п. превозни средства; минерални торове. Повечето от тези стоки са суровини или междинни стоки, които се включват в съответните индустриални производства в България. Т.е. ефектите от трусове или дори спиране на доставките на тези стоки ще има пряк ефект върху местната индустрия, която зависи от тях, поне в краткосрочен план, докато се преориентират към алтернативни доставчици. Предвид множеството въпросителни, които са поставени пред бъдещето на Украйна, е напълно възможно такъв процес вече да е в ход.

По принцип ефектите от рязкото обезценяване на местната валута (каквото наблюдаваме в момента в Украйна и което би продължило при задълбочаване на кризата) би следвало да доведе до намаляване на вноса. Това е така, защото местните вносители купуват чужда валута за вносните си покупки, което пък ги прави уязвими към обезценка – в един момент се оказва, че местната валута, с която разполагат, вече купува много по-малко чужда, която им е необходима за вноса (при презумпцията, че повечето такива сделки се сключват в международни валути като долар и евро).

България изнася за Украйна основно нефтени продукти и медикаменти (общо над 50% от износа). С дял от 2-3% в износа ни за Украйна са различни пластмасови изделия; химически продукти; електрически акумулатори; хладилници и фризери; цимент; кафе; необработен тютюн.

Потенциалните негативни ефекти върху износните ни пера ще зависят не само от динамиката на местната валута, но и от ефектите от кризата върху местния бизнес и потребление. Нефтените изделия се използват както от бизнеса, така и от крайните потребители. Останалите пера от българския износ за Украйна са основно потребителски стоки. Фармацевтичният бранш е относително неподатлив на икономическата конюнктура (т.е. потреблението там не зависи от състоянието на икономиката и доходите), но при останалите елементи на българския износ за Украйна може да се очаква намаляване на износа.

3/ Туризъм в България

Украинците са един от най-големите пазари за туристи в България извън ЕС, като техният дял в общите посещения на чужденци в България прехвърля 6% през 2013 година (379 444 посещения, от които болшинството са с цел туризъм). Прави впечатление, че броят на входящите  посещения от Украйна расте стабилно последните години, което може да се обясни и с масовите покупки от украинци на ваканционни имоти в България преди кризата.

Този канал на влияние също потенциално е с относително висок отрицателен ефект за България, тъй като туризмът последните години е един от растящите отрасли и то благодарение точно на такива пазари като украинския. Нормално е при криза от такъв мащаб туристическите пътувания да намалеят. В същото време, туроператори предвиждат известно туширане на очакваното намаление на туристите от повече посещения на ваканционните домове (под формата на повече прекарано време в тях и от повече хора), както и продължаващ ръст на покупките на такива домове. Като цяло, обаче, сумарният ефект върху туристическият поток вероятно ще е отрицателен.

4/ Инвестиции в България и инвестициите на български фирми в Украйна

Като цяло, преките инвестиции от украински фирми в България са символични, като достигат 17,5 млн. евро от 2000 до 2013 година. Преките инвестиции от България в Украйна по официални данни са малко повече, като достигат кумулативно около 52 млн. евро от 2000 до 2013 година. Според различни източници, обаче, инвестициите между двете страни често се осъществяват с помощта на офшорни компании, заради което официалните данни на БНБ не отразяват пълната картина, а само част от потоците. Въпреки че изходящите инвестиции от България към Украйна явно имат превес, в случая не става въпрос за основен източник на инвестиции в България, нито пък за основна дестинация на български инвестиции в чужбина.  

Индиректните ефекти от кризата в Крим върху българската икономика се проявят основно в две направления – международни цени на горивата и международни цени на зърното[1]. И двата канала носят силен негативен потенциал при един по-дълготраен скок на международните цени на тези стоки. Това са всъщност и двата традиционни източника на вносна инфлация в България. В момента, в който световните цени на горивата и на зърното (основно пшеница и царевица, на които Украйна е световен износител – 3-ти най-голям за царевицата и 6-ти за пшеницата), това автоматично рефлектира върху цените на тези стоки на местния пазар. Проинфлационният ефект обикновено включва и вторичните ефекти върху всички стоки и услуги, в ценообразуването на които участват горивата (посредством транспорта) и зърното (примерно месо, мляко, яйца и т.н., заради фуражите).

Тук обикновено лостовете за противодействие на ценовите шокове отвън са посредством продажби от държавния резерв. При зърното се използват и непазарни мерки за ограничаване на износа (квоти, временни забрани), които обикновено имат само кратковременен ефект и не могат да предотвратят покачването на цените.  

Като цяло, кризата в Украйна носи потенциала за силно негативно влияние върху нашата икономика. При задълбочаване на кризата това влияние ще се усети както по линия на преките ни връзки с тази икономика (най-вече износ, внос на стратегически суровини и украински туристи в България), така и по линия на непреките ефекти върху международните цени на ключови суровини.

 


[1] Сред индиректните ефекти, разбира се, трябва да се отчитат и последиците от евентуални санкции срещу Русия, реципрочни санкции от Русия към европейските страни и нашата експозиция към тази икономика, но тук коментарът би влязъл напълно в сферата на фантастиката заради големият брой възможности на санкции, реципрочни мерки и потенциални канали на влияние.