IME

Условията за водене на бизнес през 2002 г.

14.12.2006
Word Format (Word Format)

За да подпомага стопанската политика, ИПИ наблюдава условията за водене на бизнес. Основен критерий е доколко новата нормативната уредба и политиката за изминалия период насърчават или ограничават конкуренцията и стопанската свобода.

Макросреда и финанси

1. Макроикономическа среда

Макроикономическо развитие през 2002 г. бе позитивно. Повечето основни индикатори сочат, че се запазва положителната динамика след 1998 г. Особено важно е нарастването на производителността на труда в частния сектор с около 9%, което е по-бърз растеж, сравнен с 2001 г. Частният сектор продължава да е единствен източник на ръста на икономиката - и трудно би могло да бъде иначе - добавената стойност (изчислена през цени на търгуеми и нетъргуеми стоки) в него нараства с 9,1%. Инвестициите в основен капитал нарастват за деветмесечието с 7,4 %. В същото време изглежда се увеличава делът на нерегистрираната икономика, тъй като статистиката сочи ръст на производителността в частния сектор около 2,5%, а непряко изчисление на индикатора показва значително по-висока динамика. Вероятно тези развития говорят за разделяне на стопанството от политиката - въпреки лошата стопанска политика се наблюдава икономически ръст, дори с цената на повече сива икономика.

Основни макроикономически показатели

2001 2002

Ръст на добавената стойност в частния сектор (%) 7,3 9,1%*

Ръст на добавената стойност в държавния сектор (%) - 4,5 - 4,3%*

Дял на частния сектор в добавената стойност (%) 69,4 71,5

Дял на държавния сектор в добавената стойност (%) 30,6 28,5

Средногодишна инфлация (%) 7,8 6,0**

Ръст на производителността в частния сектор (%) 7,3 9,4

Производителност в частния сектор, ако производителността в държавния сектор = 100 108 111

Индекс на реалната заплата (1997 = 100) 127 129

Бележка: * Прогноза на ИПИ. ** Първи 11 месеца.

Източник: ИПИ, на база на данните на НСИ и БНБ.

2. Капиталов пазар

Активната намеса на държавата на българския капиталов пазар през 2002 г. даде следните резултати:

1/ Оплаквания от манипулации въпреки промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, ориентирани към защита на правата на инвеститорите. За периода след влизане в действие на новия закон, оплакванията от манипулации бяха повече в сравнение с периода преди влизане в действие на промените. От друга страна манипулациите може и да са намалели, но също така са намалели и компаниите, листвани на БФБ - София АД. Колкото и да се обявяват манипулациите на фондовата борса за противозаконни, те няма да изчезнат просто, защото има закон; гарантирането на защитата на инвеститорите от страна на държавата не може да се реши чрез закон, защото проблемът е в липсата на активност от страна на самите миноритарни акционери. Но това не би трябвало да учудва някого при положение, че на капиталовия пазар има 98 инвестиционни посредника (вкл. банките и инвестиционните посредници с непълен лиценз), Държавна комисия за ценни книжа, чиято основна цел е да защитава интересите на инвеститорите и да осигури ефективен капиталов пазар и само около 10 активно търгувани публични компании, част от които не виждат смисъл в публичността.

2/ Компенсаторните инструменти от 2 септември 2002 г. се търгуват на БФБ - София - на практика и преди, и след тази дата държавата влияеше най-силно върху цената на компенсаторните инструменти. С тази разлика, че преди 2 септември държавата правеше това чрез издаване и прекратяване на издаването на големи номинали компенсаторни инструменти, сега тя прави това чрез включване и изключване на компании от списъка за приватизация срещу компенсаторни инструменти (БТК, ДЗИ, БМФ, Банка ДСК, Пловдивски панаир), автоматичното превръщане на дружествата, предвидени за приватизация срещу компенсаторни инструменти според последните промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и желанието на собствениците им да затворят дружествата си. Движението на цените на компенсаторните инструменти отразяваше много по-точно действителността на българския капиталов пазар и настроенията на инвеститорите, отколкото индекса SOFIX, който се влияеше от покупките и продажбите на ограничен брой инвеститори. Само за информация, от началото на търговия на компенсаторните инструменти на БФБ - София до 19 декември 2002 г. оборота на компенсаторните инструменти е около 34 % от оборота на борсата като цяло.

