IME

Пристанище назаем

Автор: Мартин Стоименов / 18.03.2011

През 1998 г. българско правителство сключва заем с Japan Bank for National Cooperation на стойност 268 млн. лв. за изграждането на нов насипен терминал в пристанище Бургас. Изпълнителна агенция за проекта е „Пристанище Бургас” ЕАД.  През 2005 г. терминалът на практика е готов, но до 2009 той все още няма законен статут. През 2010 г. от доклад на Сметна палата за усвояването и управлението на заемите става ясно, че терминалът работи на 20% от капацитета си и по никакъв начин не е довел до увеличаване обема на товарите, преминаващи през пристанището. Оправданието на „Пристанище Бургас“ е, че го няма вече „Кремиковци”. Идеята била - да обслужва завода.

През 2005 г. от „Пристанище Бургас“ стигат до заключението, че не са в състояние да погасяват вноските по заема, в резултат на което е сключено подзаемно споразумение между дружеството, Министерство на финансите и Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Това споразумение на практика въвлича българската държава в изплащането на неефективни заеми, сключени от една неефективна компания за проекти без доказана полза. За годините от 2005 до 2008 необходимите средства за обслужване на заема са планирани от Министерството при съставяне на проектобюджета за съответната година. Въпреки това по закон исканите средства не са предоставяни, а са отпускани допълнително с корекции в бюджета. И това не е всичко.

През 2008 г. българското правителство прави „гениален“  ход като сключва споразумение с Japan Bank for National Cooperation за заем за нов проект, целящ изграждането и развитието на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас. Заемът е на стойност 640 млн. лв. Засега той остава неусвоен, лошата новина обаче е, че всички негативи явно ще бъдат поети от българската държава, тъй като „Пристанище Бургас” ЕАД не е в състояние да погасява дори вноските от първия заем.

През 2011 г., тринадесет години след първия заем, резултатите са следните – все още се изплаща дефакто непотребен терминал, тенденция е намаляване на товарооборота, а Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД са затънали в задължения по множество заеми към други банки, целящи покриване на задълженията по първия заем. Държавното предприятие всяка година харчи значителен ресурс за плащането на вноски, като според анализ на транспортното министерство, то ще бъде на загуба до 2028 г., когато всъщност изтича първият гратисен период по заема от 2008 година.

Финансовото състояние на „Пристанище Бургас” ЕАД е идентично. От данни за приходите и разходите на „Пристанище Бургас„ ЕАД за периода 2005-2008 г. се вижда, че съществува трайна тенденция за намаляване на приходите и увеличаване на разходите. Към 31.12.2008 г. е отчетено напълно изчерпване на резервите на дружеството и превишение на текущите пасиви над размера на текущите активи с около 2 млн. лева.

На един свободен пазар такива фирми фалират. На регулиран пазар – те се субсидират. Заемите за стотици милиони, правителствените гаранции и дофинансирания от бюджета говорят красноречиво за това към кой вид пазар се отнася българският. Крайно време е всички да осъзнаят, че ако един проект, без значение дали е за пристанище или за атомна електроцентрала е успешен и печеливш, никой няма нужда от държавни гаранции, субсидии от бюджета или други методи на „помощ”. Когато един инвеститор се обръща към правителството за помощ, това говори, че сметките му не са излезли и иска някой друг да плати вместо него – в случая – българските данъкоплатци.

 

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"