IME

Административните минимуми пречат на заетостта*

Автор: Петър Ганев / 19.11.2010

Минималните осигурителни прагове бяха приети заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г., като основната им цел бе да се „повиши събираемостта на осигурителните вноски” и да се бори сивият сектор. Вече осем години няма анализ за това какъв е бил ефектът от тяхното въвеждане, дали е имало някакво изсветляване на доходите или просто е бил натоварен бизнесът с поредната административна мярка. Въпреки това, през 2011 г. минималните прагове отново ще бъдат повишени, което се очаква да доведе до допълнителни 110 млн. лв. приходи в НОИ (според мотивите на проектозакона за ДОО). Само този факт е достатъчен, за да си дадем сметка за ролята на този тип административна мярка на пазара на труда. Едно малко повишение на праговете, от порядъка на пет на сто, носи допълнителна тежест от над 100 млн. лв. върху труда и то на най-ниско платеният труд – този, който бива възнаграждаван около минимума за съответния вид работа.

Липсата на някакъв анализ за ефектите от минималните прагове на пазара на труда е странен факт, който сериозно компрометира тяхното покачване година след година. Всъщност, основният въпрос е колко хора се осигуряват на минимума? Точно този въпрос зададохме (чрез заявление за достъп до обществена информация) на НАП в началото на 2009 г. и от там отговора беше ясен – „не може да се предостави информация, тъй като НАП не разполага с исканата информация”. С други думи, държавата дори не знае колко са тези, които се осигуряват на минималните прагове, но това не й пречи да търси повече приходи в НОИ чрез повишаването им.

Допускания за броя на хората, осигурени на минимума, има много, в т.ч. и на базата на социологическо проучване по поръчка на ИПИ в началото на 2009 г. Към момента всяко число би било донякъде спекулативно, но все пак ориентировъчно може да приемем, че поне половин милион заети в България се осигуряват на минимума. Съвсем трудно става, когато трябва да се направи разделение – каква част от хората наистина заработват такава заплата и каква - просто се осигуряват на минимума, а всичко друго се плаща на ръка? Подобна разделение с конкретни числа, дори на базата на някакви допускания, към момента не може да се направи. Казано по друг начин, минималните прагове указват директно влияние както на тези, които са ниско платени, така и на тези, които послъгват в заплатата. Когато държавата покачва минималните прагове, тя го прави на сляпо – не знае дали е по посока на нископлатените или на послъгващите.

Нека сега се фокусираме само върху „осветения” пазар на труда, тоест да оставим послъгващите настрана. Погледнато така, минималните прагове се отнасят изцяло за нископлатените работници. Нормално, ако някой получава висока заплата и я декларира съвестно, то минималният праг няма да го засегне по никакъв начин. Утежняването на нископлатения труд с подобна административна мярка обаче има доста спорни ефекти. От гледна точка на бизнеса, очевидно говорим за повече разходи, но как стоят нещата от гледна точка на работника? За някои това би било добре – ще бъдат осигурявани на повече отколкото заработват. За други обаче, нещата биха били доста различни – ще останат извън пазара на труда, заради административно завишените разходи за техния труд. Тук не може да се спори – изкуствено (административно) завишените разходи за нископлатения труд водят до по-малко заетост. Тези, които останат заети ще бъдат облагодетелствани, за сметка на тези, които останат без работа. Ефектът е като на минималната заплата. Колкото по-висока е минималната заплата или минималният осигурителен доход за даден вид труд, толкова по-малко заетост ще има.

Този въпрос е още по-важен сега, когато трудностите през заетостта в България са очевидни. Данните за безработицата на Агенцията по заетостта (цитирани нееднократно от министъра на труда) са едно, но съвсем друго е броят на заетите според НСИ. Заетите през септември тази година са с 300 хил. души по-малко спрямо септември 2008 г. Това е ефектът на кризата – рязко свиване на заетостта. След края на лятото заетостта очаквано отново тръгна надолу и най-вероятно няма да се раздвижи сериозно поне до края на годината. В тази обстановка гъвкавостта на пазара на труда и административните мерки по отношение на възнагражденията играят ключова роля – в случая тежат на труда и дърпат заетостта надолу. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да е да се покачват изкуствено доходите на нископлатените, а просто да има повече заети – нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план.

Нека сега се върнем на послъгващите – в крайна сметка основно заради тях се администрират подобни минимални прагове. Масово хората не декларират съвестно доходите си, получават пари на ръка и се осигуряват на минимума. Именно затова, статичната логика на управниците ни е че като се вдига минимумът, хората ще плащат повече – няма да станат съвестни платци, но поне ще послъгват по-малко. Това донякъде може и да е вярно, но със сигурност има и други динамични ефекти, който дърпат в противоположната посока. Често тези, които послъгват донякъде са стимулирани от наличието на минимални прагове. Тези хора не искат да лъжат тотално, иначе биха работили неофициално без да се интересуват от каквито и да е било минимални прагове. Те искат да работят официално, но просто да послъгват за размера на дохода си. С колко могат да послъжат? Отговорът на този въпрос не ги тормози много, тъй като минималният праг им дава чудесна възможност да намерят отговора – един вид държавата вече е заявила, че приема подобно заплащане за нормално за този тип работа. Напрежение върху послъгващите няма, те знаят точно колко е търпимостта на държавата по отношение укриването на доходите.

Минималните осигурителни прагове са в тежест на заетостта и дават спорни резултати по отношение на укриването на доходи. Самата идея да се фокусираме върху укриването на доходи и с подобни административни мерки да утежняваме труда е сбъркана. Фокусът не може да се поставя върху тези, които послъгват, за сметка на всички останали – работещи и търсещи работа. Фокусът трябва да е върху заетостта, а там място за административни мерки няма.   

 

*Статията е публикувана за първи път във в-к „Сега” на 17 ноември 2010 година.