IME

Новини от Комисията по бюджет и финанси

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На заседание, проведено на 30 май, Комисията по бюджет и финанси прие с девет гласа "за" и три гласа "против" становището на работна група, съставена от представители на Министерството на финансите и на Комисията по бюджет и финанси, относно определение на Конституционния съд от 21.05.2002 г. с приложено искането на Президента на Република България, с което Народното Събрание е конституирано като страна по конституционно дело 7/2002 г. за установяване на противоконституционност на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица, създаден със Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.

В своето становище Комисията по бюджет и финанси определи мотивите за искането на Президента на Република България като неоснователни поради факта, че е неправилно да се счита, че критерият "брутна площ на съответния обект" е данъчна основа за определяне на окончателния размер на данъчното задължение. "Понятието "брутна площ на съответния обект" е допълнителен натурален показател, а не данъчна основа, поради това не може да се приеме извода, че данъчният закон не съдържа ясна и точна уредба на всички елементи, характеризиращи данъчното задължение", пише в становището. Според заместник-министъра на финансите - Гати ал Джебури, становището на Комисията по бюджет и финанси е ясно и има своето логическо оправдание от гледна точка на справедливост при облагане с окончателен годишен (патентен) данък. Присъстващите на заседанието представители на опозицията - трима народни представители от ОДС - изразиха мнението, че чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица уронва интересите на лицата, които са с най-малко възможности да стабилизират своя бизнес, и е в противоречие с Конституцията на Република България. На заседанието не присъстваха правните съветници на президента, въпреки че са били поканени.

На заседанието бе разгледан на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. На обсъждането присъстваха зам. министъра на финансите - Нахит Зия, директорът на Агенцията за застрахователен надзор - Румен Гълъбинов и заместник председателят на УС на Асоциацията на застрахователите - Ася Аксентиева. Основният мотив на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането е отстраняване на недостатъците от прилагането на действащия в момента Закон за застраховането и доближаване на българската застрахователна практика до практиката на европейските страни и необходимостта от съобразяване с основните принципи на застраховането на Международната асоциация на застрахователните надзори, според която застрахователните компании не подлежат на системен контрол от страна на държавата.

Основните групи предлагани промени могат да се обособят в следните групи:

1/ Постигане на по-голяма информираност и защита на застрахованите лица преди сключване на застрахователния договор относно рисковете, които се покриват от застрахователя и очакванията за обезщетение, за да няма разногласия между застрахователя и застрахованите лица впоследствие.

2/ Промени във връзка с изискванията, на които трябва да отговарят управителните органи. В законопроекта се предвижда внасяне на изменение в някои разрешителни режими като например по отношение на придобиване на над 5 % от застрахователните дружества.

3/ Промени относно размера на минималния гаранционен капитал на взаимозастрахователните кооперации.

4/ Промени в инвестиционната политика на застрахователните компании - предвиждат се промени в съотношението доходност/сигурност/ликвидност за застрахователните компании.

Имаше дебат по отношение на стриктното прилагане на практиката на Европейския съюз за системен контрол на държавата върху дейността на застрахователните дружества в България. Според Муравей Радев системният контрол на държавата върху дейността на застрахователните дружества не трябва да бъде премахнат напълно, но в същото време не трябва да се влиза в противоречие с практиката на ЕС, където системният контрол е премахнат. Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането бе подкрепен от Комисията по бюджет и финанси. Мнението на опозицията напомня становище на конституционния съд (решение № 6 от 1997), според който защитата на интересите на застрахованите и гарантирането на изпълнението на задълженията на застрахователя не може да се провери по друг начин освен чрез преценка на надзорния орган. Очевидно става въпрос за чиста безсмислица: застрахователни услуги и защита на въпросните интереси може да съществуват и без "надзор" от държавата. Застраховането е поемане на риск срещу премия на основата на договор между частни лица, то е дейност изцяло частна, вследствие на волеизявлението на частни лица. Исторически лицензирането бе въведено при пълна дискреция, за да се ограничи продажбата на защита под формата на застрахователен договор и за да се попречи на легализирането на добитите чрез продажба на защита средства. Премахването на надзора или облекчаването на лицензионния режим днес означава, че необходимостта от сегашните процедури е отпаднала.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!