IME

Колко бързо забравят*

Автор: Ричард Ран** / 23.05.2012

По-голяма държавна намеса винаги означава по-малък растеж

Ако не сте емигрант, живеете в САЩ и четете това, знаете ли защо вашите предци са дошли в Америка? Фактът е, че голяма част от имигрантите са се опитвали да избягат от различни форми на държавна репресия, включително религиозни и данъчни гонения. Американската революция, до някаква степен, е подбудена от данък върху чая, която варирала между 10% и 33% от стойността му. Това и други несправедливости били достатъчни да вдигнат хората на бунт срещу англичаните.

Вместо отново да се надигнат, повечето хора, които смятат, че данъчното бреме в момента е станало твърде тежко, стават и си тръгват – както хората от Калифорния и Ню Йорк, които се местят в Тексас и Флорида, където няма щатски подоходен данък. Мнозина са стреснати от решението на съоснователя на Фейсбук Едуардо Саверин да се изнесе в Сингапур и частично да избегне прекомерното облагане. Напускането на САЩ е много по-краен ход от това да се преместиш от щат с по-висока данъчна тежест към такъв с по-ниска, но въпреки това миналата година рекорден брой американци са се отказали от гражданството си.

В какъв момент ще се замислите дали да не напуснете Щатите? Ако доходът ви се облага 98%, или може би 75%, както иска новият френски президент, или дори само 50%, което очаква много калифорнийци, ако губернаторът Джери Браун получи поисканото си увеличение, а президентът Обама успее със своето.

Сенаторите Чарлс Шумър и Робърт Кейси младши,  демократи от Ню Йорк и Пенсилвания, чиито мисловни процеси изглеждат сходни с тези на крал Джордж III през 1776г., заклеймяват г-н Саверин и предлагат законодателство, с което да накажат него и всички други, които желаят да напуснат заради високите данъци. Струва ми се, че това не е нищо повече от модерна версия на Закона за избягалите роби от 1850г., който изисква робите да бъдат върнати на техните „собственици”, които в известен смисъл са им налагали 100% данък. Ако не беше тази досадна конституция, можете да се обзаложите, че г-н Шумър щеше да предлага законодателство,което да накара всички тези данъчни бегълци от Ню Йорк да се завърнат по техните родни плантации. Съединените Щати, за свое голямо разочарование, вече налага данъчни наказания върху отказалите се от гражданство, точно както правеше и старият Съветски съюз. Г-н Кейси и други изглежда са забравили, че Щатите са основани въз основа на идеята за индивидуалната свобода, която включва изконното право да избягаш от правителство, което възприемаш като потискащо.

Почти всички демократи и много от републиканците в Камарата на представителите сякаш за забравили, че американското правителство в момента харчи 36% повече отколкото печели годишно, което ни води към съдбата на Гърция. На 8 и 9-ти май група от отговорни републиканци в Камарата предложиха 11 поправки към законопроект за бюджетните разходи за търговия, правосъдие и наука, за да намалят държавните харчове. Само една поправка мина, а тя спести едва $542,000.

Едно предложение беше намаляване с 200 милиона на отпусканите от Администрацията за икономическо развитие (АИР) субсидии. АИР отдавна е използвана като политически фонд, позволяващ на управляващите да прахосват средствата на данъкоплатците за проекти, които имат малък икономически смисъл. Само 147 републиканци и нито 1 демократ имаха смелостта да гласуват против тази черна дупка за пари. Службата за правни услуги (СПУ), федерална агенция, създадена от конгреса, за да осигури равен достъп до справедливост, отдавна е използвана от адвокати от лявото пространство за лобиране за повече федерални разходи за любимите им  големи правителствени проекти. Камарата на представителите организира две гласувания за намаляване на средствата на СПУ. Едното щеше да спести $328 милиона, елиминирайки я напълно; то се провали със 122 на 289 гласа, като нито едни демократ не го подкрепи. Другото просто щеше да го ореже със $128 милиона; то също не мина с подкрепа от 165 срещу 246 против, като само двама демократи и 69 републиканци гласуваха в негова полза.

Като за капак Камарата гласува с 330 гласа за (срещу 91 против) не само отново да упълномощи Банката за внос и износ, но и да увеличи бюджета и до $140 милиарда. Тя е използвана, за да се субсидира американският износ, а повечето облаги отиват при няколко големи компании като Боинг и Дженеръл Илектрик. Да, хубаво е, че Боинг изнася самолети към други държави, но вие, данъкоплатците, не трябва да бъдете шараните, които да ги спонсорират. Има предостатъчно достъпни частни средства. Само 93-ма републиканци и нито един демократ гласуваха срещу законопроекта, за да защитят джоба на гражданите.

Особено разочароващо е, че някои от хората, избрани с помощта на Чаеното парти, гласуваха против много от поправките, което показва, че те вече биват вербувани от Вашингтон. Може би Чаеното парти трябва да проведе първични избори срещу хората, на които помогнаха да се издигнат, за да им го припомнят.

Повече държавни разходи означава по-високи данъци в бъдеще и по-малко просперитет и свобода. Тези политици, които продължават да подкрепят по-голямата намеса на държавата и повече ограничения на личната свобода, са забравили защо много от предците им са рискували всичко, включително живота си, за да дойдат до Америка. Може би избирателите трябва да ги пенсионират, за да имат те достатъчно време да се запознаят по-добре със семейната си история.          

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,26 март, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.