IME

Ран: Необходимостта от провала*

Автор: Ричар Ран** / 01.04.2010

Правителствената намеса води до по-големи бедствия 

Мисълта „Провалът не е вариант" може би е мотивираща във високо рискови ситуации, но провалът винаги трябва да е вариант за участниците в нормално функционираща пазарна икономика. Ако имате избора да купите облигации от компания, за която се смята, че е „твърде голяма, за да се провали" - което по подразбиране е равнозначно на правителствена гаранция за дълговете й - бихте ли си купили тези облигации или такива, издадени от компания без правителствена гаранция? Компании с правителствени гаранции имат възможност да заемат на по-ниска цена и следователно, тяхното нечестно конкурентно предимство ще доведе до банкрут компаниите без гаранции.  

Може би вярвате, че балонът с имотите и последващият финансов колапс бяха причинени главно от Федералния резерв, Фани Мей и Фреди Мак*** (двете мулти-трилионни, спонсорирани от правителството вторични купувачи на жилищни кредити) или най-големите търговски и инвестиционни банки. Която и теория да си изберете, забележете, че източникът на проблема е или правителството, или онези, които са силно регулирани от него - и всички те са считани за „твърде големи, за да се провалят". Фани и Фреди, както всеки знае, имаха правителствена гаранция по подразбиране. И най-големите банки се превърнаха във финансови чудовища чрез сливания, а не поради вътрешен ръст. Бившият управител на Федералния резерв Марта Сегер наскоро ми припомни, че всяко от тези сливания на банки е било одобрено от Федералния резерв, а в някои случаи дори и е било насърчено от него.

Призивът от политическата класа е, както винаги, „Има нужда от повече правителствена регулация" и медиите, както винаги, ликуват. Но наистина ли имаме нужда от повече правителствена регулация? Да поиграем на детективи. Конгресът, в лицето на предложената от Сенатор Кристофър Дод реформа на финансовите регулации, флиртува с Федералния резерв, като му дава повече власт върху повече институции, а Федералният резерв беше главният играч във финансовия колапс и пропусна всички предупредителни знаци. Ако бяхте във военно положение и трябваше да изберете разузнавателен отряд, който да ви предупреди за следващата възможна атака, бихте ли избрали отряда, който е пропуснал предишните атаки?  

Според проектозаконът Дод, ще се създаде нов Съвет за наблюдение на финансовата стабилност, който освен друго, ще работи и за предотвратяването на балони. Ако Федералният резерв сега признава, че не може да идентифицира подобни балони и не може да ги спре, как този нов Съвет ще успее да прави това? Частните участници на пазара идентифицират балони като решават в определен момент, че дадена ценова тенденция е неустойчива и се оттеглят. Ако достатъчно други участници на пазара достигнат до същото решение, цените на дадения пазар падат и някои участници губят пари или дори банкрутират - тоест, провалят се. Провалът на някои участници помита най-малко иновативните фирми и/или тези със слабо ръководство. 

Когато правителството влезе на пазара и се опита да предотврати провала на пазарните играчи, неговите решения са почти неизменно повлияни от политическия процес. Контролиращите органи на правителството имат склонност да са по-невнимателни, защото са замесени пари на данъкоплатеца, а не техните собствени. Фани Мей и Фреди Мак са децата от кампаниите, илюстриращи какво не е наред с „държавния капитализъм" или „икономическия фашизъм", където правителството оставя номиналната собственост в ръцете на частни субекти, но упражнява контрол посредством регулация и облагане. Въпреки предупреждения от признати критици, Фани и Фреди участваха в рисковани финансови дейности в продължение на години, често по волята на техните повелители от Конгреса. Вместо да им бъде позволено да банкрутират, да се раздробят, истински да се приватизират и реорганизират, те бяха измъкнати от Конгреса. В резултат на това, лошите практики продължиха и данъкоплатците за пореден път ще се окажат със стотици милиарди долари допълнителни задължения.

Конгресът би трябвало да регулира Федералния резерв, но малко членове на Конгреса всъщност разбират какво трябва да прави Федералния резерв или поне какво се предполага да прави. Федералният резерв регулира банките донякъде за да предотврати провала им, което граничи с невъзможното поради редица причини. От него се очаква да осигурява стабилна валута с постоянна цена, което от своя страна е възможно. Също така има задачата да осигурява пълна заетост, но това не е нещо, което може да направи сам. Така че какъв смисъл има да се дава разширена власт на Федералния резерв върху финансови институции, които нямат проблеми, вместо да се ограничи тази власт само до тези, които имат и които всъщност бяха създадени от самия него? Миналата година Конгресът създаде Комисия за разследване на финансовата криза, която скоро ще излезе с доклад, така че защо Конгресът се опитва да законодателства мерки за проблеми, които все още му предстои да разбере? 

Съществува илюзията, че когато хора са назначени в регулаторни комисии, те някак стават по-умни и знаят неща, които не са знаели преди. Не, не знаят! Затова те не виждат „балони", „рискове на системата", „икономически колапси" и т.н. преди другите участници на пазара да ги видят. Политиците дават на регулаторите невъзможната задача да предотвратяват „провали", което само води до още по-големи такива. Това, което е нужно, е един нормален процес, при който на банки и други частни финансови институции им е позволено да се провалят, когато правят грешки - и в който акционери и дори заемодатели губят пари. Вложителите могат да бъдат предпазени, така че да се предотврати масово теглене на депозити от съответните банки, но това е различна история. Всъщност, има такъв процес, наречен банкрутиране, който, когато е позволен, е работил добре стотици години.

Позволявайки на финансови и други фирми да се провалят по нормалния начин чрез банкрут представлява най-директната и ефективна дисциплина върху онези банкери и други, които рискуват твърде много или са некомпетентни или не могат да ръководят. Идеята, че обществото ще види по-добри резултати в следствие на правителствени регулатори, които се съмняват в решенията на частните предприемачи и на пазара, е в противоречие с историята и със знанията ни за политическия процес.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 24 март 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.  

*** Фани Мей и Фреди Мак - Federal Housing Administration Fannie Mae (Federal National Mortgage Association) and Freddie Mac (Federal Home Loan Mortgage Corporation).