IME

Намаляването на въглеродни емисии: Околната среда печели от икономическте реформи*

Автор: Барун Митра** / 18.12.2009

Според Барун Митра, Индия има възможност да промени посоката на преговорите, седмица преди откриването на Конференцията за климатичните промени на ООН, която ще се проведе в Копенхаген. За периода от 1992 до 2005 Индия повиши своя разход на енергия с 52%, а разходът на въглеродни емисии спадна с 45%. Чувствителното подобрение в изразходването на енергия от 1992 не е случайно, а е следствие от процесите на либерализиране на икономиката през този период, които създадоха благоприятна конкурентна среда, въведоха относително свободен търговски режим и създадоха условия за инвестиции и иновации.

Индия има възможност да промени посоката на преговорите, седмица преди откриването на Конференцията за климатичните промени на ООН, която ще се проведе в Копенхаген. Икономическите реформи, започнали в началото на 90-те, дадоха възможност на икономиката да бъде по-ефективна при разхода на енергия. Независимо от глобалното затопляне и проблема с натрупване на въглероден диоксид, през този период разхода на въглерод ни емисии спадна с 45%.

Изненадващо, министърът на околната среда и горите, Джеймс Рамеш, привлече внимание с изказването си в Парламента в четвъртък, по време на дискусията за климатичните промени. Въпреки категоричното си твърдение, че Индия няма да поема никакви задължения за намаляване на емисиите, в изказването си той предложи редуциране на отделянето на въглерод с 20-25%.

Точно когато светът беше разтърсен от данните за глобалното затопляне, министърът призна, че Индия е сред най-засегнатите от този процес, след което обеща новите норми за отделяне на емисии да бъдат оповестени през 2011.

Рамеш обърна внимание на значителния прогрес, който Индия постигна през последното десетилетие, но все още не успява да убеди другите в него.

За периода от 1992 до 2005 година, разходът на енергия за произведена единица от БВП на страната спадна с около 52%, от  1 281кг горивен еквивалент за 1000 долара от БВП през 1992 до 618кг за 2005. За същия този период, интензивността на отделяне на въглеродните емисии  спадна с 45%, от най-високите си нива от 3,15 тона за 1000 долара от БВП, до 1,73.

Тези цифри са достатъчно показателни при сравнението с големите световни икономики.

Сравняване на разходите на въглерод и енергиен профил за 2005 година

 

Разход на въглерод

 (t/глава от населението)

Разход на въглерод

 (t / $1000 от БВП)

Изразходвана енергия

(t/глава от населението)

Изразходвана енергия

(t/ $1000 от БВП)

Еврозона

8.065

0.252

3,969.26

0.124

Германия

9.506

0.272

4,186.69

0.120

Япония

9.627

0.247

4,135.33

0.106

САЩ

19.544

0.449

7,923.52

0.182

Свят

4.531

0.643

1,794.92

0.255

Бразилия

1.749

0.440

1,163.60

0.293

Китай

4.255

2.440

1,319.36

0.757

Индия

1.281

1.738

491.61

0.667

През 2008 година БВП на Индия беше оценен от Световната банка на 1,217 млд. долара. През 2005 нивото на енргийният интензитет е 618,46кг горивен еквивалент за 1000 долара от БВП, това изисква изразходваната енергия да е общо 752,969 млн. кг.

Но през 1971 година енергийният интензитет  на страната е 2 259кг за 1000 долара от БВП. За да достигне нивото от 2008, е трябвало да се изразходва 263% повече от колкото в действителност. По същия начин, през 1981 година енергийният интензитет е бил 1 154, или 87% повече изразходване, от колкото в действителност. През 1991 - 1 409кг за 1000 долара от БВП, или необходими 127% повече за достигане на нивата от 2008 година.

Положителната тенденция в изразходването на енергия намира отражение в отделянето на въглеродни емисии. През 2005 година нивото на въглероден интензитет е 1,73 тона за 1000 долара от БВП, или 2 094 083 144 тона въглеродни емисии. Но погледнато назад, нивата на въглероден интензитет са 3.08 за 1971 година, 1.96 за 1981 и 2.72 за 1991, или за достигането на нивото от 2008 година е бил необходим по-висок разход на въглеродни емисии, съответно със 79%, 14%, и 58%, от колкото в действителност.

Това показва, че за периода ОТ 1992 ДО 2008 година, ефетивното спестяване на енергия е 127%, а реланият спад на въглеродни емисии е 58%.

