IME

Митнически номер

Автор: Светла Костадинова / 27.11.2009

Вече всеки може да си поръча почти всичко по Интернет - необходими са единствено Интернет и кредитна карта. Така, възползвайки се от тази възможност поръчах Kindle (дигитален четец за книги, предлаган от Амазон). Точно за два дни той пристигна в София от САЩ, но се оказа, че не може просто да ми го доставят в офиса, а трябва да мина през митницата на летище София, за да си платя митото и ДДС-то. Нямах избор и отидох- ето безумието, което ми се случи:

  1. 09.00 ч. - запътвам се към митницата на летище София. Задръстването е невероятно и ми отнема час и половина да стигна до там.
  2. 10.30 ч - влизам в сградата и няма нито едно указание за процедурите - нищо. Сякаш тези хора не работят с клиенти или се надяват по някакъв неизвестен начин всеки да разбере каква трябва да направи.
  3. След указания от една служителка ми става ясно, че първо трябва да подам молба, за да получа еднократен EORI номер.* Трябва и копие от личната карта, за което любезно ме препращат извън сградата в бюро на частна фирма. (0.40 лв.)
  4. 10.45 ч. - подавам попълнената молба и копие, и след сверяване на достоверността на данните ме изпращат в деловодството.
  5. 11.25 ч. - служителките в деловодството завеждат документите (много неохотно, защото както се оказа им правят проверка „отгоре" и са под пара).
  6. 11.30 ч. - следва препращане в трета стая, в която служител май попълва информацията от документите ми в електронна система.
  7. 11.40 ч. - и тук идва най-странната част от целия процес - сега трябва вече да попълня митническа декларация. Искам празен формуляр, но се оказва невъзможно, защото освен попълнена, митническата декларация трябва да се подаде и на дискета!!! Ясно е, че няма как да го направя лично - нямам преносим компютър с мен (а и той няма флопи устройство, така или иначе:). Много услужливо ме информират, че има две бюра точно пред митницата, които предоставят услугата. Там, разбира се мен чакат и относително бързо попълват митническата декларация, дават ми я на хартия и на дискета - всичко това струва 15 лв.
  8. 11.50 ч. - вече знам колко мито и ДДС трябва да платя и го правя в банков клон, вътре в митницата, съответно получавам подпечатано платежно за превода.
  9. 11.55 ч. - правя буквално две крачки и съм на поредното гише с всички документи. Там трябва да приемат декларацията - служителят използва дискетата, заради която почти не върши нищо - всичко е попълнено и единственото, което прави е да съхрани файла с попълнената декларация в системата. Всичко се оказва наред с едно изключение - трябва да изчакаме парите, които преведох да пристигнат в системата на митницата!!! Независимо, че имам печат на нареждането, независимо че платих буквално на 2 метра от човека - това било нареждането от горе...Ще се наложи да чакам един час.
  10. 13.05 ч. - парите вече са пристигнали, получавам печат на митническата декларация, че съм си платила всичко дължимо и вече мога да си получа пратката от куриерската фирма.
  11. 13.40 ч. - вече съм в офиса след зверско задръстване

Равносметката

  • Загубени 5 часа
  • Взаимодействие с петима служители в митницата, които почти нищо не вършат
  • Платени 15.40 лв. за услуги, които трябва да се предоставят от митницата - страхотен начин за „изнасяне на административни услуги към частния сектор"! Който го е измислил, трябва да е много доволен.
  • Платени 72.93 лв. ДДС и 7.50 лв. мито за стока, която струва 341.88 лв.
  • Платени 6 лв. за паркинг - единственото място, където можеш да спреш на летището.

Общо разходи - 101.83 лв. (30% от стойността на стоката), без да вземаме предвид пропуснатия доход за изгубените 5 работни часа.

И още нещо интересно - оказа се, че ако дръзна отново да си поръчам нещо от чужбина и то надмине като стойност 150 евро, или не е от страна-членка на ЕС, ще ми трябва постоянен EORI номер, за издаването на който се чака средно една седмица и струва около 150 лв.

Какво може да се направи?

Единият вариант е всичко да става по електронен начин - попълваш документите сам, плащаш и получаваш удостоверение за платени мита и данъци или то се изпраща на посочен от теб електронен адрес - в случая куриерската фирма. Така, поне по най-приблизителни сметки, минимум половината от работещите в митницата ще могат да бъдат освободени и няма да се губи времето на хората. Най-важното - няма да се налагат разходи, които в момента са приход за някой „предприемач".

Вторият вариант е всичко описано да се случва на едно гише, да се прави от един служител и да отнема не повече от 20 мин. Така отново ще е възможна огромна оптимизация на хора и разходи, и на загубено време на гражданите и фирмите.

Не разглеждам вариантът въобще да не си поръчвам подобни неща...

 

* Използва се за идентификация на лицата при взаимодействието им с митническите органи в Общността и при обмена на информация между митническите органи и между митническите органи и другите власти.