IME

Науката на модерните времена – зараждане и финансиране

Автор: Велин Пеев / 19.02.2010

Откъде идва идеята за развитието на науката в модерната епоха? Дали на някой държавен глава (крал, президент, премиер) или правителствен бюрократ му е хрумнало, че науката би се развивала по-динамично, ако бъде организирана и целенасочена? За да открием отговора на този въпрос, трябва да се върнем 350 години назад във времето, когато според историците се създава първата научна организация в модерен формат - The Royal Society, или Кралското Общество на Великобритания, което де факто е националната научна институция на страната.

Защо The Royal Society се счита за първата модерна форма за провеждане на научни изследвания? Защото за пръв път се налага практиката (която се следва и до днес) учените да се събират на научен форум, където да обсъждат новите си идеи и открития и взаимно да ги доразвиват чрез конструктивна критика.

Интересно е дали наистина държавният глава на Англия е първоизточникът на идеята за съвременната форма на организация на науката, след като институцията носи неговата титла. Съвсем не. Идеята възниква сред малка група от последователи на философа Сър Франсис Бейкън, които вярвали като него, че знанието може да бъде придобито, когато идеите се тестват чрез експерименти. Една вечер през 1660 г. те присъстват на лекция на астронома Кристофър Рен, и вдъхновени от чутото, решават да направят обсъждането на научни въпроси ежеседмична практика. С това поставят началото на една дълга традиция, спазвана по смисъла си и до днес. Инициативата им е изцяло спонтанна и индивидуална, независима от каквато и да било власт.

Кралят на Англия Чарлс Втори влиза в отношения с научната организация едва 7 години след създаването й, за да я удостои с почетна грамота от своята титла в знак на благодарност за ползата от дейността й. Оттам идва и името й.

Сътрудници в Обществото са били научни величия като Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Чарлс Дарвин и още много други, като в момента 74 от общо 1300 живи сътрудници са нобелови лауреати.*

Кралското общество естествено е претърпяло промени от създаването си до днес. Една от съществените такива е начинът му на финансиране: в момента британският парламент осигурява 68,2% от финансирането на институцията, но е изключително важно на какъв принцип се дават парите: „за конкретни проекти и програми".** Останалата част от парите идва както следва:

  • 13,5% от дарения от компании и фондове
  • 9,5% от търговия (продажби на журнали, наеми на конферентни зали)
  • 8,1% от инвестиции и др. дарения
  • 0,8% от други публични институции
  • 0,3% от вноски на сътрудници

За сравнение, огромна част от парите на Българската академия на науките (БАН) се дават не „за конкретни проекти и програми", ами на бюджетен принцип. Държавата всяка година просто й дава около 80 млн. лв. не за да подготвя конкретни проекти с предварително предначертани цели, ами просто за да съществува. Подобно подхвърляне на пари отнема всякакви стимули БАН да опитва да произвежда качествени разработки, но и ги подтиква да насочат усилията си към това да настояват пред държавата за повече пари (както и реално се случва - за 2008 г. БАН поисква, и впоследствие получава допълнителни 3 млн. лв. към предварително заложената субсидия).***

БАН е създадена по подобие на водещите национални научни институции по света. Нека тогава тя бъде финансирана и управлявана като тях.

 

 

* Информация  за историята на The Royal Society можете да намерите тук.

** Източниците на финансиране на The Royal Society можете да намерите тук

*** Годишен отчет на БАН, 2008.