IME

Демокрация срещу бюрокрация*

Автор: Ричард Ран ** / 09.12.2011

С развиването на социалната държава намаляват личните свободи

 

Финансовата криза в Европа доведе до назначаването на нови министър-председатели в Гърция и Италия, в действителност от германците и французите, а не чрез избирателните урни в Гърция и Италия. Това повдига следния въпрос: „Възможно ли е да има едновременно бюрократично устроена социална държава и демокрация, която защитава личните свободи?”

В Съединените щати, както и в повечето страни, хората във все по-голяма степен се ръководят и регулират от неизбрани бюрократи, които създават „административно право”. Възходът на бюрократичната държава, поне в САЩ, е от около 80 години. Броят на федералните служители нараства бавно през първите сто години на Американската република и по времето на първата администрация на Гроувър Кливланд през 80-те години на 19 век, е имало по-малко от 100 000 цивилни федерални служители. До 1925 г. броят им се увеличава до около половин милион, а днес те са почти 3 милиона, плюс още 17 милиона щатски и местни държавни служители. Много държавни служби вече сами са аутсорсвали дейности като печат и поддръжка и по този начин делът на служителите, занимаващи се с някакъв вид регулация, а не с предлагането на услуга, нараства.

Войната срещу тероризма и продължаващата глобална финансова криза водят до голямо увеличение на властта в ръцете на неизбрани служители. Вярно е, че избраните служители са тези, които са създали бюрокрацията, властваща над хората, но това не означава, че се защитават волята и свободите на гражданите. Има две основни причини за тази тенденция. Първата е, че когато правителството поема повече функции, неговата големина и сложност се увеличават, което го прави все по-неуправляемо. Втората причина е, че политиците обещават повече, отколкото могат да изпълнят и когато дойде времето да се плати сметката, те се скриват и се опитват да делегират решенията на други (например на суперкомисията) и така не им се налага да поемат пряка отговорност.

Когато избраният и вече свален от власт гръцки премиер Георгиос А. Папандреу заяви, че иска да подложи програмата за икономии (наложена от други страни от еврозоната) на гласуване от гръцкия народ, той бързо бе принуден от немските и френски лидери да се откаже от намеренията си. Той трябваше да сдаде властта на неизбран „технократ”, който да приложи мерките, които гръцкият народ вероятно щеше да отхвърли. В подобен дух всеки, който се вглежда сериозно в числата, знае, че средствата по федералната програмата Medicare трябва да бъдат намалени. Само няколко политици като председателят на бюджетната комисия към парламента – Пол Райън, са склонни да отстояват мнението си и да предлагат реални решения. Други правят всичко възможно, за да се скрият с помощта на удобната преса, както направиха с Obamacare. Една от разпоредбите в новия закон за здравеопазването упълномощава неизбрани групи от технократи да намаляват всяка година обещетенията по Medicare, за да се постигнат целите, заложени в бюджета. Това дава възможност на политиците да твърдят, че не те са отговорни за тези съкращения, а някой друг.

Всички тези недемократични процедури са създадени с цел да осуетят волята на хората и оттам - тяхната лична свобода. Нито едно от тези набюдения не е ново. Ф. А. Хайек в своята най-продавана книга „The Road to Serfdom” от 1944 г. твърди, че социализмът и социалната държава в крайна сметка водят до тоталитарно общество. През последния половин век други мъдри икономисти и политолози, включително Джеймс Бюканън, Гордън Тълок, Рихард Вагнер, Уилям Нисканен и Джеймс Уилсън са написали влиятелни книги и изследвания, които предупреждават за възхода на бюрократичната държава.

Новото е, че вследствие на световната икономическа криза скоростта, с която се унищожават демократичния контрол и личната свобода, е нараснала значително. Повечето от развитите демокрации по света, включително САЩ, навлизат в спиралата на неустойчивите бюджетни дефицити и неконтролируеми съотношения на дълга към БВП. Електоратът в повечето страни е отрицателно настроен и гласува срещу политици, които съкращават социалните плащания, за които няма средства. Следователно властта, която е необходима, за да се направят тези промени, се прехвърля на авторитарни бюрократи и централните банки, които считат, че тяхната роля е да намалят стойността на държавния дълг, като обезценят валутата чрез печатната преса.

Въпреки депресиращата глобална ситуация има признаци на надежда. Има няколко примера  за развити демократични страни, които са тръгвали по пътя на гръцкия финансов срив, но са успели да мобилизират политическа воля за провеждането на нужните промени в разходите, данъчното облагане и регулациите. Швеция и Канада може би са най-добрите примери за държави, в които политици от всички партии са успели да се обединят в средата на 90-те, за да направят нужните промени. Канада рязко намали правителствените си разходи и дела на дълга като процент от БВП. Швеция в момента има най-малко прогресивната данъчна структура (различна от плоския данък) от развитите икономики. По този начин повечето шведи осъзнават, че ако имат нужда от  повече правителствени услуги, сами ще трябва да си плащат за тях, а не някакъв невидим „богаташ”.

Контролът от страна на електората в САЩ ще продължава да намалява докато хората изискват повече от правителството, отколкото те (не някой друг) са готови да платят и икономиката може да подкрепи. Загубата на демокрация може да бъде поносима, ако съдиите са готови да демонстрират решителност за защита на свободите на хората срещу неизбраните бюрократи (както конституцията изисква от тях). Без тези промени е трудно да бъдем оптимисти за бъдещето.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 5 декември, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.   

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.