IME

Мисия „Фискална децентрализация“*

Автор: Димитър Вучев* / 30.11.2012

През последните години загрижеността, че поведението на местните власти може да застраши постигането на националните бюджетни цели, нараства в страните от ЕС.

В това изследване се анализира връзката между фискалната децентрализация и бюджетните резултати на т.нар. широко правителство, включващо освен централното правителство, така и местните власти и други държавни институции.  Отговорността за тяхното постигане се носи единствено от централното правителство, което може да отслабва стимулите си за разумни бюджетни политики на поднационално (т.е. местно) равнище.

Децентрализация на разходите 

Децентрализацията на разходите би могла да има както положителен, така и отрицателен ефект върху фискалния баланс. Основните очакванията за подобрение на бюджетното салдо се базират на:

  • по-ефективното разпределение на разходите като обществено благо от местните власти, тъй като последните имат по-добро знание за конкретните нужди и предпочитания;
  • конкуренцията между местните власти по отношение на технологии и методи на производство, която ги насърчава да избират по-високата рентабилност;

От друга страна, децентрализацията на разходите би могла да повиши разходите и да има и отрицателни ефекти върху първичния бюджетен баланс заради следните фактори:

  • Неспособност за използване на икономии от мащаба в производството на публични блага;
  • Ненужното умножаване на бюрократични процедури заради споделени компетенции в различните териториални звена на администрацията по отношение на една и съща функция;
  • По-ниска производителност на местните власти в сравнение с централното правителство заради по-големите възможности на централната власт да привлича по-качествени кадри.
  • По-голяма близост на местните власти до местни заинтересовани групи, което прави местните власти по-податливи на лобиране за по-високи разходи

Децентрализация на приходите

Децентрализацията на източниците на приходи също влияе върху фискалните баланси. В икономическата литература обикновено се подчертава, че ако местните власти могат да финансират голяма част от разходите си със собствени източници на приходи (данъци и такси), тогава те биха имали и по-силен стимул да се държат по един фискално отговорен начин. Следните аргументи могат да обяснят този ефект:

  • местните власти са по-отговорни към избирателите си за начина, по който управляват своите ресурси, тъй като връзката между публичните услуги, предоставяни на местно ниво, и данъците, които трябва да ги финансират, е по-силна;
  • централното правителство може по-лесно да устои на натиска на местните власти, за покриване на техни извънредни разходи, тъй като местните власти имат достатъчно автономни приходи, за да се справят с тях;
  • местните политици имат силен стимул да осигурят високо качество на обществените услуги, с цел да допринесат за по-голям икономически растеж в тяхната общност, тъй като ще получат в резултат дивиденти под формата на по-високи местни данъчни постъпления и политическа стабилност;

От друга страна, ако местните власти до голяма степен разчитат на трансфери от централното правителство, за да финансират своите разходи, те могат лесно да оправдаят големи нефинансирани разходи с липсата на собствени източници на приходи и да заплашват, че ще ограничат предоставянето на обществени услуги. В крайна сметка това ще принуди централното правителство да се намеси, за да ги спасява. Това означава, че местните власти са изправени пред "меки бюджетни ограничения", което пък носи неблагоприятни последици за цялостния фискален баланс.

Децентрализацията на разходите като цяло се свързва с по-добри фискални баланси в сравнение със случаите на ниска децентрализация. Този извод се подкрепя с няколко икономически аргумента, които подчертават, че конкуренцията и взаимното обучение между местните власти помагат за избора на разходно-ефективни техники за производство на публични блага. Това на свой ред следва да доведе до по-ефективни разходи в по-децентрализираните страни при равни други условия.

Степента на децентрализация на приходите, от своя страна, има решаващо значение за нетния ефект от децентрализацията на разходите върху фискалните баланси. Така например, ако високата степен на децентрализация на разходите е придружена от ниска децентрализация на приходите и разчитане на големи трансфери от централното правителство, тогава и общият ефект върху бюджетните баланси най-вероятно ще бъде като цяло негативен. Обратно, ако местните власти разчитат за по-голямата част от приходите си на местни данъци и такси, които сами определят, тогава и нетният ефект от децентрализацията на разходите е по-благоприятен.

 

* Статията е резюме на изследването на Европейската комисия Fiscal Decentralisation and Fiscal Outcomes”, с автори Матео Говернатори и Давид Юим, публикувано през ноември 2012 г. Оригиналният текст на английски е достъпен тук. Резюмето е на Димитър Вучев, стажант в ИПИ.