IME

Ран: Финансов фашизъм*

Автор: Ричард Ран ** / 30.04.2010

Управляващата класа затяга хватката си върху механизмите на властта

 

Законопроектът на сенатор Крис Дод за финансова реформа, който се разглежда от Сената, прави инвестициите в нови и обещаващи компании нелегални за 99.6% от населението, като в същото време подсигурява, че 33 от най-големите банки, които контролират 92% от всички банкови авоари, са задължени да купуват федерален правителствен дълг преди да дават заеми на бизнеса и индивидите. Казано накратко, правителството продължава да упражнява финансов фашизъм.

Новият законопроект за здравна реформа пък ни задължава да купуваме конкретна здравна осигуровка, независимо дали е подходяща за нас или не. Реклами, платени от правителството, окуражават хората да купуват държавни лотарийни билети, където очакваната стойност е по-малко от една шеста от цената на билета. И в същото време, новата финансова реформа прави инвестициите в нов или стартиращ бизнес нелегални за всеки, който няма налични $2,2 милиона или годишен доход от $450 000 за един човек или $675 000 за семейство – което автоматично изключва 99% от населението. Ако този законопроект бъде одобрен и се превърне в закон, Конгресът и президентът ще казват на американския народ „Повече от 99% от вас не сте достатъчно умни, за да знаете как да инвестирате парите си”. (Те мислят, че ние сме също толкова безотговорни като тях).

Основна причина за просперитета на американската икономика е, че традиционно започването на бизнес е лесно и новите бизнеси съставляват голям процент от иновациите и растежа на работните места в американската икономика. Изобретателите от Томас Едисон до съвременните факири като тези зад Apple, Google и много други, са разчитали на възможността да намерят „инвеститори-ангели”, с които да започнат компаниите си. Този вид инвеститори са склонни да инвестират в нов и непроверен бизнес с надежда за много висока възвращаемост.

Добре известно е, че има висок процент на провал при новите бизнеси. Например, повече от 90% от всички нови ресторанти се провалят до три години – но много от тези, които не се провалят, стават изключително печеливши. Зад всеки нов Apple стоят стотици провали. В името на „защита на инвеститора”, Комисията за ценни книжа и борси прави почти задължително за предприемачите да се обръщат само към „акредитирани инвеститори” когато търсят инвестиционен капитал. В момента акредитиран инвеститор е човек с авоари от $1 милион или годишен доход от $200 000. Комисията би казала, че такова правило защитава „вдовиците и сираците” от безскрупулни играчи. Това е същата Комисия, която се провали да разкрие финансовата пирамида на Мадофф, дори когато й беше поднесена на тепсия.

Всъщност правилото няма много смисъл и дискриминира срещу ерудирани хора, които все още не са заможни, но са способни да вземат добри инвестиционни решения, като в същото време не предпазва лекаря или професионалния баскетболен играч, които лесно попадат в дефиницията за акредитиран инвеститор, но знаят малко за рисковете на едно ново начинание. Според сегашното правило, млад професор по финанси в добро бизнес училище, който прави $120 000 на година и има авоари от само $500 000, не може да бъде считан за компетентен да инвестира в обещаващо високо-технологично начинание, докато успешен кънтри певец с основно образование, без никакъв опит или умения в бизнеса или финансите, би бил компетентен. Предложеното правило във финансовата реформа влошава още повече този абсурд и загубата на финансова свобода.

Какво право имат финансовите фашисти във Вашингтон, които създадоха най-големите финансови пирамиди (има се предвид социалните и здравни осигуровки в САЩ) и най-неустойчиво високия дълг в историята, да казват на повече от 99% от нас в какво можем и в какво не можем да инвестираме?

Хората в същата политическа класа са страстни защитници на щатските лотарии, които обикновено дават едно на 15 милиона шанс за печалба, с възвращаемост от по-малко от 50% от цената на лотарийния билет. Ако някой спечели и реши да вземе цялата сума, а не тя да му бъде изплащана за 30 години, плащането е 30% от сумата, върху което получателят плаща и пълен федерален и щатски подоходен данък. Имайки предвид предложенията на Обама за увеличение на данъците, лотариен победител в щат с високи данъци като Калифорния ще плати около 50% от печалбата в данъци. Така, човек, който купува билет за един долар, може да очаква да получи около 7.5 цента обратно. Ако това не е финансова измама, тогава няма такова нещо като финансова измама; но само защото е практикувано от правителството, се приема за допустимо, дори ако за същото едно частно лице ще отиде в затвора.

В същото време правителствената прослойка прави всичко възможно да ограби бедните като рекламира държавни лотарии; прави всичко възможно да попречи на американците от средната класа да инвестират в нов бизнес, който може да стане производителен. Възможно ли е това да има нещо общо с големите финансови поддръжници на кампанията на Обама и на кампаниите на конгресните комитети на демократите?

Законопроектът за финансова реформа, със своите 1300 страници, ако бъде пуснат от Сената, ще направи най-големите банки (онези, за които се смята, че са твърде големи, за да се провалят) протекторати на държавата – което е класически финансов фашизъм. Хазната на Обама, а не полу-независимият Федерален резерв, ще решава в какво е разрешено да се инвестира от тези банки, в замяна на неограничена правителствена гаранция. След септември 2009 година банките дават повече заеми на правителството, отколкото на частната индустрия. Човек не трябва да е гениален, за да види накъде отиват нещата.  

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 28 април 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.