IME

Ран: Фискалната ‘Фентъзиленд’ на Обама*

Автор: Ричард Ран ** / 02.07.2010

Само заклетите кейнсианци все още мислят, че пътят към просперитета минава през харчене

 

Определението „безотговорни” се отнася за Конгреса и за администрацията на Обама – ето защо. От хиляди години, компании, организации, правителства и дори индивиди разчитат на един основен инструмент, който гарантира, че те не харчат или заемат повече, отколкото могат да обслужват – нарича се бюджет. Но, за първи път от 1974, когато настоящите правила са били приети, американската Камара на представителите не възнамерява да гласува бюджетна резолюция[1]. Основната идея на бюджетната резолюция е да положи ориентировъчни ‘тавани’ за идващата фискална година.

Без бюджетна резолюция членовете на Конгреса по принцип могат да похарчат колкото пари пожелаят, като единственото условие е гласувалите ‘За’ да са петдесет процента плюс още един член. Бюджетната процедура работи за да гарантира, че членовете на Конгреса няма да харчат пари толкова безотговорно, колкото много тийнейджъри биха, ако им се даде кредитна карта с неограничен лимит. Ако тийнейджъри отговарят за федералния бюджет, ще имаме 1,5 трилиона долара дефицит тази година. Хм, но ние ще имаме 1,5 трилиона долара дефицит тази година – и кой е отговорен?

Лице в лице с безпрецедентно разхищение от страна на Конгреса, президентът Обама го моли да харчи дори повече. Недоволен от активната си работа за евентуален банкрут на САЩ, Обама призовава чуждестранни лидери също да увеличат правителственото харчене – което е доста странно. Погледнете фактите. Всички по-големи европейски държави увеличават харченето и дефицитите с невъзможни за поддържане темпове. Разговорите през последните няколко месеца са за това кои държави ще последват Гърция в падането от ръба на финансовата скала. Отговорни икономисти, финансови лидери и най-вече пазарът казват на европейските лидери да намалят харченето си. През последните няколко седмици няколко от тези лидери отговорно и смело излязоха с истински програми за намаляване на харчовете. Новото правителство на Великобритания, дори и коалиционно, предлага 25% намаление в повечето правителствени служби. Можете ли да си представите воя, който Конгресът и американските медии ще нададат, ако президентът предложи дори 5-процентно намаление, въпреки че доста по-голямо такова е нужно?

Все повече ни се струва, че Обама живее във фискална фентъзиленд. В писмото си до Г20 на 18 юни той пише: „Моята администрация ще намали бюджетния дефицит, който наследихме, наполовина до фискалната 2013 г. и ще работи за намаляването му до 3% (от БВП) до 2015 г....” Президентът представя два бюджета, включително и прогнози за следващото десетилетие, но те не съдържат никакви детайли за постигане на целите. Без да покаже кои програми предлага за съкращение, думите му не са нищо повече от празна реторика.

Президентът изглежда вярва в измисления свят на фискалните мултипликатори, в който всеки долар допълнителни разходи води до нещо от рода на 1,40 долара допълнителен продукт. Защитниците на подобни идеи наричат себе си Кейнсианци (последователи на Джон Мейнард Кейнс, 1883-1946 г.). Внимателно четене на трудовете на Кейнс би показало, че неговите препоръки за „разходни стимули” са били доста по-ограничени от тези, които сега предлагат неговите почитатели.

Кейнсианците и социалистите проведоха стотици експерименти по света за последните 70 години, предизвиквайки правителствата да харчат, за да достигнат просперитет. Това не работи. През 70те години, предписанията им доведоха САЩ и много други страни до стагфлация. Едва когато Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и други лидери (използвайки идеите на Хайек и Фридман) предприемат обратния курс, като свалят нивата на данъците и ограничават растежа на харчовете, икономиките започват да растат бързо без инфлация.

Обама изглежда не е научил тези уроци, а неговите съветници, които преди разбираха какво работи и какво не, май са забравили. В природата на човека е да харесва да харчи парите на другите и прекалено много хора в Конгреса харесват това, което минава за Кейнсианска икономическа теория, защото им позволява да бъдат безотговорни прахосници.

Ако сте объркан на кого да вярвате, само помислете за минута. Ако увеличеното харчене от страна на правителството би довело до повече просперитет, защо въобще то трябва да се ограничава? Според вашите собствени наблюдения, дали правителството харчи вашите пари по-разумно от вас? И дали държавните служители работят повече и са по-продуктивни от работниците, които можете да видите в частния сектор? И накрая, откъде правителството взима допълнителните пари, които харчи? Ако ги взима от данъци, това не означава ли, че данъкоплатците ще имат по-малък стимул да работят, спестяват и инвестират? Ако заема тези пари, това не означава ли, че всички ще трябва да плащат по-високи данъци в бъдеще и следователно, хората ще са по-зле? И, ако правителството просто напечата тези допълнителни пари, те няма ли да имат по-ниска стойност и няма ли работещите и онези, които спестяват, да са по-зле?

Отговорните хора, независимо дали са държавни лидери или обикновени хора, разбират, че и в личния, и в обществения си живот, те не могат да достигнат просперитет чрез харчене.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 29 юни 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.      

 


[1] Бюджетната резолюция в САЩ е съгласуващ закон към Закона за бюджета на Конгреса. Резолюцията установява определени бюджетни суми, разпределения, вноски и др., които могат да съдържат специфични инструкции към определени бюджетни комисии.