IME

Пощенските разходи на централната администрация

Автор: Георги Аврамов / 18.03.2011

Всеки изхарчен от държавата лев е взет от данъкоплатците лев. Когато контрагент на държавен орган е друг икономически субект, чийто собственик е държавата, прозрачното разходване на бюджетни средства трябва да бъде приоритет на правителството.

Това разбира се е едно добро пожелание, но рядко може да се види в действителност. Такъв е и случаят с „Български пощи” ЕАД - вписано в забранителния списък за приватизация на търговски дружества с повече от 50 % държавно участие в капитала – и пощенските разходи на администрацията. На подадено заявление за достъп до обществена информация от ИПИ относно разходите, вида на процедурата за избор на куриерска фирма, броя и брутното възнаграждение на заетите с извършване на „пощенски услуги” в съответната държавна структура само шест министерства, парламентът и администрацията на президента отговориха изчерпателно.

Получената информация за пощенските разходи на различните ведомства е достатъчна – с малки изключения – за проследяване размера им за последните четири години.

Прави впечатление, че общите разходи за пощенски и куриерски услуги на подалите информация ведомства са намалели с 8,74% - или от 468 260 лв. през 2007 година са вече 427 338 лв. през 2010 година. Тази статистика не включва обаче МВР, чийто разходи са се повишили драстично от 2007 година – 303 456 лв. – до 1 225 456 лв. през 2010 година, заради вливането на Специалната куриерска служба от несъществуващото вече Министерство на администрацията и административната реформа. Не ни беше предоставена информация от Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерство на транспорта, но както се вижда ясно от графиката, това значително свиване на пощенските разходи се дължи на Министерството на правосъдието.

 

 

Източник: ИПИ на база данни от подадени ЗДОИ

 

Пощенските разходи на Министерството на правосъдието са били 126 744 лв. през 2007 година, отбелязвайки значим спад още през 2008 година – 91 896 лв. и 2009 и 2010 са на нива около 53 000 лв. Каква е причината за тези икономии не е ясно, но възможно обяснение е оптимизиране на разходи и преминаване към електрони съобщения и пощи. Електронната поща определено не е ново откритие, така че оставаме с неприятното усещане, че преди 2008 година просто разходите са били прекалено раздути, а впоследствие са се установили на по-адекватни нива. Това разбира се е само едно възможно обяснение, но ако логиката е правилна, липсата на друг такъв пример от останалите държавни структури за оптимизиране на разходи за разглеждания период, ни подсказва, че или всички останали министерства използват много по-активно електронната мрежа отпреди 2007 година, или че дори и в момента пощенските им разходи са значително раздути и липсва воля за оптимизирането им.

Аргумент в полза на втората хипотеза може да е и следващата графика. На нея са представени средния годишен темп на изменение на разходите на 6-те държавни ведомства, предоставили информация, и средния годишен темп на изменение на брутните възнаграждения на заетите с пощенски услуги служители в същите държавни структури. С други думи, на графиката се виждат средното годишно изменение на разходите и изменението на заплатите на служителите, които извършват точно тази работа. Ако допуснем, че разходите в лева могат да се използват за измерване на извършения обем работа, т.е. по-високи разходи през текуща спрямо минала година е еквивалентно на повече работа във физически единици, може да продължим анализа на пощенските разходи. 

 

Източник: ИПИ на база данни от подадени ЗДОИ

От графиката ясно се вижда, че брутното заплащане на служителите, обработващи пощата и изпълняващи куриерски услуги, не е обвързано с пощенските разходи на въпросното ведомство.

Например, въпреки че пощенските разходи на МВнР са драстично намалени от 20 765 лв. през 2007 г. до 7 747 лв. през 2010 година, брутните възнаграждения на работещите в този отдел на въпросното министерство са нараснали от 537 лв. 2007 година на 643 лв. през 2010 година.  Ако приемем направените пощенски разходи на МВнР за приближение на обем работа, ще видим ,че през 2010 година същият брой служители както и през 2007 година – 9 на брой – са свършили близо 2,5 пъти по-малко работа и все пак са получили по-високо заплащане. Разбира се, нормално е заплатите на държавните служители да нарастват за период от 4 години, без голямо значение дали това се дължи на повишаване на производителността на труда им или на индексиране на заплатите им, но това, което е странно, е че броят на служителите остава непроменен, въпреки значително по-ниските разходи на МВнР за пощенски и куриерски услуги.

Друг ясно изпъкващ случай от горната графика е администрацията на президента. С разликата, че през 2010 година 1 от 3-мата служители, чиято работа се е състояла в обработването и разнасянето на пощата за 2007,2008 и 2009, липсва. Може да има много и различни причини, защо само двама са работили в този отдел през 2010 година. Възможно е някой от съответната администрация да е забелязал значително по-ниските пощенски разходи ( 27 867 лв. през 2007 г.; 12 712 лв. през 2010 г.) и да сме свидетели на оптимизация на разходи. Друго обяснение биха били спрените и блокирани сметки на президентството от 2010 да са предизвикали „непланирано оптимизиране”.

Разбира се, тук въпросът не е дали освобождаването на персонал е винаги стъпка в правилната посока. Въпросът е по-скоро принципен – възможно ли е държавата да оптимизира разходите си (случаят с МВнР по-скоро дава отрицателен отговор) или това може да е резултат само от външни събития и липсва воля за каквато и да е промяна в правилната посока.