IME

Особените дружества в дебата на икономическата комисия

14.12.2006
Word Format (Word Format)

Икономическата комисия започна второто четене на проектозакона за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) - регламент, който прави първи опит да се определят особени правила за секюритизацията в България. На заседанието на комисията през изминалата седмица бяха дискутирани и частично одобрени само първите 5 члена от проекта. Ето важните моменти от тази дискусия и какво може да очакваме.

Възможностите за секюритизация чрез ДСИЦ в България бяха ограничени. Това стана с поправка в чл. 1 от законопроекта, според който секюритизацията ще се отнася единствено за недвижими имоти и вземания. Предложението на вносителите, което не бе прието в оригиналния си вариант, даваше възможност за секюритизиране изобщо на активи, т.е. не предвиждаше ограничение в това отношение.

Ограничението има пряк ефект върху възможностите за финансиране на редица начинания, които се основават на придобиването на собственост преди да е реализиран приход от собствеността. Казано накратко, възможностите се ограничават до собственост като хотели, земи, лозя, бизнес сгради и други видове недвижими имоти, като и за вземания, но изключват всички останали видове активи в една търговска дейност. Това означава, че активи като самолети, кораби, крави, камиони, софтуеър и издателски права изобщо няма да могат да служат като основание за издаване на ценна книга по реда на този закон.

Заглавието на закона остава неуточнено. Според предложението на вносителите на законопроекта новият вид дружество носи името "дружество със специална инвестиционна цел", а според предложение на народния представител Камелия Касабова те трябва да се наричат "специални инвестиционни дружества". Вторият вариант означава, че за ДСИЦ ще важат всички ограничения за инвестиционните дружества (според Закона за публично предлагане на ценни книжа), както и специалните ограничения за новия вид дружество.

В последната версия на законопроекта запазват мястото си специалните ограничения за учредяването и дейността на ДСИЦ, като вероятно най-ограничаващо е изискването за публичност на ДСИЦ. Аргументацията в подкрепа на специалните ограничения е изискването за повече защита на дребните инвеститори, защото според (повечето от) народните представители те - депутатите - имат мандат да предпазват гражданите от финансови рискове, както и да осигурят прозрачност, надеждност и ликвидност на инвестициите им.

Въпреки че в процеса на разработване на законопроекта бяха обсъждани три основни варианта, включително най-рационалния и справедливия вариант на данъчната прозрачност, последният вариант, който се разглежда в момента в парламента, регламентира следното: освобождаване на печалбите на тези дружества от корпоративен данък без да се правят допълнителни данъчни промени. С други думи, това би означавало частична прозрачност, или по-точно казано, данъчно облекчение за някои инвеститори. Корпоративните акционери в ДСИЦ биха спестили данък върху печалбата върху дивиденти, които получат от ДСИЦ (нещо, което в момента важи за пенсионните фондове, но не и за останалите корпорации). Физическите лица, които са акционери в ДСИЦ, биха платили само 15% данък при източника на дивидента, което е различно от ставките по Закона за облагане на доходите на физическите лица.

Принципът на данъчната прозрачност е и справедлив за гражданите, и приемлив за фиска, но до този момент не ни е известно някой (депутати или министерство на финансите) да е подкрепил официално такова законодателно решение.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!