IME

Конгрес в страната на чудесата. В реалния свят обаче трябва да си правим внимателно сметката*

Автор: Ричард Ран** / 07.08.2009

Ако Конгресът внезапно реши всички коли и камиони в Америка (всичките 250 милиона) да бъдат унищожени и заменени с нови коли и камиони, които имат по-нисък среден разход на гориво, страната по-добре или по-зле би била? Членовете на Конгреса, които приеха програмата „пари срещу таратайки" вероятно биха казали „по-добре", въпреки че кола или камион в отлично състояние биха били унищожени.

Хората от Конгреса биха казали, че милиони работници биха били наети, за да подменят всички съществуващи коли и камиони. Да, това би било вярно, но всички останали ще са по-бедни. Тези, на които им се наложи да купят нова кола ще имат по-малко пари да харчат за всичко друго, което значи по-малко работни места в останалите сектори на икономиката - повече работници в автомобилните заводи, но по-малко фермери, учители и лекари - лоша размяна.

Конгресът вероятно ще отговори като предложи данъчно облекчение за покупката на нова кола. Данъчното облекчение може да бъде изплатено единствено чрез по-високи данъци сега или в бъдещето, което значи, че хората ще бъдат по-бедни заради загубите, причинени не само заради данъците, но и чистата загуба от неефективността при събирането им.

Членовете на Конгреса след това биха казали, че пестим гориво благодарение на факта, че имаме по-ефективен авто парк - което пренебрегва факта, че производството на една кола отнема много повече ресурси, включително петрол, отколкото вероятно могат да бъдат спестени от икономичността на колата.

Логиката на Конгреса също може да бъде приложена в строителството.

Защо да не съборим всички къщи построени в Америка преди 2000 г. и не ги заменим с нови и по-енергийно ефективни? Чакайте - вече видяхме резултатите на един такъв експеримент - случи се в Ню Орлийнс. Вместо държавата да събаря директно къщи, това направи ураганът Катрина. Хората в Ню Орлийнс по-добре ли са или по-зле заради Катрина? Американските данъкоплатци, които понесоха голяма част от разходите по новото застрояване - стотици милиарди долара - по-добре ли са или по-зле?

Много хора в Конгреса смятат, че причината Ню Орлийнс все още да е в хаос, е лошо управление и корупция от федералните, щатските и местните власти. Да, но те не искат ли сега държавата да управлява системата на здравеопазването? И тези хора ни казват, че тяхната нова система ще покрива повече хора, ще струва по-малко, ще ни предлага по-добри грижи и няма да добави към бюджетния дефицит - хмм. Страната на чудесата!

Членовете на Конгреса и администрацията на Обама продължават да ни убеждават, че „новата система на здравеопазването", енергийната програма за търговия с емисии, „пари срещу таратайки" и програмата за „стимулиране" на икономиката могат да бъдат платени като наложат данъци на богатите, т.е. най-богатия 1% от обществото. Да видим сметките.

Бюрото по бюджета към Конгреса прогнозира краен допълнителен дефицит от приблизително $4,9 трилиона по време на първия мандат на президентът Обама (2009-2012). В момента най-богатия 1% от хората плащат 40% от данъците, или $450 милиарда на година, или приблизително $1,8 трилиона за следващите 4 години, което оставя дупка от $3,1 трилиона. Увеличение на данъците на богатите до 100% може да донесе допълнителни $1,5 трилиона през първата година, но това ще работи единствено през първата година. Повечето хора след като са обложени с данък на 100% от доходите им ще напуснат работа и/или ще вложат парите си в необлагаеми единици като например местни държавни облигации.

Също не е математически възможно да се погрижиш за целия размер на новото харчене като увеличиш данъците на най-богатите 5% от данъкоплатците (тези, които изкарват $160 000 или повече годишно), които така или иначе вече плащат 61% от федералните данъци (или $676 милиарда на година). Повечето от тези хора вече плащат приблизително нивото, където данъчните приходи са максимизирани, което значи, че всяко по-нататъшно увеличение на данъците им е малко вероятно да донесе повече данъчни приходи в дългосрочен период.

Казано просто, хората с високи доходи имат възможности за действие. Историята показва, че когато данъчните нива се увеличават, много избират да работят по-малко (свободното време не се облага), да се пенсионират по-рано отколкото са планирали и да спестяват и инвестират по-малко в облагаеми, продуктивни дейности. Тези, които изкарват повече от $160 000 на година ще трябва данъците почти да им се утроят, за да се покрие дефицитът само за тази година. (Човек просто трябва да погледне данъчни укривания на председателя на комитета по съставяне на данъци към Конгреса, секретаря на Хазната и бившият лидер на мнозинството и др. при днешните данъчни нива, за да разбере, че те и техните колеги, както и повечето хора, ще намерят законни и незаконни начини да се оттърват от плащане на данъци).

Тези, които не живеят в страната на чудесата разбират, че единствените възможности са:

  • Значително да се увеличат данъците на средната и ниската класа (политическо самоубийство)
  • Да се финансира целия размер на харченето като се пуснат за продажба  на свободния пазар облигации с много по-високи лихви (като така се изтегля частен капитал и се увеличава разходите за притежание на дом, което ще доведе до по-бавен растеж и по-висока безработица)
  • Централната банка (Фед) да изкупи новият дълг (което ще доведе до висока инфлация, което впоследствие ще направи всички по-бедни)
  • Или държавата да постъпи разумно и да намали харченето

Да живееш в страната на чудесата си има разходи.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 5 август 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.