Действията на държавата по отношение на капиталовия пазар през 2002 г. вероятно ще има следните ефекти:

1/ Комисията за финансов надзор може и да не заработи. На единния финансов надзор се дават правомощия, част от които наистина копират правомощията на Държавната комисия за ценни книжа, Агенцията за застрахователен надзор и на Държавната агенция за осигурителен надзор, но предоставени на една комисия тези правомощия едва ли ще ограничат корупцията и бюрокрацията, които са последица от абсолютната власт на Комисията за финансов надзор.

2/ Все повече компании ще се отписват от публичния регистър на Държавната комисия по ценните книжа. Компаниите, които са включени в списъка за приватизация срещу компенсаторни инструменти ще стават автоматично публични според приетите промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на БФБ - София ще се предлагат срещу компенсаторни инструменти и след това тези компании ще се затворят. В резултат на това, за кратко ще се повиши цената на компенсаторните инструменти (вероятно до около 26-28 % от номинала, не повече).

Микросреда и отраслови политики

1. Активизъм, централно планиране и знание

През 2002 г. правителството може да отчете "добри" резултати в областта на активистката политика. Някои от мерките, които то предприе са:

1. Реши да отпусне 100 млн. лв. за създаване на държавен фонд за рискови инвестиции

2. Активно управляваше външния дълг

3. На мястото на фалиралата авиокомпания "Балкан "създаде държавна авиокомпания, за която цел бяха използвани 30 млн. лв. на данъкоплатците

4. Възстановява строителството на АЕЦ "Белене"

5. Предприема активни мерки на пазара на труда

6. Продължи с отпускането на субсидии

7. Наложи "защитни мита" за различни стоки

8. Преразпределението, заложено в бюджета за 2003 г., нараства - нелихвените разходи се покачват от 35,2% на 36,2% от БВП, а общите разходи растат от 38,2% на 38,6% от БВП

9. Активни опити да се поддържат централизираните пенсионна, здравна и енергийна системи

Де факто правителството решава как да се използват огромна част от парите на данъкоплатците, къде трябва да се инвестира, кои сектори са важни и трябва да се подпомагат и защитават (дори когато са губещи), то управлява централизираните монополи (пенсионна, здравна, образователна и енергийна система) и решава почти всичко, свързано с бюджетите на общините. Освен това чрез многобройните регулации контролира и направлява всяка област на икономическия живот. Накратко, правителството действа като някакъв всезнаещ централен планиращ орган. То се възприема за стратегически играч, който притежава някакво уникално знание, което му дава предимство пред останалите хора.

Това вероятно е заблуда, породена от това, че някои икономисти разсъждават по въпроса за оптималното разпределение на ресурсите, тръгвайки от хипотезата, че цялата информация е дадена (както при математическите задачи). Приемайки, че цялата информация е дадена, те показват как този, на когото информацията е "дадена" може да управлява ефективно ресурсите. Както обаче нобеловият лауреат Фридрих Хайек посочва в известната си статия "Използването на знанието в обществото" (достъпна на български на тук) ""данните", от които икономическата система на смятане тръгва, не са за цялото общество "дадени" на един ум, който би могъл да изчисли последствията и никога не могат да бъдат дадени по този начин. ...знанието за обстоятелствата, които трябва да използваме, никога не съществува в концентрирана и интегрирана форма, а само като разпръснати частици от непълно и често противоречиво знание, които всички отделни индивиди притежават." Следователно въпросът не е да се разпределят ефективно някакви "дадени" ресурси, а е по-скоро въпрос как да се осигури най-добрата употреба на ресурси, познати на отделените членове на обществото, за цели, чиято относителна важност знаят само тези хора.

В България е чисто практически въпросът дали да има централно планиране или децентрализирано планиране и конкуренция. Ако условията бяха статични и нещо не се променяше, нямаше да има нужда да се вземат често решения и тогава централното планиране би могло да върши някаква работа, но разковничето е в това, че винаги има някакви промени и най-добре и най-бързо може да отговори на тях този, който има познанието за промените и за обстоятелствата на конкретното място и в конкретното време. Следователно е удачно да се използва някаква форма на децентрализация.

Тук възниква обаче въпросът как отделните хора получават информация, която да допълни тяхната собствена и да им даде възможност да приспособят решенията си в целия модел от промени на стопанството. Като цяло всяко нещо, което се случва някъде по света, оказва влияние върху решенията на отделните хора, но те не е нужно (а е и невъзможно) да знаят за всичките тези събития, нито за причините или последствията им. Това, което има значение е колко се е променила относителната важност на отделните неща, колко те са станали по-трудни за придобиване или произвеждане. И тук идва на помощ системата на цените, която предава точно тази информация между хората - информация за това кои стоки са станали по-оскъдни, по-търсени или по-изобилни. Без да е нужно всеки човек да знае всичко, което знаят останалите хора, чрез ценовата система всеки придобива точно тази информация, от която се нуждае, за да вземе решение. Получава се така, че в случай на оскъдност на една суровина хората започват да използват суровината по-икономично, без да има някой, който да ги командва, както неминуемо се случва при централното планиране.