Намаляването на въглеродния интензитет за периода от 1992 до 2005 достигна до внушителните 82%, а енергийната ефективност се покачи с 56%.

Промяна на енргийния облик на Индия

 

1992

2005

Промяна от 2005 (%)

Енргиен интензитет (кг/ $1000 от БВП )

1,409

664

-112.09

Въглероден интензитет (t/ $1000 от БВП)

3.15

1.73

-82.09

Общо въглеродни емисии (t)

773,957,712

1,402,359,360

44.81

Спестени въглеродни емисии за 2008 година

3,835,094,129

2,094,083,144

-83.14

Растеж на БВП

245,553

810,151

69.69

Защитната стратегия на министъра е очевидна - предизвиквайки обществения интерес той предлага да се действа на национално ниво. Съкращаване на емисиите и стандартизирането им,  незачитайки подобни мерки налагани от международното законодателство.

Примерът с Индия - където от 1992 г. почти няма специална политика по ограничаване на емисиите на парникови газове - доказва за пореден път, че изборът в икономиката рядко е от типа „или-или", а обикновено става дума за „малко повече" от едно или друго, че конкуренцията и готовността (т.е. и възможността, и желанието) да се плаща за по-добър живот вършат работа сами по себе си по повод намаляването на емисиите.  Както отбеляза преди няколко дена един индийски колега, декарбонизацията на енергетиката протича вече 400 години, преминавайки от горене на дърво към въглища, петрол и пр.3

Чувствителният напредък в рационализирането на изразходване на енергия от 1992 не е случайно, а е следствие от процесите на либерализиране на икономиката през този период, които създадоха благоприятна конкурентна среда, въведоха свободен търговски режим и създадоха условия за инвестиции и иновации. За периода от 1980 до 2007 година, отделените емисии въглерод  намаляват с 2,3%, но за периода 1992-2007, когато бяха извършени реформите в икономиката на страната, разходът е спаднал с над 21%.

Като пример, Китай водят в класацията по спад на отделяните въглеродни емисии с 67% за периода от 1980 до 2007 година, въпреки че, въглеродният интензитет на Китай е с 40% по-висок от този на Индия към настоящия момент. Процесите на реформи в Китай започнаха доста по-рано и бяха много по-радикални, поради което са постигнати по-значителни постижения в рационализирането на изразходване на въглеродни емисии.

Глобално погледнато, процесът на декарбонизация на икономиката започва още преди 400 години, когато обществата се пренасочват от добиване на енергия от дърветата към използване на каменни въглища, горива и електричество, водени от икономически подбуди, оставяйки опазването на околната среда да се случва от само себе си.

Всичко това ни показва, че търсейки необходимия баланс между икономиката и опазването на околната среда, трябва сериозно да се наблегне на икономическите реформи. Трябва да осъзнаем, че опазването на околната среда е продукт, чиято добавена стойност е постижима само с висок икономически растеж.

Трябва да осъзнаем, че бедният е по-уязвим от към рисковете на природата, както в миналото, така и днес, така и в бъдеще, заради своята бедност, а не толкова заради климатичните промени. Ако сме толкова загрижени за състоянието на бедните , това което трябва да променим е интелектуалният ни потенциал.

Дори при номинален икономически растеж от 8% годишно, БВП на Индия ще нараства със 150% от нивото си през 2008 година, за да достигне 3 000 млрд. долара през 2020. При сегашното ниво на въглероден интензитет, общо въглеродните емисии ще нарастнат 2,5 пъти. Но ако отделянето на въглерод в Индия падне до нивата в Европа и Япония, 0.252, които често се дават като пример, разходът на водородни емисии ще падне до 1/6 от предвидените за 2020, при сегашни 1.73. Това е възможно при сегашния технологичен напредък! И това може да се постигне независимо дали изразходването на въглерод е причина за клматични промени или не.  Това може да се постигне в вследствие на нуждата на икономиката от повишаване на енргийната ефективност.

Министърът ще се прояви като истински преговарящ в Копенхаген ако успее да промени начина на мислене по въпросите с климата. Икономическата свобода генерира благосъстояние и прави енергията достъпна, а това помага на хората да бъдат защитени от капризите на природата.

 

 

* Оригиналният текст на статията може да бъде намерен тук. Преводът е на Александър Ивелинов

2 Барун Митра е директор на Liberty Institute, Ню Делхи, Индия

3 Коментарът е на Красен Станчев