IME

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2013: Разходи

Автор: ИПИ / 12.10.2012

Немалко експерти определиха проектобюджет 2013 г. за „скучен“, с което вероятно имат предвид, че е като бюджета от 2012 г. Но той не е просто като бюджета от тази година, а е и като бюджета от предната, и по-предната, и по-по-предната. Да, има леки промени, но те не са достатъчни, за да се каже, че бюджетната политика се е променила. Четящият консолидираните бюджетни програми по-скоро остава с впечатлението, че управляващите правят всичко възможно да избутат тежките времена на нисък икономически растеж, без да правят реформи, а очакват след това да се завърнат добрите времена, в които притокът на чужди инвестиции към икономиката годишно достига 20-30% от БВП, а тя реално расте с над 6%.

Това няма как да се случи, поне не и в близките няколко години. И ако управляващите не вярват на това, което се случва в страната, то винаги могат да се обърнат към експертите от МВФ и ЕК. Според Фонда бюджетните приходи, измерени като дял от БВП, са били най-високи през 2007-2008 г. – 38%, докато през 2012-2013 г. се прогнозират да достигнат около 34,5%. До 2017 г. се очаква приходите плавно да се покачват, но дори и в края на периода ще останат под 36%, което означава по-ниски обеми с около 2% от БВП. Според пролетната прогноза на ЕК бюджетните приходи през 2013 г. ще бъдат 33,6% от БВП. При допускане за непроменена структура на данъчната система в страната, по-ниските приходи като дял от БВП могат да означават единствено промяна в структурата на икономиката.

На този фон управляващите планират най-високите бюджетни разходи в абсолютна стойност – 30,7 млрд. лв. и едни от най-високите като дял от БВП – 38,8%. За периода, за който Министерството на финансите предоставя данни (1998-2011 г.), по-високи относителни разходи е имало единствено през 1999 г., 2001 г. и 2003 г. Въпреки това, управляващите смятат, че „В бюджет 2013 се запазва следваната консервативна бюджетна политика предвид продължаващата финансово-икономическа нестабилност в международен план.“[i] А „усещането“ за липса на промяна всъщност не е усещане, а заявка в прав текст – „Бюджетната политика в средносрочен план е ориентирана към […] запазване на данъчно-осигурителната тежест и избягване на драстични съкращения на разходите”. Какво като цялата икономика се променя?

 

Източник: МФ и собствени изчисления 

В проекта се обръща внимание на три сфери:

  1. Натиска на демографската структура върху публичните финанси;
  2. Професионалното обучение и квалификация;
  3. Изграждането на базова инфраструктура.

 

1) „За справяне с тези структурни предизвикателства се предприемат редица важни стъпки, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси.“ Такива „стъпки“ обаче липсват в проектобюджета за 2013 г. Няма нови мерки за ограничаване на ранното пенсиониране, няма и такива за борба със сивата икономика. Реформите в системата се правят твърде бавно, което води до постоянно увеличаване на дефицита във фонд „Пенсии”. Единствената планирана промяна през 2013 г. е да се увеличат вноските на работещите в специалните ведомства с 20 пр. п. Това е добра новина, но мярката няма да е за сметка на бюджетите на министерствата, а за сметка на по-голям трансфер от Републиканския бюджет. Т.е. вместо тази разлика да се превежда на НОИ, сега ще се превежда към министерствата, които след това ще я преведат в НОИ. Това не е реформа или стъпка в посока по-висока устойчивост на фонд „Пенсии“, а е такава в посока по-висока прозрачност – да е ясно колко точно струват наетите в тези ведомства на данъкоплатците.

2) „Предвидените значителни нови инвестиции в обучение за придобиване на умения са фактор за по-добро съответствие между образователното равнище и квалификацията на работната сила и изискванията на пазара на труда.“ Публичните средствата за тези програми обаче не постигат желания ефект по редица причини, поради което трябва да се свиват, а не да се увеличават. Проучване на ИПИ сред частния сектор разкрива няколко проблема, като:

  • Липса на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда;
  • Неефективен образователен процес, без измерители за качество;
  • В програмите се включват немотивирани хора, които заемат места на такива, които наистина имат нужда;
  • Липса на гъвкавост по отношение на времето и мястото за обучение, както и придобитите уменията;
  • Обучение при остаряла техническа база.

3) „Бюджет 2013 ще спомогне за по-нататъшно извършване на мащабни инвестиции в базова инфраструктура, която да улесни преноса на стоки и услуги като по този начин ще спомогне за повишаване качеството на живот на българските граждани.“ Към момента най-напреднало е изграждането на АМ „Тракия“, която свързва София и Бургас и която е най-дългата планирана магистрала в страната – 360 км. В същото време АМ „Струма“ между Перник и ГКПП Кулата е дълга 150 км., но са изградени едва 13%. От АМ „Марица“ между Чирпан и ГКПП Капитан Андреево, дълга 117 км., са изградени 37%. С други думи приоритетите на тези, а и на предходните управляващи са по-скоро в насока да улеснят връзката между София и Черно море, а не тази със съседни страни.

