IME

Надежда всяка тука оставете...за прозрачност

Автор: Калоян Стайков / 01.11.2013

От години се води ожесточена съпротива на държавата срещу исканията за повече прозрачност при водената политика и при управлението на държавните активи. От време на време защитата се пропуква и управляващите скланят да публикуват някаква информация, колкото да се каже, че са направили нещо. Именно това се случи с последните промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала[1], които влизат в сила от началото на юни тази година.

Причината за това беше концентрацията на над половината от депозитите на държавните компании в една банка. Целта на промените беше да се регламентират процедурата, по която държавните компании избират къде да вложат средствата си, и обемът, който може да е концентриран в една банка. Дружествата имат срок до 4 декември да приведат депозитите си в съответствие с новите правила, но управляващите смятат още преди това да облекчат така или иначе „гъвкавите” изисквания. Това целят двете основни промени в проект за изменение и допълнение на правилника – разширяване на дефиницията на парични средства и промяна на неколичествените критерии, по които се избират банките.

До момента нямаше дефиниция на „парични средства” в правилника, но под такива имплицитно се разбираха средствата в банки, тъй като именно те бяха причината за въвеждането на по-прозрачна процедура и ограничения. Новите промени предвиждат паричните средства да включват и парите в брой. Това е важна разлика, тъй като максималният размер на депозитите в една банка може да е до 25% от паричните средства на дружеството. Така например, ако едно дружество има 10 млн. лв. в равни депозити в четири банки по 2,5 млн. лв., то има максимална концентрация на парични средства от 25% в една банка. С промените към паричните средства се прибавят и парите в брой, например още 5 млн. лв. Тогава същите депозити от 2,5 млн. лв. вече представляват 16,7% от паричните средства, което ще позволи на дружеството да увеличи средствата си в някоя или някои от банките без да надвишава 25%-ния таван. В този смисъл промяната очевидно е в интерес на банките, в които държавните дружества държат повечето си пари, тъй като по този начин парите ще могат да останат там, като в същото време не се нарушава наредбата.

Другата интересна промяна е по отношение на неколичествените показатели за избор на банка, които представляват 40% от крайната оценка. Досега те включваха задължително „надеждност на платформа за интернет банкиране, срок за обслужване на плащанията, развитие на клонова мрежа” и „други - по мотивирано решение на възложителя, в зависимост от спецификата на финансовата услуга”. Промените предвиждат първата група да се премахне и да се избират с мотивирано решение на възложителя. Това едновременно ще заличи всякаква сравнимост между критериите на отделните дружества и ще отвори широко вратата за залагане на всякакви субективни критерии, които предизвестяват печелившата банка. С други думи с първите промени се увеличава размерът на средствата, които държавните дружества могат да влагат в една банка, а с второто се позволява изборът ѝ да е предимно субективен.

С тези промени съвсем се разхлабва контролът и прозрачността на управлението на държавните активи, които така или иначе не са особено високи. Въпреки че с първоначалните промени в правилника се въведоха изисквания за избор и максимална концентрация на средства в една банка, те бяха по-скоро проформа. Изискването за таван всъщност не се отнася само за вложените средства в една банка, а за нетната експозиция на едно предприятие, която е „разликата между левовата равностойност на паричните средства […]в дадена кредитна или финансова институция и левовата равностойност на размера на непогасената част от предоставените му заеми и откритите банкови гаранции”. С други думи, ако едно дружество има депозити само в една банка, но в същото време има и кредит или гаранции от тази банка в размер на не по-малко от 75% от вложените средства, това е в рамките на позволеното. Но по никакъв начин не отчита факта, че целият ресурс на предприятието е концентриран в една единствена банка. На всичкото отгоре нетната експозиция се изчислява към края на месеца, а не е средномесечна величина. Т.е. през целия месец дружеството може да има над 25% експозиция, но в края на месеца да изтегли част от средствата или да изтегли овърдрафт, който да изплати на следващия ден.

Към това трябва да се прибави и минималната отчетност, която беше заложена в промяната от юни – тримесечна отчетност. Министерството на финансите (МФ) публикува обобщена информация, но само за дружествата, които преминават 25%-ния таван и това се случва на всеки три месеца, което прави гореописаните месечни еквилибристики за нетни експозиции още по-лесни. Публикуваните данни не са и много информативни, тъй като се вижда единствено какъв дял от паричните средства са концентрирани в дадена банка, но не и обемът им. Черешката на тортата е, че всички тези, а и други, ограничения важат единствено за компании с балансова стойност на паричните средства, която е не по-малко от 3 млн. лв. Т.е. всички по-малки държавни компании ще си останат също толкова непрозрачни и неподлежащи на контрол, колкото и преди наредбата.

Като се има предвид последното, може да се очаква, че с увеличаване на обема на паричните средства на дадена компания, това ще увеличи броя на дружествата, които трябва да се съобразяват с правилата за концентрация. На фона на множеството вратички за избягването им, както и пренебрежимата прозрачност за спазването на тези изисквания, това е малко, ако изобщо, успокоение.

Целта на промените от юни беше да се публикува повече информация относно средствата, които държавните компании държат в търговските банки. Не може да се каже, че тя беше постигната, а предложените промени в нея ще доведат до обратното – по-малко яснота как държавата управлява собствеността си.

 


[1] Публикуваният документ на страницата на МИЕ не включва последните промени от септември 2011 г. и юни 2013 г.