IME

На кои данни за БВП да вярваме?

Автор: Десислава Николова / 09.12.2011

Последните данни за БВП, които статистиката публикува, отново хвърлиха в смут не един или двама анализатори на българската икономика. Според традицията предварителните данни за БВП през третото тримесечие са малко по-добри от по-рано публикуваната експресна оценка. Докато експресната оценка показваше 0% ръст на икономиката през 3-тото тримесечие спрямо предходното и 1,3% ръст спрямо година по-рано, то предварителните данни показват съответно растеж от 0,3% на тримесечна база и 1,6% на годишна база. Важно е да се отбележи, че цитираните числа представляват сезонно изгладени данни.

Дотук нищо изненадващо. Смущаващото в случая е, че докато сезонно изгладените данни показват едни тенденции, неизгладените говорят за съвсем други. При сезонно изгладените данни виждаме едно постепенно забавяне на годишния ръст на икономиката от началото на тази година (от 3,3% за първото тримесечие през 2,0% за второто до 1,6% за третото), докато при неизгладените всъщност имаме ускоряване – от 1,5% през първото до 2,2% второто и 2,3% третото. С други думи може да имаме следните два абсолютно верни фактологически анализа на българската икономика тази година, които взаимно се отричат:

Изгладени данни (годишни сравнения):

Данните за БВП показват постепенно забавяне на ръста на българската икономика  от началото на годината до третото тримесечие. Този тренд е в унисон с паралелното забавяне на ръста в широкия ЕС и в еврозоната в частност, което се отразява в постепенно намаляване на експортния растеж на българската икономика. Докато износът се увеличава с 21,6% през първото тримесечие, неговият ръст се охлажда до 12,2% през второто и скромните 2% през третото тримесечие. Растежът на крайното потребление леко се ускорява до 1,6% през третото тримесечие (след 1,2% и 1,4% съответно през първото и второто). При инвестициите обаче имаме спад с 2,8% през третото тримесечие спрямо година по-рано, въпреки изключително ниската база от миналата година и въпреки положителния ръст през първите две тримесечия. От страна на производството е видно забавяне на ръста на индустрията (което пък би трябвало да е следствие от охлаждането на експортния растеж), а селското стопанство и строителството продължават да бъдат в рецесия. Най-вероятно благодарение на силния летен сезон  секторът, обединяващ търговията, съобщенията, складирането, ремонтите, хотелиерството и ресторантьорството бележи ръст от 6,5% през третото тримесечие след спад предходното.

Неизгладени данни (годишни сравнения):  

Данните за БВП показват леко засилване на растежа на българската икономика от началото на годината до третото тримесечие, въпреки забавянето в останалата част от ЕС и в еврозоната в частност. От страна на разходите, тази тенденция е продиктувана от постепенното засилване на крайното потребление, което след отрицателен ръст от 1,6% през първото тримесечие бележи увеличение от 2,5% и 3,7% съответно през второто и третото тримесечие. При разходите за основен капитал (т.е. инвестициите) също се вижда тенденция на забавяне на спада от началото на годината (-12,4%, -9,1% и -3,9% съответно за трите тримесечия), макар те да остават под новото си от предходната година. Износът намалява сериозно своя ръст през годината, от близо 26% през първото тримесечие до 2,3% през третото, което неизбежно рефлектира върху износно-ориентираната индустрия. Последната забавя  своя растеж постепенно през годината, от двуцифрен растеж през първото тримесечие до 4,2% през третото. Благодарение на силния летен туристически сезон, обаче, ръстът на икономиката успява леко да се ускори през третото  тримесечие.

И така нататък, и така нататък – може още много да се пише, но е видно сериозното разминаване в данните, което води до диаметрално противоположни изводи за това накъде отива икономиката. Интересното е, че Евростат, чиято методология и НСИ ползва, също прави сезонно изглаждане, но изгладените и неизгладените данни за целия ЕС  не показват такива големи разлики, а тенденциите в движението им са еднопосочни (виж Таблица 1).

Таблица 1

Ръст на БВП в ЕС и еврозоната на годишна база, %

 

2011Q1

2011Q2

2011Q3

ЕС-27, сезонно неизгладени

2,4

1,7

1,4

ЕС-27, сезонно изгладени

2,4

1,7

1,3

Еврозона-17, сезонно неизгладени

2,4

1,7

1,4

Еврозона-17, сезонно изгладени

2,5

1,6

1,2

Източник: Евростат

При българските данни, обаче, има значителни и трудно обясними разминавания. Така наречените сезонно изгладени данни всъщност включват освен сезонното изглаждане (което очевидно не е приложимо за годишните изменения), и изглаждане спрямо броя на календарните дни (работни-неработни)  и спрямо т.нар. outliers, т.е. необичайно високи/ниски нива на определени показатели. Броят на работните дни за третото тримесечие и на 2010 г., и на 2011 г., обаче, е точно 64 дни, а както стана дума, сезонното изглаждане не е приложимо за годишни сравнения. Остава в случая с данните за България да имаме изобилие от такива (неясни) outliers, които са причинили тези сериозни изглаждания. Това обяснение, макар и единственото възможно от гледна точна на използваната методология за изглаждане, е доста  неубедително, особено ако се погледнат определени конмпоненти на данните за БВП. Най-фрапантният  пример са данните за инвестициите (виж таблицата по-долу).

Таблица 2

Ръст на инвестициите на годишна база през 2011 г. (%, ако не е указано друго)

 

Сезонно изгладени

Сезонно неизгладени

Разлика в абсолютна стойност, пр.п.

Първо тримесечие, 2011

1,6

-12,4

14,0

Второ тримесечие, 2011

8,4

-9,1

17,5

Трето тримесечие, 2011

-2,8

-3,9

1,1

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Особено за предходните 2 тримесечия е видна двуцифрена разлика (в абсолютна стойност) между двете серии – сезонно изгладени и сезонно неизгладени - за ръст на капиталовите инвестиции. Това огромно разминаване само по себе си е достатъчно, за да подложи на съмнение качеството на сезонното изглаждане като процедура за данните на БВП.

Неотдавнашното въвеждане на методологията за изглаждане на националните сметки беше приветствано от анализаторите заради допълнителните възможности за анализ, които дават сравненията на тримесечна база, изчистени от сезонни влияния. Очевидно обаче има какво още да се желае по отношение на качеството на тази методология от гледна точка на нейното прилагане. В противен случай рискуваме да осланяме разбирането си за икономиката на некачествени данни, които могат до доведат до грешни изводи, и още по-лошото, до неподходящи политики. А спор няма, че данните за БВП са едни от най-важните индикатори за развитието на една икономика, които служат за отправна точка при изготвянето на бюджета, формирането на данъчни политики и навременна реакция срещу шокове.