IME

Система с увреждания

Автор: Явор Алексиев / 18.05.2012

За пореден път неспособността на българската администрация да спази собствените си условия за възлагане на обществени поръчки доведе до забавяне на реализацията на важен за цялото общество проект. На 16 май 2012 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решението на директора на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Разработване, внедряване и пускане в експлоатация на единната информационна система на медицинската експертиза в България”.

Проектът на стойност близо 800 хил. лв. и продължителност 15 месеца се очакваше да завърши през лятото на 2013 г. и да помогне за координацията и управлението на държавните политики и административните дейности по отношение на хората с увреждания. Средствата за финансирането на системата се отпускат под формата на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 6 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана по линия на Европейския социален фонд.

Единната информационна система на медицинската експертиза щеше да осигури контролиран достъп до информация на институциите и гражданите, посредством създаването на централизиран регистър на преминалите през медицинска експертиза. Това щеше да ускори освидетелстването, щеше да облекчи администрацията, щеше да подобри координацията между органите на медицинската експертиза, АХУ, АСП, Министерство на здравеопазването и други институции.

КЗК мотивира решението си за прекратяване на възложената процедура с три основни момента:

  • Срокът за подаване на офертите е бил съкратен незаконосъобразно от възложителя;
  • Изискванията за финансовото състояние на кандидатите са неясни – от последните се очаква да докажат реализиран оборот от 1 млн. лв. през последните 3 години, но без да се пояснява дали става дума за средства от дейност, сходна с предмета на обществената поръчка, или от общ оборот;
  • Определянето на гореспоменатия 3-годишен период, без да бъде включена 2011 г., въпреки че обществената поръчка е открита през февруари 2012 г. По този начин е ограничено участието на тези кандидати, които упражняват отскоро своята дейност.

Нарушаването на горепосочените основни принципи на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е достатъчно силен аргумент за прекратяването на процедурата от страна на регулатора. Въпросът е, обаче, какво се случва вследствие на това решение. Отговорът е, както винаги, прост:

  • По-нататъшно забавяне на проекта и опасност от неусвояване на отпуснати по линия на ЕСФ безвъзмездни средства. Текущият програмен период завършва в края на 2013 г. (т.е. след година и половина), а стартирането на конкурс за нова обществена поръчка и възлагането ѝ на нов изпълнител ще отнеме време.
  • Индиректни загуби за бюджета вследствие на забавянето на реформата в системата на медицинската експертиза. Реформата не е самоцел. Както вече пояснихме, единната информационна система има за цел ускоряването на процедурите по освидетелстване и подобряването на координацията между институциите в системата. Борбата а НОИ с т.нар. „фиктивни инвалиди” няма как да бъде успешна без продължителен и системен процес на преосвидетелстване на лицата с отпуснати вече пенсии за инвалидност. Един такъв процес, обаче, няма как да бъде успешно проведен насред царящото в момента дигитално затъмнение, т.е. на хартия.
  • Информационната система, изградена за нуждите на медицинската експертиза, е необходимо условие за провеждането на замисляната мащабна реформа на политиките в сфера на хората с увреждания. Възприемането на нов подход към оценката на работоспособността, свързана с личните физически, професионални и социални характеристики на лицата, изисква наличието на достъпна и подробна информация, която да бъде на разположение на структурите.

За пореден път възниква въпросът – кой следва да понесе отговорността за извършените нарушения в процедурата по избор на изпълнител на обществената поръчка? Законово предвидените методи и мерки за търсене на административно-наказателна отговорност не са достатъчно ясно дефинирани или просто не се прилагат. За това свидетелства и големият брой на неправомерно възложени, проведени и дори завършени обществени поръчки от родната администрация, които обикновено запълват основната част от текста на одитните доклади на Сметната палата. Докато отговорността за подобни „евтини” на хартия, но скъпи на практика провали от страна на администрацията липсва, обществото ще продължава да плаща за нейната некомпетентност.