 

При разходите като цяло има редица увеличения, сред които:

  • Разходите за заплати се увеличават, въпреки афишираната административна реформа за намаляване на заетите и промяна в начина на изчисляване на възнагражденията им. Паралелно с промени в заплащането, броят на заетите в сектор „Държавно управление“ се увеличава леко тази година и по последни данни към юни 2012 г. надминава 116 хил. души. Това обаче изключва други групи, заети в обществения сектор, например учители, лекари и др. В крайна сметка това увеличение показва отношението на управляващите към заетите в публичния сектор – вместо да се оптимизира работата им чрез повече инвестиции, включително в информационни технологии, се набляга на харчене на повече пари за заплати.
  • Разходите за осигурителни вноски се увеличават с 263 млн. лв., но това вероятно основно се дължи на увеличението на осигуровките за заетите в специалните ведомства с 20 пр. п. Въпреки това е нужна повече информация за това увеличение и като цяло за по-високите разходи за осигуровки.
  • Най-много се увеличават средствата за пенсии – с 585 млн. лева в резултат на увеличаването на пенсиите на всички пенсионери през 2013 г. Такава индексация е нужна, тъй като доходите им бяха замразени през последните три години и са с по-ниска реална стойност заради инфлацията през този период. И ако допълнителният разход преди 2008 г. не се усеща толкова силно заради бързорастящата икономика, то при слаб икономически ръст ограничават по-продуктивните разходи, например капиталови, и не позволяват намаляване на преки данъци.
  • Разходите по европейските средства се увеличават с 376 млн. лв., докато приходите от ЕС се очаква да са със 189 млн. лв. повече. Този дефицит допълнително може да се увеличи, ако има неизпълнение на приходите, но разходите се запазят непроменени. До момента изпълнението на бюджета за първите осем месеца на 2012 г. е сходно – приходите от ЕС са изпълнени до 24% от прогнозите, а разходите са изпълнени до 34%. Подобно изпреварващо харчене на европейски средства освен текущия проблем – разширяване на дефицита за съответната година, създава и друг такъв – ако направените разходи не бъдат признати от ЕК и средствата не бъдат преведени, то проектите реално ще бъдат финансирани от националния бюджет.
  • Една положителна промяна в проекта за бюджета за 2013 г. е намалението на средствата за национално подпомагане към европейските субсидии до 240 млн. лв. За сравнение през 2012 г. бяха предвидени около 500 млн. лв. и реално изплатени – 340 млн. лв. По неокончателна информация националното съфинансиране ще бъде разпределено между животновъди (над 100 млн. лв.), тютюнопроизводители (73 млн. лв.) и производители на зеленчуци и плодове. Засега по всичко изглежда, че 2013 г. ще е първата, в която няма да се извършват национални доплащания на единица площ, което засяга най-силно зърнопроизводителите. В известен смисъл бихме могли да приемем новата финансова рамка за малко по-справедлива, като се има предвид, че досега националните доплащания фаворизираха в най-голяма степен зърнопроизводството, което доведе до сериозни изкривявания в селскостопанския сектор. Като най-сериозна промяна трябва да се отчете премахването на допълнителното подпомагане на зърнения сектор. Както вече сме писали субсидирането на единица площ в България има изключително спорни ефекти върху дългосрочната конкурентоспособност на сектора – инфлира арендата, не води до повишаване на доходите на фермерите и няма доказана пряка връзка с нивото на инвестиции.

За съжаление обаче порочната практика да се субсидират дейности, без да е правен какъвто и да било анализ на възможните ползи/вреди, се запазва. Пример в това отношение е подпомагането на млечното говедовъдство със субсидия на глава добитък, което на практика стимулира задържането на нископродуктивни животни в стопанствата. Най-спорно обаче остава субсидирането на тютюнопроизводителите. Подпомагането на сектора трябваше отдавна да бъде преустановено (което е изискване и на ЕС), като евентуално част от средствата се насочат към кредитиране развитието на алтернативен поминък на населението. С поставянето на сектора на изцяло пазарни основи през тази година, премирането му става освен вредно и ненужно – 2013 г. щеше да покаже, че в бранша има бъдеще за конкурентоспособните производители.

 

 

Няколко въпроса към проектобюджет 2013 г.:

  • Защо управляващите продължават да харчат все повече пари за нереформирани сектори с ниска ефективност на разходите?
  • Защо акцентът е върху повече пари за заплати, а не върху оптимизация на администрацията, включително капиталови разходи?
  • Защо увеличаването на пенсиите не е съпътствано с рязане на разходи другаде?
  • Защо информацията в бюджета е толкова обща, че продължава да има функции като „РАЗХОДИ НЕКЛАСИФИЦИРАНИ В ДРУГИТЕ ФУНКЦИИ“?

 


[i] Всички цитати в статията са от качения на страницата на Министерството на финансите законопроект за бюджета за 2013 г.: http://www.minfin.bg/bg/page/731