IME

Хляб и зрелища

Автор: Николай Вълканов / 03.08.2012

„Има обективни причини за поскъпването на хляба“. „Хлябът няма да поскъпва“. „Ако все пак има някакво повишение, то ще е със стотинки“.

Из изказванията на министър Мирослав Найденов в периода 25-31 юли

 

Ако човек опитва да се ориентира за случващото се на хранителните пазари от изявите на министъра на земеделието в медиите, най-вероятно вече се е объркал тотално. Още повече, че заключението, че причини за оскъпяване на хляба [1]липсват, дойде заедно с публикуването на анализ от МЗХ (http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx) за себестойността на хляба, в който основната суровина – брашното - формира близо половината от разходите. Понеже нито изводите от анализа отговарят на данните на самото министерство, нито пък е ясно как е направен самият анализ, ИПИ реши да направи собствени изчисления за пазара.

Тенденции на пазара на хляб и хлебни изделия

Потреблението на хляб и тестени изделия на глава от населението спада трайно през периода 2000 – 2011 г. – с близо 21% (виж графиката). Основните причини за това са нарастващата покупателна способност на населението през периода 2002-2008 г., което позволява по-здравословно и балансирано хранене, както и промяна в потребителските навици.

Източник: НСИ

Въпреки това, в стойностно изражение пазарът на хляб и хлебни изделия следва възходящ тренд заради нарастващите разходи на производителите на суровини (брашно, енергоносители и др.) и заплати. Цената на хляба се е повишила с 98,6% за периода 2000-2011 г., като за същия период цената на пшеницата е нараснала с 92%, на брашното – с 82%. Средната работна заплата в преработващата промишленост се е повишила със 129 на сто между 2000 и 2011 г.

Източник: НСИ, данните за 2011 г. са на базата на собствени изчисления

 

Разходи при производството на хляб

Разбивка на отделните пера в разходите за производство на хляб показва, че брашното съставлява приблизително 49% от себестойността на единица продукция. Енергоносителите съставят 11,3% от цената, докато заплатите и осигуровките – близо 16 на сто.

 

Източник: собствени изчисления, базирани на ОПР за 2011 г. на 40 хлебопроизводителни предприятия в цялата страна. В извадката са включени малки, средни и големи фирми (с приходи между 200 хил. и 35 млн. лв.), като разходите им по пера са претеглени спрямо размера на приходите им от продажби.

* енергия – включва всякакъв вид енергийни продукти

 

При изследване на връзката цена на пшеницата – цена на брашното – цена на хляба се забелязва, че преработвателният бранш реагира доста бързо (с лаг от средно около 1-1,5 месеца) на поскъпване на цената на основната суровина – пшеницата. Поевтиняването на крайния продукт следва с по-голямо забавяне спада на цената на пшеницата, което би могло да се обясни с нарастването на други производствени разходи. Годината, в която се наблюдава отваряне на маржа между брашното и хляба – 2008, е годината, в която енергоносителите поскъпнаха драстично.

Източник: САПИ

От изложените данни е видно, че поскъпване на пшеницата с 10% би довело до 5% поскъпване на хляба, а увеличение на цената на енергоносителите със същия процент (10%) би добавило допълнително средно около процент.

 

Оскъпяване в търговската мрежа

Месечните данни за цената на едро и цената на дребно на хляба на САПИ (система за агро пазарна информация) показват, че маржът на търговските вериги се движи средно около 9% в периода юли 2011 - юли 2012. За отбелязване е, че търговската надценка спада през последните четири години – за сравнение средната надценка е била близо 14% през пазарната 2008-2009 г.

Справката, която ИПИ направи в отчетите на произволно избрани 40 хлебопроизводителни дружества в страната, показва, че повечето от тях работят на загуба. Тези от тях, които реализират печалба, имат съотношение на печалба спрямо приходи между 1 и 3%. Ако замразяването на цената на основни хранителни продукти стане факт, това неминуемо ще доведе до фалити на производители при растящи цени на суровините. 

 

 


[1] Хлябът е толкова важен за хората, че от векове производството му е обект на специални закони по света. През средновековието правилата са били изключително във вреда на производителите. В Австрия, пекарите, които нарушават правилата, регулиращи продажбата на хляб, са наказвани с глоби, затвор или дори телесни наказания. В Турция по време на високите цени на хляба през 18 векнерядко пекарите стигат до бесилката. Това е било толкова разпространено наказание, че се е появила практиката пекарите да наемат асистент, получаващ по-висока заплата, който да се явява в съда, в случай че е необходима жертва.