IME

Колко трябва да е дълъг отпускът по майчинство

Автор: Димитрия Гавалюгова* / 09.08.2013

Дебатът за оптималната формулировка на политиките, свързани с раждането и отглеждането на дете, присъства на научната и политическата сцена от десетилетия насам. Още през 1919 г. в конвенцията на  Международната организация на труда за отпуска по майчинство се посочва, че на жените не е разрешено да работят поне шест седмици след раждане, за да се гарантира здравето както на майките, така и на децата. Законови разпоредби в тази насока съществуват в Европа през по-голямата част на 20 в., като днес присъстват съществени различия между продължителността на отпуска и щедростта на предвидените обезщетения.

Допълнителна мотивация за съществуването на подобна законова наредба идва от стремежа за увеличаване на трудовата активност на жените. Най-общо, осигуреният отпуск по майчинство създава по-силна обвързаност на жените с пазара на труда, като гарантира по-нисък процент на отпаднали от работната сила вследствие на раждане.

На графиката по-долу е показана връзката между продължителността на платения отпуск по майчинство[1] и съотношението между жени и мъже, активно участващи на пазара на труда. 

 

Ясно може да се види, че съществува силна позитивна връзка между продължителността на платения отпуск по майчинство и равнопоставеността на жени и мъже в работната сила, като тази връзка, разбира се, може да е подсилена от политически и културни характеристики.

Две неща на графиката, обаче, са по-интересни.

От една страна, връзката между продължителността на майчинството и трудовата активност на жените отслабва и дори става негативна, след като броят дни надхвърли определена стойност.

От друга, както ИПИ вече писа, България се отличава като страната с най-висока продължителност на платения отпуск по майчинство не само в европейски, но и в световен мащаб. Тези две наблюдения водят към извода, че от гледна точка на стимулиране на участието на жените на пазара на труда, съществува оптимална продължителност на отпуска по майчинство и законово уредената такава в България далеч я надвишава.

В свое изследване, публикувано наскоро в Cambridge Journal of Economics, двама автори от университета в Утрехт, Yusuf Emre Akgunduz и Janneke Plantenga[2], разглеждат негативните ефекти върху заетостта на майките и опитват да намерят оптималната продължителност на отпуска по майчинство. Техният анализ се фокусира върху ефекта от съответното законодателство върху заетостта, броя изработени часове на седмица, нивата на заплащане и вертикалната сегрегация на заетостта в 16 европейски страни за периода от 1970 до 2010 г.

Тъй като основният фактор, който определя желанието за взимането на предвидения отпуск в цялата му продължителност, е степента, до която предвидената сума замества предхождащия я работен доход, в методологията си авторите комбинират продължителността на отпуска и размера на изплатеното обезщетение. Те дават тежест от 66% и 100% на отпуските, които включват заплащане съответно над 37% и 66% от средното месечно заплащане на майката, и такава от 33% за по-малките по размер обезщетения.

Използвайки стандартен за този вид анализи модел[3], авторите показват, че оптималната продължителност на платения отпуск по майчинство (който включва и броя дни за отглеждане на дете) е около 28 седмици или 198 дни. Освен това, ефектът от отпуска по майчинство върху заетостта на майките е по-висок, когато се разглежда възрастовата група от 25 до 34г. В допълнение, те откриват и възможни негативни отражения върху заплащането и достъпа до по-високо квалифицирани позиции на жените, които се възползват от по-продължителен платен отпуск.

В крайна сметка, това изследване се нарежда като най-скорошното допълнение в поредица от проучвания, посветени на темата за положителните и отрицателните ефекти от продължителността на платения отпуск по майчинство. На европейско ниво дебатът отдавна не е насочен върху това дали да има такъв или не, а по-скоро как той да бъде формулиран така, че да има оптимални позитивни ефекти както за родителите и децата, така и за икономиката. Поставяйки България в този контекст, може ясно да видим, че е необходима реформа. Система, в която родителите плащат средно два пъти по-малко от това, което получават[4], и майките имат стимул да стоят далеч от пазара на труда с години, е не само неефективна, но и  неустойчива. 

 

Авторът е стажант в ИПИ.

 


[1] Тъй като в различните законодателства съществуват различни формулировки на отпуска по майчинство, които включват неплатен период и отпуск за гледане на дете, за да може да се направи коректно сравнение, в случая се използва броят дни платен отпуск непосредствено преди и след раждане.

[2] Yusuf Emre Akgunduz and Janneke Plantenga, Labour market effects of parental leave in Europe, Cambridge Journal of Economics (2013).

[3] Т.нар. “Difference in difference in difference”, използван и от предишни изследвания в тази област (например Ruhm(1998)).

[4] Статията на ИПИ е достъпна тук