IME

Стряскащ бюджетен дефицит

Автор: ИПИ / 09.04.2010

Данните за изпълнението на бюджета за първите два месеца на 2010 г. са меко казани тревожни. Основният риск произтича от сериозното увеличение на дефицита по консолидираната програма – както спрямо същия период на 2009 г., така и спрямо месец по-рано. Паралелно с това, обаче, може да се забележи и дългоочакваната положителна промяна по отношение на разходната част. Разходите за януари-февруари показват забавяне на своя ръст на годишна база, сравнено с темпа им на растеж през януари. Това може да се види при всички разходни пера и безспорно е похвален завой, който може да постави началото на трайна тенденция към овладяване на разходите.

Нека да разгледаме числата по-отблизо. Дефицитът по консолидираната програма, т.е. дефицитът на съвкупния правителствен сектор, се разширява от около 500 млн. лева през януари до 1,4 млрд. лева за първите два месеца на 2010 г. Спрямо предходната година имаме нетно влошаване от почти 2 млрд. лева, тъй като тогава балансът за първите два месеца е бил положителен на 588 млн. лева. Тук, обаче, е редно да разграничим баланса по националния бюджет от този по европейските средства. Докато първият е показателен за политиките на правителството, вторият отразява променливи потоци от ЕС, които в определени периоди са положителни при постъпването на авансови плащания от ЕС, а в други - отрицателни, заради временното покриване на разходи по европейски програми от националния бюджет.

Ситуацията тази година е точно такава – имаме нетни плащания от бюджета по предприсъединителни фондове, оперативни програми и помощи за земеделски производители, което резултира в нетен дефицит по европейските средства от 382 млн. лева спрямо излишък от 287 млн. лева година по-рано. Т.е. около 669 млн. лева от общото нетно влошаване на бюджетната позиция тази година могат да се обяснят с движения по европейските средства, които не би следвало да ни притесняват. Проблемът се състои в останалите около 730 млн. лева влошен баланс по националния бюджет, за който правителството е пряко отговорно. Основните виновници за това от страна на разходите са по-високи:

-          социални разходи - заради увеличението на пенсиите в средата на 2009 г., както и увеличени плащания за безработица покрай кризата

-          капиталови разходи – може би в стил на класическото кейнсианство с цел генериране на търсене по време на криза или просто благодарение на неразумни харчове

-          заплати - заради бонусите в съдебната система през януари, увеличени заплати в общините, необосновано предизборно вдигане на заплатите в някои ведомства като Министерството на отбраната и изплащане на обезщетения при закриването на щатове. Проблемът с общините е особено остър, тъй като финансовата дисциплина се отнася както за централното правителство, така и за тях, независимо, че имат самостоятелност при определянето на заплатите си. Министерството на отбраната също се очертава като едно от „проблемните деца" на бюджета, където реформи не се правят, но пък за сметка на това разходите са сериозни.  

-          субсидии – както Министерството на финансите отбелязва самó, това са основно субсидии за земеделски производители. Друг е въпросът, че селското стопанство произвежда едва 6% от БВП, но тук няма да навлизаме в дискусия дали е икономически обосновано някои сектори да се подпомагат от държавата.

От страна на приходите също имаме сериозен спад спрямо година по-рано, който е отговорен за останалата част от дефицита по националния бюджет. Този спад по време на криза, обаче, е предвидим и до голяма степен неконтролируем, докато контролът върху разходите е във възможностите на правителството.

Все пак трябва да отчетем плахото забавяне при ръста на разходите за първите два месеца спрямо месец януари. След като съвкупните разходи по консолидираната програма отбелязаха реален ръст от 31,7% през януари (на годишна база), през февруари темпът им на растеж се забави до 21,8%. Най-значително забавяне има при капиталовите и социалните разходи, но всички други разходни пера също бележат забавяне на годишния си ръст – къде повече, къде по-малко. Този обрат (надяваме се да е траен обрат, а не временен завой) е похвален, особено ако се придружи от сериозни мерки за орязване на разходи. Решението на Конституционния съд от тази седмица не би трябвало да служи за оправдание – възможни изходи от ситуацията има, и то без да се нарушават закони. Важното е съкращенията на разходите да се случат в планираните размери, и то бързо.

 

 

Изпълнение на бюджета за първите два месеца на 2010 г.

 

I-II, 2009

I-II, 2010

Реална промяна, I-II, 2010/2009, %

Реална промяна, I, 2010/2009, %

Консолидиран бюджет

 

 Приходи и помощи

4 267,0

3 097,6

-27,9

-33,4

  Данъчни приходи

3 360,0

2 605,3

-23,0

-24,3

  Неданъчни приходи

515,6

460,8

-11,2

-19,2

  Помощи

391,5

31,5

-92,0

-103,3

 

 

 

 

 

 Разходи

3 491,0

4 282,1

21,8

31,7

  Заплати и възнаграждения за персонала

578,8

659,0

13,1

17,5

  Социални и здравно-осигурителни вноски

150,8

156,2

2,9

2,1

  Текуща издръжка

605,4

654,8

7,4

12,3

  Лихви

252,7

237,8

-6,6

-5,8

  Социални разходи, стипендии

1 421,0

1 814,2

26,8

45,9

  Субсидии

165,4

333,2

100,0

107,0

  Капиталови разходи и нетен прираст на държавния резерв

316,9

426,7

33,7

87,3

 Вноска в общия бюджет на ЕС

188,3

213,6

12,6

15,9

 Бюджетно салдо

587,7

-1 398,1

н.пр.

н.пр.

Републикански бюджет

 

 Приходи и помощи

2 836,8

2 025,7

-29,1

-30,0

  Данъчни приходи

2 491,9

1 766,9

-29,6

-29,8

   Корпоративен данък

162,7

127,4

-22,2

-34,2

   Данък в/у доходите на физ. лица

313,0

318,8

1,1

9,4

   ДДС

1 259,5

684,1

-46,1

-45,7

   Акцизи

667,8

575,4

-14,4

-12,0

  Неданъчни приходи

316,6

256,8

-19,5

-28,0

  Помощи

28,4

2,0

-93,0

-94,2

 Разходи и трансфери

2 435,3

2 450,6

-0,1

-17,6

 Вноска в общия бюджет на ЕС

188,3

213,6

12,6

15,9

 Бюджетно салдо

213,1

-638,5

н.пр.

-68,5

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