IME

Кризата май си тръгва, но не и за данъчните

Автор: Ивайло Тасев* / 07.01.2011

Следвайки техническата дефиниция за край на рецесията при две последователни тримесечия на положителен растеж, българската икономика вече се намира в период на възстановяване. Износът и експортно ориентираните отрасли, които първи пострадаха от намаленото търсене в Западна Европа достигат предкризисните си нива. Индустриалното производство също отчита ръст, а след пика на безработицата в началото на 2010 нивата ù регистрират бавен, но постоянен спад. Дори двуцифреният дефицит по текущата сметка, считан за основен дисбаланс и голям риск за икономиката, е сведен до приемливо ниски нива, но май никой не е доволен от това вече. Въпреки че все още се усеща слабо от домакинствата най-лошото от кризата е преминало и общата картина се подобрява.

Но при всеобщото оживление има едно изключение - данъчните служби и в частност събираемостта на непреките данъци. В края на годината правителството ще отчете изпълнение на събираемостта с възможност дори за леко преизпълнение. Това се дължи единствено на ревизията, без която неизпълнението би било неизбежно. Поради структуроопределящия дял на данъка в общите постъпления всяка промяна оказва значителен ефект върху бюджета. За намалената събираемост принос имат както икономическите ефекти, така и дефекти на системата, състоящи се в два основни типа измами. Единият включва стандартните техники за укриване на задължения по ДДС, а другият обхваща методи за източване чрез вериги от фиктивни сделки и търговци.

При първия вид бюджетът е ощетен с невнесения данък върху реално създадена добавена стойност. Основните начини са:

·         продажба без фактура

·         фактуриране на продажна цена под реалната

·         отчитане на реалната цена, но обявяване на по-малко от действително продадени количества

За основно предимство на кредитния метод за начисляване се смята, че дори един търговец да укрие ДДС, то ще бъде събрано от следващия по веригата. Изследвания на ЕК показват, че това не е така. При изкуственото занижаване на първата фактура следващите търговци се оказват в положението да платят укритото от първия търговец ДДС, което причинява верижна реакция в укриването. Този метод е най-слабо популярният, защото крие най-много рискове за пресичане на схемата от страна на данъчните. По-разпространена е практиката с деклариране на реална цена и занижени количества. Прилага се при бързооборотни стоки и суровини, защото контролът върху тях е по-труден.

Втората група измами не целят укриване, а неправомерно възстановяване на данъчен кредит. За целта се използват фиктивни търговци и фирми фантоми, като се декларира по-висока от реалната добавена стойност. Но при това положение трябва да се плати и по-висок от реално дължимия корпоративен данък. За да е ефективна схемата, обикновено тези фирми обявяват фалит преди плащането на данъците, а след това се регистрират нови. Този метод се използва и с цел легализирането на капитал с незаконен произход- плащайки ДДС върху несъществуващи сделки, търговците успяват да легализират престъпно придобити капитали.

През последните години са внесени няколко предложения от Великобритания, Германия и Австрия за промени в правилата за вътрешна търговия на Общността, но всички без изключение са отхвърлени от ЕК с мотив, че ще защитават интереса на страната износител, дискриминирайки страната вносител. Многото доказателства на национално и наднационално ниво, че има слаби страни при ДДС събираемостта в ЕС се оказват недостатъчни за ЕК да прави реформи, затягащи контрола, налагайки вътрешните закони на страната износител върху страната вносител. Основните усилия, които се полагат са в посока разработването и усъвършенстването на общоевропейска централизирана система за електронно фактуриране в реално време.

 

Германският опит

Въпреки неуспехите за провеждането на цялостна реформа в ЕС, Германия е страната, извършила най-голям напредък в борбата срещу ДДС измамите през последните няколко години. Изпробвани са два основни нови принципа за борбата с измамите, които са с различен резултат.

 

“Насрещна проверка” (cross-check)

Този механизъм е особено ефективен при плащания на касова основа. ДДС става дължим от доставчика в момента на осъществяване на сделката. Обаче, правото на получаване на данъчен кредит от страна на клиента настъпва чак след заплащането на ДДС от страна на доставчика. Ако доставчикът не изпълни задълженията си към държавата, клиентът няма право на данъчен кредит, въпреки че е заплатил стойността на ДДС в покупната цена. Така се стеснява кръга на възможните незаконни договорки между клиент и доставчик. Изисква се попълването на електронна данъчна декларация от всяка от страните след като доставчикът получи сумата по сделката. Елктронната данъчна декларация трябва да съдържа: регистрацията по ДДС на клиента и доставчика, датата на издаване на фактурата, номер на фактурата, стойността на плащането, размера на ДДС, дата и вида на плащането.

Предимства:

·         Подаването на сигнал при закъснение на една от страните позволява на данъчните служби да реагират на момента.

·         „Насрещната проверка” позволява сверяване между декларираното ДДС и оборот от клиент и доставчик.

Недостатъци:

·         Предпоставки за издаването на фалшиви фактури за фиктивни сделки.

·         Позволява преследването на отделни некоректни търговци, но не и на организирани схеми.

·         Увеличени разходи за търговците, ако трябва да се разплащат с държавата след всяка сделка.

Въпреки че аргументите в полза на този метод за борба с измамите и най-вече по отношение на възможностите за ранно сигнализиране на схема и пресичането и в зародиш, са необорими, увеличените разходи за бизнеса, както и забавянето на възстановяването на ДДС към клиента поради дължими суми от страна на доставчика към държава, крият съществени рискове и предполагат по-голямо задълбочаване при внедряване на практиката.

 

“Обратно начисляване” (reverse-charge) и R-check

Механизмът за проверка, наричан R-check, осигурява на приходните служби потоци от информация за вътрешни транзакции. При този метод всички те се облагат едновременно на ниво търговец на дребно. Единственото отговорно лице за плащането на ДДС е клиентът, а задължението на доставчика се свежда само до нейното деклариране. Обратното начисляване е приложимо единствено, когато търговецът има право да възстанови 100% от ДДС. Една от целите на механизма е да позволи на доставчика да провери надежността на своя клиент. Заедно със справката за клиента, доставчикът в реално време трябва да изпрати данъчна декларация за всички транзакции, подлежащи на R-check. Декларацията трябва да съдъража регистрацията на доставчика по ДДС, “R – номер” на клиента, номер и дата на фактурата

Предимства:

·         Тази проверка е незаменима при прилагането нa обратно начисляване и осигурява най-надеждния контрол върху клиентите.

·         Показва в реално време валидността на R-номера на клиента, тоест дали е законно регистриран и дали има нарушения.

·         Позволява незабавното връщане на ДДС

Недостатъци:

·         Ефективността на този метод е силно ограничена, защото спомага само за разкриването на фалшиви R-номера, но не може да предотврати употребата на истински R-номера при покупката на стоки за крайно потребление и избягването на ДДС.

Според Комисията този метод може да бъде ефективен единствено в определени отрасли, като строителство и стоки с висока добавена стойност. Рискът от неговото цялостно въвеждане се определя като „прекалено голям за постъпленията на страните членки”.

 

*Стажант в ИПИ.