IME

Колективното договаряне в САЩ

Автор: Милена Пешева / 08.04.2011

От известно време в Съединените щати се вихри сериозна дискусия около правата на държавните работници. Всичко започна с едно решение на новия губернатор на Уисконсин Скот Уокър да прокара закон, който намалява социалните придобивки на държавните служители, договорени от синдикатите с колективни трудови договори. Мотивът за това решение са проблемите в бюджетната сфера и липсата на. В резултат на решението се зададе вълна от протести, сравнявани в американските медии с тези на площад Тахрир. Проблемът се разпространи из страната. Губернаторите на съседни щати – Охайо, Тенеси, Мичиган също обявиха, че бюджетите им не стигат, за да осигуряват на толкова много държавни служители толкова преференции. Синдикатите обикновено договарят значителни привилегии като по-ниски пенсионни и здрави вноски, защита от масови уволнения, по-кратка работна седмица и други. Заплатите, обаче, остават относително ниски, и това, което ги прави съизмерими с тези в частния сектор, са точно останалите права на държавните служители, затова и загубата им се струва фатална. 

Новият губернатор (републиканец) на Уисконсин не се задоволи само с ограничаване на придобивките, и реши да прекрати окончателно властта на синдикатите. Затова предложи край на колективното договаряне, освен договарянето за заплатите на служителите, с аргумента, че във време на криза властите трябва да могат да решават бързо, а преговорите по колективното договаряне протичат изключително бавно. Тъй като промяната трябва да бъде част от бюджета за 2012, на републиканците им трябваха няколко демократи, за да има кворум в местния общински съвет. В знак на несъгласие с предложението се стигна до комични ситуации - демократите се криха в съседния щат и цели три седмици избягваха гласуването на законопроекта. След това доста дълго протакане и процедурните трикове от страна на демократите, губернаторът оттегли предложението, но не се отказва от идеята си. Възползвайки се от факта, че за решения, несвързани с бюджета, за кворум стигат гласовете на републиканците, а и демократите ги няма, за да гласуват против, той прокара нов закон. Според него работниците могат всяка година трябва да избират дали да са синдикални членове или сами да се договарят, т.е. дава им се право на избор, с което на практика не се реолзира първоначална идея на Уокър да освободи 1500 държавни служители. Междувременно, беше заведено дело срещу щата с аргумента, че законът все пак е бюджетен и е необходимо демократите също да го подкрепят. Местна съдийка отсъди, че проектозаконът няма как да стане закон, но дискусиите в местни парламент продължават.

 

 

 

 

 

 

 

Вестник New York Times дори направи проучване сред американците дали са за или против отнемането на привилегиите и не особено изненадващо 60% от отговорилите бяха против премахването на привилегиите на държавните служители. Аргументът - те не биха искали да се отнемат правата на сънародниците им. При така поставен въпрос, отговорът не би могъл да бъде друг. Ако обаче въпросът беше дали е редно да принуждаваш всички държавни служители да са част от синдикат, както е в момента, най-вероятно отговорът щеше да бъде доста по-различен.

Дебатът има и чисто философски аспект - дали колективното договаряне е право или привилегия. Републиканците твърдят, че правото да се съюзяваш се споделя от всички американци и е част от конституцията, но колективното договаряне е  специална власт предоставена на синдикатите; власт, която те са получили даром. В своята същност даването на изключителни права на определена група е нарушаване на правата на останалите. Демократите пък твърдят, че синдикатите са извоювали равно заплащане за мъжете и жените, закони за детски труд и много други.

Но във време на криза, когато бюджетите са на дефицит (в Уисконсин – около 3 милиарда долара), съкращаването на разходите е неизбежно, както и реформите в цялата държавна администрация, което пък превръща казуса със загубените привилегии от философско-икономически в политически. Предизборната кампания предстои и е важно за партиите да печелят позиции. На демократите им е лесно, защото е по-добре да защитаваш популярните реформи, а републиканците трябва да се опитат да убедят служителите, че всъщност промените са в тяхна полза. Правото на избор ще е в техните ръце. Засега те не могат да се похвалят, че се справят с тази задача, а протестът от 4-ти април е поредното доказателство за масово недоволство. Дискусията по въпроса тепърва предстои и може да се окаже решаваща за съдбата на бъдещия американски президент, а също и за състоянието на бюджетите на щатите.

У нас такъв въпрос не би могъл да събере подобна обществена енергия, защото политиците ни нямат волята да отнемат придобивките на работниците в обхвата на колективни трудови договори. Вместо да се намаляват разходите и да се реформират, колективните трудови договори в държавния сектор са пречка за всякакви реформи. Типичен пример са клаузите, според които, при приватизация трябва да бъде запазен броя на работещите и размера на заплащането.

Но и в България има привилегии, от които се възползват работещите в държавния сектор. Допълнителното заплащане за стаж е добър пример в това отношение; според Кодекса то е не по-малко от 0,6%, но във всички колективни трудови договори е между 1 и 1,6%. Изглежда малка сума, но за стаж 10 години при базова заплата 500 лева, в частния  сектор взимат 530 лв., а в държавния 600 лв. (само надбавка за труд). Отделен е въпросът дали трябва да има добавки за стаж – в крайна сметка, важно е колко си ефективен, квалифициран и полезен за работодателя, а не на колко години си. Всъщност, добавката за стаж отдавна трябваше да е премахната.

 

В момента ИПИ изготвя преглед на действащите КТД и скоро ще публикува анализ по темата.