IME

Бюджетен дефицит

Автор: Петър Ганев / 14.08.2009

 

Всичко върви като по план - бюджетът излезе на дефицит точно в преходния месец (юли) на смяната на властта. Това звучи доста политически „коректно" - едните могат да казват, че са оставили бюджета на кантар, другите пък, че са заварили празна хазна и сега ще оправят бъркотията. Наистина, това беше най-подходящия (или пък неподходящия) момент това да се случи официално*. Стигна се дори до там да се дават детайлни данни, за да се види дали бюджетът е излязъл да дефицит преди или след клетвата на новите управляващи! Ако не друго, то поне станахме свидетели на уникалната сцена как двама финансови министри (настоящ и предходен) стоят един до друг и коментират едни и същи данни, но с различни думи.

Всъщност, всичко това няма никакво значение. Нереалистичният бюджет беше приет от старото правителство, същите хора харчеха като за последно преди изборите и появата на бюджетния дефицит беше само въпрос на време. Оправданията със свиването на приходите са несъстоятелни. Причината за тежкото състояние на държавните финанси са рекордно високите разходи, а не ниските приходи. Ето и фактите - през настоящата 2009 г. (спрямо 2008 г.) имаме ръст на разходите с 25% (тоест с ¼) и спад на приходите с 10%**. При това приходите се определят от икономическата конюнктура, докато разходите зависят изцяло от решенията на властта. Именно тези рекордни разходи, които уж бориха кризата, се оказаха в тежест на всички ни.

Навремето застъпихме тезата, че предизборното харчене не постига своите цели - тоест не води до повече гласоподаватели. Ето, че тази година наблюдавахме нещо различно. Да, имаше лудо предизборно харчене, но то не бе насочено кън обикновенните избиратели, а към определени кръгове, обръчи, паралелепипеди и въобще всякакви форми на „флирт" между държавата и определени бизнеси.

Всичко това ни води до логичния извод, че решението се крие в свиването на тези рекордни разходи. Хубаво е да се свържат НАП и Митници, да се прекрати контрабандата, да се спре източването на ДДС и съответно да се вдигнат приходите, но това не може да играе основна роля, защото проблемите се крият именно във високите и често напълно неоснователни разходи. Тяхното свиване е основната задача пред новата власт.

Наред с посевместното съкращаване на ведомствените разходи с 10 или 15 процента, следва да се прекратят и определени програми, който са скъпоструващи и непостигат заложените си цели. Като такива могат да бъдат определени всички програми за заетост (за субсидирана заетост, квалификация и преквалификация), както и всички програми за насърчаване на предприемачеството. Заетостта се постига не с програми за заетост, а с по-добри условия за правене на бизнес - намаляване на осигуровките (данък върху труда). Предприемачеството не се насърчава с програми, а с ясни правила и улеснено начало - отмяна на изискването за начален капитал и по-малко режими. Това са само примери за това как целите могат да бъдат постигани не чрез скъпоструващи програми, а чрез адекватни политики и правила.

Най-хубавото от всичко, случващо се през последните месеци, ако погледнем нещата от малко различен ъгъл, е че всички се опитват да извъртят нещата и твърдят, че не са отговорни за бюджетния дефицит. Това е хубаво, защото алтернативата беше, някой да излезе и гордо да заяви - „Да, ще има бюджетен дефицит, защото това е правилната политика в условията на криза". Подобно изказване крие много повече опасности от всяко предзиборно и безразборно харчене...

* Интересен беше и периодът на ускореното връщане на ДДС (105 млн. лв. в края на месец юли). Дали това е направено тогава именно с цел да влезе в този „спорен" период?!

** По данни за изпълнението на републиканския бюджет към месец юни 2008 и 2009 година. Данните за консолидирната фискална програма за същия период показват подобна картина.