Всички изброени по-горе мерки (както и тези от параграфа по-долу) могат да бъдат резюмирани като намеса в договарянето на цените и разходи по сделките. Теоретичните разсъждения а ла Хайек правят очевидно, че гореспоменатите мерки всъщност се основават на грешната презумпция, че правителството може да притежава достатъчно информация и съответно на невярното допускане, че централното планиране е възможно. След като е ясно, че решенията трябва да се вземат децентрализирано, за да може да се използва цялата релевантна информация, то е въпрос на елементарна логика да се заключи, че правителството няма такова място в икономиката и че активните мерки, които предприема, всъщност задължително влошават нещата, вместо да ги подобряват.

2. Протекционизъм и субсидии през 2002 г.

В своята икономическа програма правителството обяви пет приоритетни сектора (транспорт, туризъм, енергетика, селско стопанство и високи технологии), които представляват 70-80% от БВП. На практика, правителството покани всички пазарни субекти да лобират за преференциално третиране. В резултат на това, исканията за преференции се увеличиха лавинообразно през годината. Все повече пазарни участници избират за свое поведение търсенето/лобирането за преразпределение на доход, а не създаването на стойност.

Ето и някои от новите субсидии и протекционистични мерки през 2002 г.:

1/ Решение за изкупуване на 200 хил. тона зърно по фиксирана цена от 160 лв. за тон;

2/ Субсидия от 100 млн. лева за развитие на алтернативно земеделие в Родопите;

3/ Защитни мита за местни производители на зеленчуци (домати, лук, шалот, краставици, корнишони, бяло главесто и червено главесто зеле, сладки пиперки и др.);

4/ Защитни мита за местни производители на изкуствени торове;

5/ Защитно мито за местни производители на кроненкоркови капачки;

6/ Защитно мито за местни производители на стомана (очаква се да бъде въведено в близко бъдеще);

7/Субсидии към държавни предприятия (например увеличаване на капитала на Балканкар Холдинг и на Насърчителна Банка с вноска от правителството съответно от 4,2 млн. лв. и 9,9 млн. лв.);

8/Крос-субсидии между държавни предприятия (например продажба на кораборемонтен завод Варна на Параходство-Български морски флот за 35,5 млн. лв.);

Това са само част от протекционистичните мерки (субсидиите) в рамките на годината.

В "Икономика в един урок", Хенри Хазлит посочва, че "изкуството на икономиката се състои в това да се вземат в предвид не само непосредствените ефекти от даден регламент или политика, но и дългосрочните такива, като при това се отчетат последствията не само за конкретна група, но и за всички групи". Следвайки тази логика още на пръв поглед е очевидно, че протекционизмът или субсидиите променят относителните цени и стимулите за бизнес в икономиката. В резултат на засилената държавна намеса, разпределението на ресурсите се определя в зависимост от "плановите мерки" на правителството.

По различни поводи представители на правителството обясняват протекционистичната политика с необходимостта от защита и стимулиране на родното производство или дори насърчаване на икономическия растеж. В действителност обаче всяко преференциално третиране на определени стопански субекти представлява трансфер на ресурс от всички останали. Няма как да се увеличи общото благосъстояние чрез преразпределяне на доход от едни към други. На това отгоре в повечето случаи трансферът е от най-производителните (тези, които плащат най-високи данъци) към ниско производителните. В крайна сметка потребителите са платили щастието на онези, които бяха защитени от правителството.

С тези си действия правителството спира (в средносрочен и дългосрочен план) процеса на преструктуриране на икономиката, като създава стимули за пазарните участници не да повишават ефективността от дейността си, а да търсят начини за пряко или косвено субсидиране. Колкото повече подобни искания се удовлетворяват, толкова повече нови желания за държавна намеса възникват. Загубата е по-голяма от видимото преразпределение, защото няма как да бъдат измерени пропуснатите възможности за създаване на стойност.

Резултатът в дългосрочен план е по-нисък растеж на икономиката и "изкривяване" на стимулите за водене на бизнес. Колкото повече се натрупват такива действия, негативното влияние за икономиката като цяло ще нараства.

продължение

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!