IME

Ран: Моралност и американските данъчни служби*

Автор: Ричард Ран ** / 09.04.2010

Американците уважават закона, когато законът е достоен за уважение


Бихте ли се замислили да започнете работа в държавна агенция, която:

- ненужно всява страх в сърцата на милиони от вашите съграждани, причинявайки такова страдание и отчаяние, че някои се докарват до самоубийство.

- задължава гражданите да познават десет милиона правила и регулации, защото пропускът да не се познават може да доведе до драконовски глоби и дори затвор, като в същото време никой в същата агенция няма пълно познание за правилата и регулациите, които изисква от другите да знаят.

- регулярно пренебрегва конституционните защити срещу самообвинение и правото на презумция за невинност.

- присвоява авоарите на граждани без да има съдебно решение за това.

- наказва брака.

- дискриминира много от най-продуктивните граждани на нацията.

- разрушава стимулите за работа, спестявания и инвестиции и подронва създаването на работни места.

- редовно предпазва служителите си, които са взели участие в унижението на граждани, в липсата на представителност или по-лошо?

Не, аз нямам предвид нацистката СС или Съветското КГБ, а данъчните служби на САЩ, които са виновни за гореизброеното и дори за повече.

Разбира се, вярно е, че никой не харесва данъчния инспектор и да, данъците са цената, която плащаме за гражданско общество. Но, както с всичко друго, има правилни и неправилни данъци и методи и процедури за тяхното събиране. Според новините, атаките и заплахите срещу служители на данъчната служба са се увеличили и за съжаление, тази тенденция ще продължи, докато не станем свидетели на фундаментална промяна в нашите данъци и методите им на събиране. Хора, които нямат поглед върху медиите и не могат да си позволят скъп данъчен адвокат, понякога достигат такова ниво на раздразнение от данъчните служби, че прибягват към насилствено или нерационално поведение. Данъчните служители ще кажат, че нямат вина за данъчното законодателство – вина има Конгресът – и те просто си вършат работата.

Неоспоримо вярно е, че данъчните закони и служби са създания на Конгреса, с цялата им корупция, невежество и некомпетентност. Но също така е вярно и това стана съвсем ясно от Нюрнбергските процеси, че тези, които изпълняват заповеди, за които знаят, че са неправилни, не могат да бъдат освободени от отговорност.

Областният данъчен инспектор, който е отговорен за събирането на данък имущество, е ангажиран с тази конкретна дейност, защото чрез неговите усилия ще се финансират местната полиция, пожарна и училища. На повечето места всички плащат еднакъв данък като процент, като тези, които имат по-скъпи имоти, плащат пропорционално повече и обратното. Данъкът и начинът му на приложение са лесно разбираеми за повечето хора. Въпреки че много хора се оплакват от нивото на данъка, самият данък се счита за справедлив.

По същия начин тези, които работят в държавната агенция за приходите администрират данък, чиито постъпления отиват за разбираеми цели – училища, пътища, паркове и т.н. Данъкът не е дискриминационен и е лесно разбираем. Като резултат, тенденцията е да има малка враждебност към служители, занимаващи се с данък имущество и продажби, тъй като повечето хора виждат работата им като необходима функция.

За разлика от местните данъци върху имущество и продажби, федералният подоходен данък и данъчната служба на САЩ са изродили закона, който се предполага, че осигурява еднаква справедливост, и са го превърнали в инструмент за плячкосване чрез законодателство (за разлика от Конституционния закон) и регулации. Конституцията дава на федералното правителство правото да облага за „отбрана” и „общо (не е конкретизирано благосъстояние)” (напр. Центрове за контрол и превенция на болестите). Много от сегашните департаменти на правителството (напр. Департаментите за жилищно строителство, енергетика, образование, здраве и социални грижи) изглежда нямат никаква конституционна база и никъде Конституцията не дава на федералното правителство власт да преразпределя доходи.

Повечето Основатели на Америка са били ученици на шотландското възраждане и най-влиятелната за тяхното мислене книга е Адам Смит „Богатството на народите” (The Wealth of Nations), публикувана през 1776 г. (Смит и Бен Франклин са били близки приятели). В частта за данъците, Смит казва: „Гражданите на всяка държава трябва да допринасят към подкрепата на правителството .. тоест, пропорционално на облагите, които получават като подкрепа от държавата”. На съвременен език Смит би го нарекъл пропорционален или „плосък данък”, или ДДС или данък продажба. Смит продължава: „Данъкът, който всеки трябва да плаща, трябва да е сигурен, а не спорен. Ако е по друг начин, всеки човек, който плаща данъци, е поставен малко или много в позицията на данъчния инспектор...”. И накрая, Смит отбелязва: „Всеки данък трябва да е така измислен, че да взима от джобовете на хората възможно най-малко, отгоре на това, което се внася в държавната хазна”. Данък доход и данъчната служба на САЩ се провалят по всички параграфи и нито Смит, нито Основателите биха одобрили.

Френският политически и икономически философ Фредерик Бастиа е казал правилно: „Никое общество не може да съществува, ако законите не са спазвани до известна степен, но най-сигурният начин те да се уважават е да се направят достойни за уважение. Когато закон и моралност са в противоречие, гражданинът се оказва в жестоката алтернатива или да изгуби чувството си за морал или уважението си към закона”. Данъчният закон може да бъде направен честен, сигурен и ефикасен. Трагедията е, че твърде много хора в американската данъчна служба и в Сената са изгубили чувството си за морал, което от своя страна кара хората да изгубят чувството си за уважение към закона.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 06 април 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.