IME

Защо икономиката расте, а безработицата не намалява?

Автор: Боряна Даскалова* / 25.11.2011

В средата на тази седмица Националният статистически институт (НСИ) публикува данните от  наблюдението върху пазара на труда за третото тримесечие на 2011 г.

Резултатите и за това тримесечие никак не са обнадеждаващи. Според НСИ коефициентът на заетост за населението между 15 и 64 години (относителният дял на заетите лица спрямо общия брой лица в тази група) е намалял с 0,7 пр. п. спрямо същия период за 2010 година. Съответното коефициентът на безработица се е повишил с 0,7 пр.п. и за третото тримесечие на 2011 година достига ниво от 10,2%, а продължителната безработица (лица, безработни от една или повече години) за наблюдавания период се е увеличила с 1,7 пр.п. до 6,2%.

Отново по данни на НСИ производителността на населението, измерена в БВП на един отработен човекочас, т.е. физическият обем работа, която един работник извършва за един час, се е увеличила с 5,8% за второто тримесечие на 2011 г. спрямо година по-рано, като проследявайки данните от началото на 2010г. до второто тримесечие на 2011г. се отбелязва постоянен положителен ръст. Това разбира се е лесно обяснимо и далеч не е свързано с повишаване качеството на работната ръка или въвеждането на технологични иновации във фирмите, а по-скоро е пряко следствие от ръста на безработицата. При съкращения, особено на по-ниско производителен персонал, който традиционно губи работата си първи при трудности обемът на работа се разпределя между по-малък брой заети, а следователно и количеството свършена работа за един час се увеличава.

Очевидно прогнозите на Министерство на труда и социалната политика за положителен ръст на заетостта за 2011 г. са пред пълен провал, имайки предвид, че за последното тримесечие на 2011 не сме и няма да преживеем някакъв икономически бум и съответно масово откриване на работни места.

Пак според данните на НСИ реалният БВП се е увеличил с 1,3% през третото тримесечие на 2011г. спрямо същия период за изминалата година, т.е. икономиката на страната расте, макар и със слаби темпове. През първите две тримесечия на 2011 г. ръстът беше дори по-висок. Можем да се запитаме тогава, защо след като имаме ръст в икономиката, безработните в страната не намаляват?

Очевидно не се разкриват нови работни места. И причината не може да се търси само в икономическата криза, защото икономиката вече е във възходящата част от цикъла, пък макар и с по-нисък растеж от този преди кризата. По-полезно ще бъде, ако причините се потърсят в местния пазар на труда, т.е. в пречките, които държавата създава.

Основните причини са няколко. От една страна се въвежда все по-голяма трудова регулация, а от друга се узаконяват постоянно нови данъци или се увеличават старите. Двете причини водят като резултат след себе си един тромав, свръхрегулиран и нединамичен трудов пазар, което в крайна сметка се отразява върху нивата на безработица.

Увеличените през последната година осигуровки и минимални осигурителни прагове, регулирането при заплащането на извънреден/нощен труд или надомната работа, колективното трудово договаряне на условията на труд, са само някои от примерите, които възпрепятстват лесното влизане и излизане от пазара на труда. От друга страна съществуването на законовоопределена минимална работна заплата е бариера за намиране на работа пред ниско квалифицираните работници и тези с минимален трудов опит. Към тази група спадат и младежите (лица между 15 и 24 гони), които макар и с квалификация, са лесно изхвърлени от трудовия пазар поради липсата на трудов стаж. От данните за третото тримесечие на тази година се вижда, че младежката безработица продължава да расте, като се увеличава с 1.7 пр.п. спрямо същия период за 2010г. и достига 23,3%. В същото време за третото тримесечие най-голямо е увеличението на безработните лица с основно или по-ниско образование – 11,4%.

Повече от ясно е, че държавата в никакъв случаи не трябва да бъде свръхсила, грижеща се за благоденствието на всички и осигуряваща работни места. Дори обратното, държавната намеса на пазара на труда трябва да се сведе до минимум. Това, което би могла да направи, е да осигури благоприятни условия за правене на бизнес. Насърчаване на предприемачеството и добри бизнес условия за малките и средни предприятия, които са моторът на една икономика, е начинът да бъде стимулирано развитието на бизнеса и съответно откриването на нови работни места. Данните от проучването на НСИ показват, че за изследвания период спад има както при наетите, така и при работодателите и при самостоятелно заетите. Прави впечатление, обаче, че в процентно изражение от всички заети лица най-голям е спадът на работодателите – 12,2% . Ясно е, че фалира ли работодателят, остават без работа и работниците. Намаление на данъчната тежест за малките фирми и предприятията, съкращаване на тежките административни процедури в комбинация с дерегулация на пазара на труда ще облекчи до голяма степен условията за правене на бизнес в държавата, което ще даде резултат върху нивата на безработица.

*Боряна Даскалова е стажант в ИПИ