IME

Какво ни очаква през 2012 година?

Автор: Десислава Николова / 22.12.2011

Ако се погледнат прогнозите на МВФ, Европейската комисия, ОИСР, ЕБВР и повечето инвестиционни банки, нищо добро. Следващата година най-вероятно ще е по-лоша от настоящата за България, поне ако се изхожда от прогнозите за региона на еврозоната и широкия ЕС, от които икономиката на страната зависи в най-голяма степен.

Според последната официална прогноза на Европейската комисия за догодина, икономическият растеж в ЕС няма да надвиши 0,6%, а този в еврозоната – 0,5%. МВФ е малко по-оптимистичен (може би просто защото публикува последната си прогноза по-рано, когато дълговата криза в  ЕС не изглеждаше толкова грозна). Фондът очаква ръст на ЕС от 1,4%, а на еврозоната – от 1,1% догодина (спрямо прогноза съответно за 1,7 и 1,6% през 2011 г.). Фондът и Комисията, обаче, не се славят с най-реалистичните си прогнози, като традиционно техните доклади са доста по-оптимистични от тези на инвестиционни банки, рейтингови агенции и всякакви други частни субекти.

Така например, докато ЕК коментира, че рискът от нова рецесия в ЕС догодина става все по-реален, инвестиционната банка Морган Стенли в прав текст казва, че „Европа” вече е навлязла в нова рецесия и догодина еврозоната няма да отбележи ръст, а спад от 0,2%. Други инвестиционни банки са също доста оптимистични с прогнози за около 0% растеж (+/- няколко десети) догодина.

Големият въпрос е как тези перспективи пред глобалната и европейската икономики ще се отразят върху нашия икономически растеж догодина. Ясно е, че ако еврозоната е в рецесия, ние най-вероятно също ще отбележим близък до 0% растеж, който надали ще превиши 1%. Каналите, по които основно се влияем от това, което се случва в еврозоната, са нашият износ за там (около 61% от всичкия ни износ) и инвестициите (над 80% от преките чужди инвестиции в България от 2000 г. насам идват от други страни в ЕС).

Ръстът на износа на българската икономика, който беше безспорен двигател на възстановяването от кризата, се забавяше стабилно (но очаквано) в течение на 2011 г. до скромните 2,3% на годишна база през третото тримесечие. Заради високата база и забавянето на експортните ни пазари, износът най-вероятно ще запази ниския си ръст в края на 2011 (до 2-3%) и през 2012 г. Възможно е дори в някои от тримесечията следващата година да имаме отрицателен растеж на износа.

Страните от региона, към които изнасяме, също няма да ни помогнат. Турция, която е четвъртият най-голям пазар за български износ, се очаква да се забави значително догодина до под 1% растеж, а и повечето икономики в региона, за които изнасяме, са зависими от това, което се случва в ЕС. Забавя ли се ЕС, и те неизбежно се забавят. Страните от Далечния изток (най-вече Китай  и Сингапур), за които в периода след кризата имаше известно активизиране на българския износ, също се очаква да охладят растежа си през 2012 г. А и трябва да се има предвид, че за двете страни изнасяме около 3% от общия си износ, което в никакъв случай не прави тези пазари основната ни експортна дестинация. Т.е. дори и износът за тях да не пострада, което е малко вероятно, тези пазари не могат да компенсират очакваното стагниране или слаб ръст на износа ни за останалите страни от ЕС.

Ясно е, че ако не расте икономиката, няма как да растат доходите, а оттам и потреблението. Потреблението зависи от текущите доходи, от спестяванията и от кредитите, които потребителите взимат. Никой от тези три фактора, обаче, не вещае активизиране на потреблението през 2012 г. Наистина, официалната статистика отчита нарастване на (официално декларираните) заплати, но това се дължи най-вече на административното вдигане на минимална работна заплата и осигурителни прагове, както и на освобождаване в по-голяма степен на ниско производителните работници с по-ниски заплати. В същото време заетостта продължава да намалява, а безработицата расте. Потребителските кредити тази година също стабилно се свиват през цялата 2011 г. и най-вероятно тази тенденция ще продължи поне и в първата половина на 2012 г., предвид затегнатите изисквания за такива кредити от банките и намалялото им търсене. От друга страна спестяванията, ако съдим по депозитите от граждани, растат на годишна база през последните 12 месеца, което предполага предпочитания за отложено потребление.

В крайна сметка общата картина за България не е никак розова: износният ръст в най-добрия случай ще се забави значително догодина, потреблението ще остане свито, а чуждите инвестиции надали ще достигнат дори скромните нива от тази година. В този смисъл, както правителството, така и всички останали трябва да запазим коланите си затегнати, ако искаме да преминем и през новата рецесия без дълбоки белези. А очакванията за възобновяване на високия растеж, инвестициите и вътрешното потребление ще трябва да оставим настрана поне за още една година.